Защото избрах България

Днес ще ви срещнем с една прекрасна дама от Словакия, която е избрала България за свой дом. Това е Таня от едно малко градче в Северна Словакия. Споделя, че винаги е мечтала да живее в държава, където има море, където е топло.

Таня: Никога не съм си мислила, че България ще стане моят дом. За първи път дойдох тук преди около 9 години. Тогава София беше много по-различна в негативния смисъл на думата. Казах на приятеля ми: “Забрави! Никога няма да живеем тук!” (с него се запознахме в Англия, там живяхме 5 години заедно). Обаче всеки следващ път, когато си идвахме, ситуацията в София и страната беше по-добра и аз малко по малко се влюбвах в България. В морето, в планините, в храната и в хората. И така, от почти 4 години си живеем в София и аз наистина не мога да си представя, че ще сме по-щастливи на друго място.

Родих се и израснах в едно малко градче в Северна Словакия - Наместово. То се намира близо до границата с Полша - затова разбирам и говоря полски. Градчето ни е близо до планината и имаме и огромно езеро, което зимата замръзва, и целият град се изсипва там за каране на кънки. Лятото става нашето "море" и се къпем в него (усмихва се). Въздухът е чист, водата от чешмата много вкусна и гледките са върхът. 

Като малки прекарвахме повечето време навън, тъй като е доста безопасно и спокойно. Тичахме, играехме различни измислени игри, катерехме се по дървета, крадяхме ябълки и круши от съседите - все забавни неща!

Учих в гимназията - една от най-готините и големите в Северна Словакия. Обожавах биология и езици, може би защото много бързо ги научавам - както стана и с българския. Винаги съм искала да стана преводач, но не успях да вляза в университета за тази специалност. Една година учих в Педагогическия факултет английски език и химия - знам, брутална комбинация! Идеята беше да си подобря английския и да кандидатствам пак за преводач една година по-късно. Слава Богу, не се случи това. Когато станах на 20, животът ме отнесе в далечна Англия, където завърших ПР и комуникация. Там се запознах и със сегашния ми приятел, който е българин. 

След 6-тата ми година в Англия започнах да се депресирам - от гадното време, бях разочарована от хората, не харесвах храната, всичко беше много скъпо и нямах изграден кръг от истински приятели.

Един ден казах на приятеля ми - “Хайде да живеем в България!”. Написахме си списък с позитиви и негативи и решението стана много лесно. 

Първите дни в България няма да забравя никога. Не ми беше лесно. Въпросната година юни месец беше изключително горещ и тъй като приятелят ми започна работа почти веднага, аз прекарвах повечето време сама вкъщи.

Въпреки че вече говорех малко български, беше ме страх да излизам. Не знам защо, хората ме заговаряха - питаха ме колко е часът, дали знам къде се намира нещо. И аз бях много притеснена да им отговарям, беше ме срам, че няма да ме разберат. Притеснявах се как ще си намеря работа, защото не можех изобщо да пиша на български. Имаше дни, които прекарах в рев, мислейки си, че никога няма да се чувствам добре тук. Но след един месец нещата се обърнаха на добре.

За почти 4 години тук си изградих кръг от много близки приятели. В момента съм на 3-тата си работа и във всички предишни имах възможност да работя със страхотни професионалисти, вярващи в позитивното бъдеще на България. В момента работя в Тук-Там - организация, която свързва българи в чужбина, помага им да се върнат или им дава възможност да помагат по различни начини оттам. Също така помага на българи тук, които искат да учат някъде там. 

Доброволец съм в организацията "Нулев отпадък" - България. Там научих много за проблеми, свързани с отпадъците, и продължавам да разпространявам философията на “нулев отпадък” и извън работата ми там. Организирах почистване в Студентски град, ходих в няколко училища, където с децата подготвяхме домашна паста за зъби, в момента организирам работилници за домашна козметика и информация за това как всеки от нас може да намали боклука вкъщи.

Преди 1 година се влюбих в хорото и заедно с приятеля ми започнахме да танцуваме 2 пъти в седмицата. Това е единственото място и време, когато не мисля за нищо друго. Обожавам движенията, музиката и хората, с които се срещнахме там.

Често се замислям колко съм щастлива тук и не мога да си представя живот на друго място. Разбира се, има и ситуации, в които се изнервям, да не си мислите, че всичко винаги е перфектно. Но позитивите винаги са много повече.

Любимите ми неща са много, но отговорът ми ще е хората - те са ми най-любими. Покрай трите ми работи, доброволчество и други дейности съм срещала невероятни българи. Дейни, позитивни, амбициозни и устремно работещи за промяната. 

Обожавам и природата тук, може би и заради това се опитвам да говоря за опазването ѝ. Обожавам традициите ви, като например Баба Марта - такова в Словакия нямаме. Обичам пазарите с прясна храна и български домати и подправки, спокойствието в селата. Обичам морето, енергията и хората там са някак си по-различни. Мога да продължа до утре, така че ще се спра тук.

Със сигурност искам повече хора да разберат колко хубаво е тук. Искам да ни е по-чисто и повече хора да осъзнаят проблемите, свързани с отпадъците. Мечтая си България да продължи да се развива в добра посока и всичките добри и упорито работещи хора тук да получават стандарт на живот, какъвто заслужават.