От сърце

Идеята за този материал, както обича да казва Венко, се роди "на маса" (самият Венко Добрев, както и другият съосновател на Успелите - Александър Хинков, присъстваха на въпросната маса). По-странното е, че никой не ядеше таратор. Бяхме на хижа във Витоша (хижа Тинтява, препоръчваме я - хората са чудесни, а супите - фантастично вкусни!) и незнайно как разговорът пое в тази "патриотична" посока (след определено количество домашна ракия). Наясно съм, че този текст ще породи огромни спорове - най-вероятно приятели от детинство ще се скарат, влюбени двойки ще развалят годежа си, а съпрузи ще се разведат. Но аз все пак се чувствам морално задължена да подхвана темата за таратора.

Преди да говорим за това какъв трябва да бъде един таратор, аз се разрових в интернет и научих много интересни неща за традиционната българска студена супа. Първата известна рецепта за съвременния таратор е публикувана в „Книга за домакинята“ от 1956 година. Според Уикипедия:

Тараторът е вид студена млечна супа, традиционна в българската кухня, приготвяна от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки.

На пръв поглед това обяснение звучи просто и ясно. Всеки (българин) е ял таратор и знае какво представлява. И въпреки това, тараторът има твърде много променливи, които могат да направят от вкусната разхлаждаща студена млечна супа гадна блудкава чорба с плуващи в нея неща.

Вкусният таратор не е лесна работа. На първо място се изисква да не правиш компромис с продуктите (моля всички посредствени ресторанти да си водят бележки) - правилното кисело мляко (а не най-евтиното), прясна обелена краставица (която да няма вкус на тиква), 1:1 съотношение кисело мляко и вода (а не 1 кофичка кисело мляко и 1-2 литра вода), малко счукан чесън (може и повече, ако е грипният сезон, но не хвърляйте вътре цели скилидки), малко копър (а не цяла връзка), зехтин или олио (на вкус, но е хубаво тараторът да не е мазен), орехи (те придават плътност на таратора) и сол (вкусният таратор не трябва да е нито безсолен, нито пресолен).

Започвам да мисля, че трябва да се въведе единен стандарт за таратор (БДС?), защото истината е, че, хапваме ли някъде навън, тараторът от най-лесната студена супа бързо се превръща в голямо разочарование. И сигурно вече си мислиш, че отбягвам най-наболелия въпрос:

Нарязана или настъргана трябва да е краставицата за таратора?

Въпросът, който може да направи от приятелите врагове. Да потопи кораби, да съсипе цели държави. Може би малко прекалих, но това определено е точката, по която народът е най-разединен. Един от най-вкусните таратори, които съм опитвала някога е с нарязана на изключително ситно краставица - според мен е рязана на някаква машина, тъй като не изглеждаше човешки. Този таратор беше перфектен.

От друга страна (не ме бийте, моля, макар и вече да чувам освиркванията и скандиранията "Долу Десислава!") аз често стържа краставицата за таратора, защото става по-бързо. Понякога нямам нервите да режа малки кубчета и рискувам просто да имам таратор с огромни парчета в него. Което някак си не ме блазни (чудесен израз!). Според много хора дори начинът, по който е нарязана или настъргана краставицата в таратора, има значение за вкуса му. Аз очевидно обичам всякакъв добре приготвен таратор.

За финал искам да кажа, че и други народи имат техни вариации на таратора (най-известни за нас са турският „джаджак“, който се приготвя от разбито кисело мляко, тънко нарязани краставички, ароматни подправки и чесън, но се различава от българския таратор по това, че се приготвя с пресен джоджен, вместо с копър и гръцката салата "дзадзики", чиито основните съставки са като тези на таратора, но без вода), но само ние можем да спорим така разпалено за значението на нарязаната или настъргана краставица. Или поне това се случи в гореспоменатата вечер "на маса", когато се роди идеята за тази статия. Коментарите оставям на теб.

P.S. Понеже живеем в 2019г. е редно да спомена, че както в миналото, така и днес се срещат много разновидности на таратора - с маслини, с цвекло, със зелен лук и с какво ли още не. Умишлено не съм влизала в подробности за тях - трябва всички да се обединим в името на класическия български таратор!

Снимка: Shutterstock