Талантливите деца на България

Днес ще ви представим едно младо момиче, чиято цел е да бъде космонавт. Татяна Иванова не само мечтае за космоса, но и вече е била част от два космически лагера, където е трупала опит и знания. Нейният път тепърва започва, но има всички шансове тя да е следващият български космонавт! И който казва, че младите хора у нас не са дейни, явно не познава Татяна! Затова вместо да пишем дълъг увод, ще я оставим сама да сподели историята си с вас.

Татяна: 

Казвам се Татяна Иванова, отскоро вече на 17 години и съм ученичка в 11 клас в ЕГ ”Гео Милев” гр. Добрич. Аз съм в паралелка с профилирана подготовка на английски език, а като втори чужд език уча руски. Обичам часовете по физика и география, а в събота ходя на кръжок по астрономия в гр. Варна. Израснах като дете на изкуството. Бях възпитана от госпожа Генка Петрова в нейния литературен клуб, който премина през много места, имена и успешни литературни изяви. Там прекарах 9 години от живота си и се влюбих в поезията, топлината и уюта в галерията, където бяхме през последните години.

Нещо изключително специално за мен е и първата ми стихосбирка “Ще те докосна ли?”. Също така обичам да свиря на барабани и вече съм в трета група, с която тепърва започваме да правим авторска музика. Доста години се занимавах и със съвременни танци, но за жалост, в един момент приоритетите трябваше да се пренаредят. Искрени благодарности на Артцентър “Палитра” гр. Добрич.

Част съм и от Интеракт Клуб Добрич, защото обичам дейните хора и това да правя добро! 

Любопитството ми да наблюдавам небето се появи още в ранни години, но дълго време се лутах и търсех нещото, на което да се посветя. Преди години чух за Space Camp Turkey. Първоначално не разбрах как се стига до там, докато една вечер мама се прибра и ми каза, че има конкурс за стипендии за този лагер. След известни трудности и препятствия най-накрая научих, че нещото, което искам най-силно, ще се сбъдне! По време на обучението ми в Турция се вдъхнових и страстта у мен се запали. Вече втора година мисля само за това как да осъществя целите си дори и на сън.

Самата мисъл, че след години може да имам възможността да живея в среда, която на Земята не мога да усетя, да бъда на места, на които дори не е стъпвало човешко същество, ме държи будна.

Участвах в Space Camp Turkey през 2018г. Това е лицензиран лагер по модел на NASA (има само два такива лагера в света), който предоставя шанс на децата да се докоснат до една истинска тренировка на космонавт. Самата база е с уникален дизайн, правила и политика на работа. Момичетата и момчетата спят на различни етажи, в различни хабитати. В моята стая имаше 24 легла, всичко е чисто, изпипано, планирано и подредено.

Лягаме си с гасенето на светлините и ставаме с вика на треньорите. Нещо като съвременна казарма, в която участниците се включват с удоволствие.

През деня имаме богата научна програма – състезания, роботика, хидропоника, строене на марсианска колония, мисия в совалката Discovery, в международната космическа станция и в наземния контрол. Вечерта има наблюдения с телескоп и астрономия, вечер на таланта и барбекю вечер. Отделно има общо 10 симулатора, на които се тренира по време на лагера. Вярвайте ми, това е лагерът мечта! Неслучайно никой не може да опише какво всъщност се случва там и чувствата, които те заливат. Има само един еквивалент и това е Space Camp USA, който посетих миналото лято. Там аз бях на по-горно ниво, а именно - Advanced Space Academy. Занятията ни там бяха доста различни и малко неща се препокриваха с тези в Турция. Имахме инженерни предизвикателства.

Трябваше да построим робот, топлинен щит и да направим скафандър за ябълка, която после понася температури, подобни на тези в открития космос. Имахме дълги обиколки из музеите с ракети и тематични експонации на Apollo. Учихме космическа история, правихме експерименти, обучавахме се по първа долекарска помощ, бяхме на симулатор на F-18, скачахме от висока кула в басейн с екипировка, спускахме се по специален лифт, докато животът ни беше в ръцете на съотборниците. Бяхме в симулатор "G force", който упражнява 3 пъти по-силна гравитация от земната върху тялото ти, изстреляха ни 40 метра над земята, за да видим ракетата "Saturn V", с която първите хора, стъпили на Луната, са излетели.

Цялата седмица следяхме екрана с резултати, където се виждаше кой отбор е на първо място. Хранихме се здравословно и внимателно, а след всяко хранене теглихме отпадъците си (идеята беше да си изяждаме всичко, да изпиваме всичко и да не използваме пластмаса и салфетки).

По време на награждаването разбрахме, че именно нашият отбор е победител и е обрал точките на всички мисии. А мисиите ни бяха три, като последната беше до Червената планета Марс! 

Любимият ми космонавт е канадецът Крис Хедфилд. Лятото прочетох книгата му “An Astronaut's Guide to Life on Earth”. Той е известен с видеата си в YouTube, дава полезни съвети, забавен е и книгата му ми даде уроци, промени мирогледа ми и най-вече - припомни ми защо трябва да се боря. Ако го срещна и имам възможността да си поговоря с него, бих го попитала как да постъпя в ситуацията, в която се намирам (България не е пълноправен член на Европейската космическа агенция), защо пиърсингите ми са толкова голям проблем и коя е идеалната възраст за космически полети!

През 2020 ще наблегна на подготовката си за изпитите за университет, кандидатстването ми там. През месец август се надявам да премина и през Advanced Space Academy Elite отново в Хънтсвил, Алабама.

Много ми се иска да започна работа и по сертифицирането ми за scuba-diving, тъй като е препоръчително да си професионалист в гмуркането. Под водата е най-близката среда, подобна на микрогравитацията.

Също така през април месец ще участвам в поредица от събития по случай деня на космонавтиката и авиацията! 

Моята сбъдната мечта изглежда така:

Да бъда здрава и да съм покорила върховете, които искам, да съм пенсиониран космонавт с много опит и истории за разказване, да вдъхновявам новото поколение и да съм доволна от начина, по който се е стекъл животът ми!