Татяна Иванова по пътя от малкия град до голямата Вселена
Какво е нужно, за да стигнеш от град Добрич до вратата на НАСА?
За Татяна Иванова отговорът е ясен - упоритост, безрезервна отдаденост, хъс и воля, която не се огъва пред трудностите, и една голяма мечта: да стане първата жена космонавт на България. На едва 22 години тя вече е преминала през препядствия, които биха отказали мнозина - живот далеч от семейството и безсънни нощи между работа, учене и лабораторни изследвания. Но Татяна не се отказва.
Днес тя учи „Космическо инженерство“ със специализация „Ракетни горива и двигатели“ в престижния Embry-Riddle Aeronautical University, САЩ. Изследовател е в лабораторията по микрогравитация, преминала е и през двата учебно-тренировъчни лагера по модел на NASA - Space Camp в Измир и в Алабама. А извън учебната зала? Татяна е B-лицензиран парашутист, напреднал водолаз, гмурка се, плува с акули, скача от самолети и тренира в условия, близки до Космоса. Но най-голямото ѝ усилие е невидимо - тя гради характер. Защото Космосът не е далеч - той започва вътре в теб.
Историята на Татяна е история за лична мисия, вдъхновение и отговорност - и за едно българско момиче, което с всяка стъпка се приближава към звездите.
Прочетете интервюто ни с нея и се вдъхновете.
Татяна, какъв е пътят ти от град Добрич, България до Флорида, САЩ? С какви трудности е постлан?
Пътят от моя роден град Добрич до САЩ е със сигурност стръмен, невинаги ясен, но изключително даряващ с опит, знания, пътешествия и красиви моменти, които често ме карат да си поема дълбоко дъх и да направя интроспекция. Понякога човек трябва да направи пауза и рефлектира върху самия себе си, за да продължи напред по-силен и по-положително влияещ на себе си и околните. Бих казала, че това да бъда отгледана в малък град и по скромен начин ме научи как да преследвам мечтите си упорито, да не се отказвам, да помагам, да се трудя всеки ден и изгради борбен характер. Трудностите са всеизвестни, често финансовият аспект е ключов при мечта като моята, но аз получих удивителна подкрепа от десетки компании, семейства и лица от целия свят. Това определено ми даде и дава сили в лошите моменти.
От друга страна, за мен е огромна отговорност да постигам висок академичен и професионален успех, предавам опит и вдъхновявам български деца. По този начин искрено се надявам, че оправдавам подкрепата и инвестицията в моето образование, благодарна съм на абсолютно всеки един човек, който ми е дал опора по пътя.
Изискват се саможертви като това да не виждам семейството си цяла една година, липса на сън, за да балансирам две работи, проучване в лаборатория, класове и извънкласни дейности, но не бих се оплакала, защото това е причината да бъда тук и е всичко, което някога съм искала. Разбира се, има случаи, в които страничните ми ангажименти и изисквания от медийна гледна точка са твърде много и често не успявам да отгоря на всекиго. Все още се уча да казвам “не” и както се казва на български - да не взимам твърде много дини под една мишница, за да не разочаровам.
Каква е мечтата ти, твоята крайна цел и лична мисия и на какво си готова за да ги постигнеш? Какво те мотивира и вдъхновява?
Мечтата ми е да стана космонавт. От вече седем години влагам цялата си енергия в подготовката за този момент. Това не е цел, която се осъществява за една вечер, а е плод на упорита работа години наред. В момента ми предстои да взема решение дали да кандидатствам директно в докторантска програма или да запиша магистър и да поработя след това. След като приключа академичния си път желая да работя или като инженер-водолаз в NBL NASA, или да стана военен пилот. Това ми решение зависи от десетки фактори и е рано да бъде взето.
Личната ми мисия е да вдъхновявам и след години да създам фондация, която да подпомага деца с големи мечти. Надявам се в бъдеще, когато дойде моментът, да имам възможност да допринеса сериозно на космическия сектор в България. Това, което ме мотивира, е идеята, че живеем във време, в което космосът става все по-достъпен, и искам да бъда част от това бъдеще.
Вдъхновяват ме изследователи, които изграждат цели мисии от нулата, екстремни спортове, които изпитват човешките граници (като гмуркане и скачане с парашут), и хора, които никога не са се отказали, дори когато шансовете са били срещу тях - защото виждам себе си в тази битка.
Ти си само на 22 г. Как балансираш между сбъдването на мечтата си, макар то да ти коства пътувания, много работа, много учене, и личния си живот?
Да бъда честна, все още търся пълния баланс, в който по здравословен начин мога да си набавям достатъчно сън и да се грижа за здравето си. Аз имам изключително стриктен график, с който рядко правя компромиси. Нужни са дисциплина, проактивност и страст, за да се случват нещата.
Използвам принципа на пирамидата, на върха е университетът - абсолютно винаги приотизирам класовете, домашните и ученето. Моята специалност е една от най-сложните в света.
Например, моите приятели са пилоти, авиационен бизнес и т.н., чиито домашни и изпити са в пъти по-лесни от моите. В университета, където уча, има една шега, че ако някой бизнес студент се оплаква академично, то инженерите учат десет пъти по-сложен материал и имат десет пъти повече задания. За мен е важно приятелите ми да са наясно с този факт и по този начин приятелството ни се поддържа, а се социализираме, когато и двете страни са свободни.
След университета приотизирам работата, тъй като това ми плаща наема и общите разходи. След работата е моето проучване в лабораторията по микрогравитация, а всякакви извънкласни дейности са след това. Обикновено имам заседания всяка седмица, но се гмуркам и занимавам с парашутизъм в определени дни, базирано на графика ми за изпити, конфренции и т.н.
Рядко пътувам, за да почивам, по принцип пътуванията ми са организирани от университета - семинари, обучения, експедиции с водолазния клуб или професионално развитие. Както споменах по-рано, не съм виждала семейството си от миналото лято, но ще имам три седмици с тях след като приключа лятната изследователска програма тук през месец Август.
Имаш ли съмишленици в САЩ, получаваш ли подкрепа там? Трудна ли ти беше адаптацията?
Средата тук няма еквивалент, съучениците ми са напълно фокусирани върху академичния материал и често извънкласните дейности дори са свързани с това. Заедно се мотивираме, помагаме си и си предаваме знания, за да работим и учим ефективно. Тъй като предметите ми през първата година бяха по-лесни, си позволих да опитам от американския начин на живот и да излизам с приятели, но през последните два семестъра излизам много рядко, защото имам строго определени приоритети. За мой огромен късмет, повечето ми приятели са в клубовете, в които членувам.
Това не са само приятели, а хора, на които доверявам живота си - под вода и във въздуха...
Не бих казала, че самата адаптация ми беше трудна. По-скоро някои неудобства като липсата на кола и роднини наблизо. Всяко местене в ново общежитие или квартира изисква добро планиране и отзивчиви приятели. И макар родителите ми да ми помагат с каквото могат, аз съм напълно сама и отговарям за документи, такси, сметки. Но това са част от уроците, които учим след тийнейджърските години все пак.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се сблъсквала дотук?
Бих казала, че всяко предизвикателство дава уроци. За мен не е от значение дали ще се проваля, а какво ще науча от даден провал и как ще се изправя. Това да бъда студентка в Embry-Riddle Aeronautical University беше възможно най-доброто решение за мен, но и е съпътствано с постоянна борба. Липсата на финансови възможности ме кара да бъда разпокъсана на хиляда места. След като организирах две дарителски кампании имаше доста негативни коментари по мой адрес, но през цялото време си повтарях едно нещо...
Хората, които са сбъднали мечтите си и са постигнали велики успехи, не са се отказали, заради мнението на околните, а са се борили без значение, че всички фактори са срещу тях. Аз съм почти на финалната права да завърша образованието си като космически инженер и всяко препятствие ме е направило по-силна и по-мотивирана.
Кои са твоите най-силни лични качества?
Може би едно от най-силните ми качества е това, че лесно се адаптирам към места и ситуации, както и това, че израснах в семейство, което ми поверяваше отговорни задачи още от ранна възраст. Това ме направи оправна, отговорна и организирана. Бях на 16 години, когато за първи път пътувах сама до САЩ, без никаква връзка с родителите ми за десет дни и с почти никакъв опит с летища. Едно от качествата, които притежавам е наблюдателност, предприемчивост. Това ми качество ме е спасявало на пътя и ми е помагало да имам План Б, или “едно на ум”.
Гмуркане или скачане с парашут? И какво общо имат с космонавтиката?
Интересен факт е, че и аз в началото не разбирах как тези два спорта са свързани с космонавтиката. Гмуркането е среда много близка до микрогравитацията, особено когато се постигне неутрална плаваемост. Въпреки това, според мен психическият аспект е по-важен от физическия. Двете дейности са екстремни и те учат да работиш с хора. Но не просто работиш, а понякога да зависиш от тях и обратното.
Хладнокръвие, дисциплина, проактивност и концентрация са някои от ключовите умения, които придобих. Научих се как да взимам правилни решение под стрес, как да реагирам в ситуации, които не преминават по първоначалния план, да слушам внимателно и следвам стриктно инструкции.
Какво означава за теб да бъдеш жури на селекцията за Space Camp и какво търсиш в бъдещите млади изследователи?
За пета поредна година бях част от журито на “Център за творческо обучение”, което оценява творби и избира стипендианти за учебно-тренировъчния лагер по модел на NASA в Измир, Турция - Space Camp. За мен е огромна чест и отговорност да разглеждам кандидатури и отделям значително време на всяка една. Зная с какво желание исках аз да посетя този лагер и се старая да бъда максимално обективна, когато преглеждам апликациите. Имаме страхотни малки изследователи и се радвам, че все повече деца избират науката и космонавтиката!
Какво ще пожелаеш на читателите ни?
Не се отказвайте от мечтите си, когато стане трудно, без значение колко смели и недостижими са те. Човек е способен да надмине себе си, ако е упорит, трудолюбив, честен и отдаден. Бъдете благодарни!
Снимков материал: Личен архив Татяна Иванова
