„Техностарт“ – още една възможност за реализация на бизнес идеи в България
Младите български предприемачи вече имат още една възможност за реализация на своите бизнес идеи. Освен вече утвърдените в България фондове Eleven и Launchub на родният предприемачески хоризонт вече изгря проектът „Техностарт“. Повече за самата идея ще ни разкаже един от ръководителите на проекта - Петко Иванов.
Петко е студент по „Бизнес икономика“ в УНСС и работата по проекта е част от стажа му в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в отдел „Иновации и предприемачество“, на който попада след като печели наградата „Студент на годината 2013“ в категорията „Социални, стопански и правни науки”. Освен това е част от проекта „Заедно в час“, чиято цел е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, а това го вдъхновява да започне разработването на собствена образователна платформа. Вижте какво сподели Петко с „Младите успели българи“ относно проекта и икономическите възможности в страната ни:
-Здравей! Би ли казал на нашите читатели какво представлява проектът „Техностарт“ , каква е неговата цел и към каква аудитория е насочен?
„Техностарт“ е Национален конкурс, организиран от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Средствата, отпуснати за проект,а са от държавния бюджет и са в размер на 400 000 лeвa. Целта на проекта е да се стимулират млади предприемачи (студенти, докторанти и дипломирани) в най-ранният етап от предприемаческия цикъл - момента на разработване на бизнес план и реализацията на иновационeн продукт или услуга през първата година, като се предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер до 20 000 лeвa за всеки одобрен бизнес план. За да получи финансиране на проекта, всеки кандидат след одобряване на бизнес плана му, трябва да регистрира своя фирма (ЕООД или ЕТ) и да осигури задължителен собствен принос от 10% от размера на безвъзмездната помощ под формата на финансови средства и/или материални активи. Информация за проекта и как да се кандидатства по него може да се намери в сайта на МИЕ.
-Има ли интерес към проекта и кои са интересните бизнес идеи, които са попаднали в полезрението Ви до момента?
Има доста висок интерес. Непрекъснато получаваме запитвания за това как точно се кандидатства, дали може това да стане с точно определена идея, дали е допустим кандидатът. По-голямата част от идеите са насочени към информационните технологии, което е нормално, от една страна, защото в момента този пазар се развива изключително динамично и открива много възможности пред младите предприемачи. От друга страна, първоначалната инвестиция за започване на бизнес в тази сфера не е толкова голяма. Разбира се, получаваме много разнообразни идеи - от създаване на информационни сайтове, през предлагането на различни услуги, до научноизследователска дейност и конкретен бизнес като преработка на пчелен мед, например. Интересното в случая е, че имаме и много запитвания от хора, които не попадат в допустимите дейности (като търговия, да речем), което според мен е добър знак, защото дори и да нямат иновативна идея, хората търсят начини и се интересуват да започнат собствен бизнес.
-Според теб кои са най-честите грешки, които младите предприемачи допускат при изграждането на един нов бизнес и какъв съвет би им дал, за да се справят с тях?
Най-често те не правят проучване на пазара и за идеята, която имат. Тръгват да реализират нещо, защото си мислят, че е много добро, иновативно и ще разбие конкуренцията, а не са си направили труда да потърсят и да видят, че същото нещо го има и дори се е провалило няколко пъти. За жалост това им става ясно след 6 месеца, които са отишли на вятъра, да не говорим за инвестираните средства и усилия. Затова е много важно идеята да се тества още в зародиш, да се направи проучване за нея, да се обмислят много добре силните и слабите й страни, дори да се направи тест на продукта/услугата в контролирана среда и чак тогава да се стартира.
Другата основна грешка, специфична за младите предприемачи, е, че понякога се захващат с нещо, което не разбират. Те така или иначе нямат много опит, а и ако не разбират това, което правят, ще им е много трудно. Отчасти това е и причината за допускането на първата грешка - недостатъчно доброто познаване на конкретния пазар и особеностите на идеята. На следващо място бих посочил значението на добрия екип. Трябва хората в екипа, от една страна, да се допълват като знания и умения и, от друга, да се сработват много добре. Особено при стартъпите е много важно екипът да е сплотен и да работи заедно, защото в началото е много трудно, липсват финансови средства, но има доста работа, и е съвсем лесно хората да се демотивират и да се откажат.
-„Техностарт“ е една страхотна стъпка към подобряване на предприемаческата екосистема в България. Според теб в каква насока трябва да се работи още, за да станат нещата още по-добри и има ли други предвидени подобни проекти?
Основно трябва да се работи в системата на образованието. Трябва още в гимназията и дори в основното училище да има насоченост към финансова и икономическа грамотност на младите, както и към развиване на предприемаческото им мислене. Също много важно е да се обърне внимание и на малките населени места. В големите градове, най-вече София, има добра предприемаческа екосистема, много млади хора, много инициативи, менторска помощ, вече и доста възможности за финансиране. За жалост нещата не стоят така в провинцията - там не само е трудно да си намериш работа, а и средата за започване на бизнес е много по-неблагоприятна. Трябва да се положат усилия в тази насока, за да разберат и хората от малките населени места, че въпреки всичко има смисъл и е възможно да реализират идеите си. Като цяло политиката ни е насочена към младите и смятаме, че има най-голям смисъл да се инвестира в тях. Надяваме се, ако проектът „Техностарт“ е достатъчно успешен и има голям интерес към него, да бъде продължен и през следващите години.
Очакваме друг проект - „stARTs”, след като се оказа изключително успешен, да стартира отново с подкрепата на „Джуниър Ачивмънт България“. Той е насочен към училищата по изкуства, а от тази година и към спортните училища. Целта му е да се проведат обучения по предприемачество и да се създадат тренировъчни предприятия, за да може учениците да придобият практически знания и умения. Също така се очаква за поредна година да се организира и конкурсът „Брандико“,който е номиниран за Европейските награди за насърчаване на предприемачеството. Той цели да стимулира учебни фирми да работят за разбирането и прилагането на защитата на интелектуалната собственост.
-Какво е отношението ти към проекта и как гледаш на работата си? Чувстваш ли се удовлетворен от факта, че си част от система, която помага на младите българи да реализират своите идеи в България?
Положително! Хубаво е да се види, че въпреки предизвикателствата и в държавната администрация се стимулира предприемачеството и иновативното мислене у младите хора. Като цяло имам доста широки наблюдения в стартъп средите, познавам и не малко хора, които са започнали или се опитват да започнат собствен бизнес. Радвам се, че имам шанса да работя по подобен проект . Така и аз по някакъв начин ще мога да допринеса за развитието на предприемачеството и икономиката на България.
-Какви предимства според теб може да предостави българският пазар на предприемачите, които те няма да успеят да открият никъде другаде по света?
На първо място са очевидните – изключително лесно се открива фирма, имаме един от най-благоприятните данъчни режими и квалифицирана работна ръка. Но по-важното според мен са разнообразните възможности за развитие. Разполагаме с много незапълнени пазарни ниши и възможности за развитие, просто трябва да се намери някой с добра идея и да я реализира. Едно от нещата, което приемаме за положителна даденост, е високоскоростният интернет и достъпа до него. В това отношение България е на едно от челните места в света и възможностите, които произтичат от него със сигурност ще окажат влияние в бъдеще. На следващо място, но според мен на първо по-важност, е фактът, че имаме много млади хора, които искат да се развиват, да докажат, че е възможно и да променят статуквото. На тях им е необходимо единствено леко напътствие. В последно време наблюдавам положителни промени в тази посока и мисля, че в близките 3 до 5 години България ще стане страхотна дестинация за предприемачите.