Успелите споделят

Теодор Марков е лекар по професия, но историята му далеч не свършва дотук. Занимава се с гмуркане, кара ски и колело. Самоопределя се като ловец на емоции, което е в унисон с нещото, което го допълва – фотографията. Авантюристичният му дух го води до далечните земи на Азия и Африка. Там той с фотоапарат в ръка търси уникалните човешки емоции, за да ги улови. 

Очите ви чувам е третата фотографска благотворителна изложба на Теодор, след People of Asia и Деца за деца. В експозицията има кадри от южните части на Африка и Индокитай. Фотографиите от изложбата ще се продават през фейсбук страницата на събитието след откриването, като приходите от продажбата им ще бъдат дарени, както и в предишните му 2 изложби, на „Дом за медико-социални грижи за деца” – гр. Дебелец. 

Можете да се заслушате в очите, които Теодор е чул до 2-ри юли в галерията за съвременна фотография – VIVACOM Art Hall.

Как стартира проектът Очите ви чувам? 

Като всяко хубаво нещо в моя живот и това се случи случайно. VIVACOM Art Hall спонсорират и подкрепят изкуство. Случайно или не, това, което правя – моята фотография, стигна до тях. Поканиха ме да направя тази изложба и след леки перипетии и леко отлагане във времето, тя вече е факт. 

А как избра каузата на своята изложба? 

Съвсем случайно попаднах на дома за медико-социални грижи за деца в гр. Дебелец. Влизайки вътре, в занималнята, няма да забравя едно момиче на около 3 години, което се сгуши в мен. Много силно ми повлия. Не исках това, което правя, да е самоцелно. И отговорът си дойде сам – реших да го направя за тези деца, за да имат равен старт с останалите. 

Ти ли откри страстта си към фотографията или тя теб?

Бях дете. Баща ми беше на екскурзия в Германия и донесе фотоапарат. Това беше най-красивата вещ, която бях виждал. Единствената вещ, в която съм бил влюбен. Исках да се науча да го използвам по предназначение. След 2 години реших,че ще си купя собствен фотоапарат. Започнах да събирам пари за свой Zenit 11. За една година успях да събера едната част от сумата. Тогава баща ми строеше вила и ми предложи да му помагам срещу дневно заплащане. И така – то е било в мен, спяло е и всъщност този, първият фотоапарат – Vera, събуди това усещане, това чувство. Даде ми тласъка, който ми е бил необходим.

Сигурен съм, че сега, в този дом за медико-социални грижи за деца има поне едно дете, което може да е следващият велик фотограф. Просто е нужен тласъкът. Вярвам, че всеки е роден за нещо.

Какво те накара да обикаляш света, за да опознаваш очите му? 

Всяко нещо, което човек прави, е породено от някаква вътрешна кодираност. И някъде дълбоко в мен е кодирано желание да пътешествам, да виждам нещата за първи път, за последен път. Обичам да виждам нови хора, нова идеи, нови морета и суши. Оставям всичко това да се избистри и да остане чиста есенция на щастие.

Нямам амбиции да посетя определен брой места. Моите пътувания не са самоцелни. Рядко ги планувам. Усещам, когато е дошъл моментът и просто тръгвам. Съвсем в резюме казано:

Пътувам, за да снимам и снимам, за да пътувам!

Лесно ли съчетаваш лекарската професия с пътуванията отвъд нашите земи? 

Човек, ако намира желание, намира време. Аз се опитвам да си наглася програмата, за да имам време за всяко нещо, което ме вълнува. И успявам. Моята почивка не е лежане на шезлонг.

Когато нервната ми система е настроена за снимане и намирам интересни неща, мога и да не спя изобщо. Обичам динамиката и да се получават нещата. Рутината ме убива.

Когато влезеш в коловозите, се демотивираш много по-бързо. Движението помага на работата.

Какви са очите, които чуваш?

Може би фотографията отключи умението ми да чувам очите на хората. Всички говорят на един език, но казват различни неща. Харесвам погледите, които не са прикрити. Красиви могат да бъдат както засмените очи, така и тъжните.

Самоопределям се като ловец на емоции, а очите са естественият проводник. Много рядко снимам аранжирана фотография. 

Обичам да снимам деца, защото те все още не са докоснати от изискванията, които обществото има към тях. Благодатно е.

Накъде гледат очите на Теодор Марков?

Животът ме учи да нямам очаквания за нищо и това ми позволява да се наслаждавам на всеки един ден, на всеки един момент, на слънцето, на небето. Искам да запазя това усещане за свобода и щастие, което в момента ме държи много силно.

Желая да посетя Папуа Нова Гвинея със сигурност. Там са последните човекоядци – племето Асаро. 

Колкото по-страшно, толкова по-вълнуващо!

Ако ми предложат да снимам Анджелина Джоли или племето Асаро... Асаро печели! 

Кое е най-красивото място, на което си бил? 

По природа едно от любимите ми места е Тасмания. Първата сутрин там се събудих преди изгрев. Отидох на брега и присъствах на най-красивия изгрев, който съм виждам. Усещането беше спиритуално. Напомняше на Сътворението.

Какво ще посъветваш читателите, които биха искали да поемат по твоите стъпки?

Да направят първата крачка, която е най-трудна. Да повярват в себе си. Да потърсят начина това да се случи, а не да търсят причина то да не се осъществи. 

Имайте очи за хубавото –  то е навсякъде!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.