Октаново число

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст, не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот. 

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.

Това е един от малкото разговори, достъпни за широк кръг уши и очи, в който събеседник е Теодора Симова. Не защото не обича да говори, а защото повече обича да обменя образи, форми и цветове, отколкото думи. Тя е графичен дизайнер, отдаден в голяма част от работата си на културния сектор, за който създава визуални идентичности, уеб и лого дизайн и всякакви други графични „субстанции“, катализиращи посланията на различни проекти и артистични продукции. Самата тя, принадлежаща към креативните професии, използва визуалния език по начин, който придава глобална естетика, а не локален послевкус на проектите, с които се захване.

Завършва реклама в Милано, но се връща в София и създава студио „Луноход“, в чието портфолио вече са рекламните визии на седем спектакъла на режисьора Явор Гърдев („Празникът“, „Чамкория“, „Пияните“, „Чайка“ и др.), визуалната идентичност на Nomad Dance Academy Summer и Spring Forward 2018; и още близо двайсет проекта. От 2017 г. е един от графичните дизайнери на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, а от 2019 г. – автор на художественото оформление на единственото в страната специализирано издание за танц и танцова култура „Списание за танц“.

Какво работи Теодора Симова?

Основно работя като графичен дизайнер, но и още куп неща, които не мога да дефинирам с професия. Създавам визуални идентичности за спектакли, фестивали и други събития. Това включва дизайн на лога, плакати, флаери, програми, каталози, различни видове мърчъндайз и други рекламни материали – както печатни, така и за онлайн употреба. Също така понякога се ангажирам с уебдизайн. Имам и някои по-комерсиални проекти, свързани с различни продукти, но естеството на работата е същото.

Обичам и да се наемам с по-различни задачи, когато имам възможност – както например работата ми в „Елхата у Иванови“ (творческа акция, създадена от съвместната работа на театър „Реплика“ и Явор Гърдев въз основа на едноименния драматургичен опус на Александър Введенски), която беше нещо като визуален коментар на текста на живо.

А какво друго правиш?

В момента свободното ми време е основно ангажирано с ремонтни дейности и обзавеждане. Упражнявам се в интериорен дизайн на собствения си дом.

Каква е артистичната орбита на „Луноход студио“, чийто създател си?

Движението в орбита предполага обикаляне в кръг, а аз бих предпочела да мисля, че се движа напред с опцията да направя остър завой във всеки един момент.

Току-що излезе от печат брой 2 на „Списание за танц“, чиято отличителна визуална идентичност и оформление са твое дело. Каква е твоята графична концепция за него и какви са предизвикателствата в създаване на графичен дизайн на печатна медия?

„Списание за танц“ има една много съществена особеност и тя е, че съдържанието му покрива огромен диапазон от стилове и теми – на неговите страници се срещат традициите и новото в танца, класическия балет и съвременния танц и пърформанс, популярните танцови практики и по-специализираните такива. Затова и графичното оформление и визуалната идентичност не могат да отиват в крайности, а трябва да създадат баланс между класическото и съвременното.

Мисля, че във визуално отношение логото на „Списание за танц“ успява най-точно да представи този баланс. Като всяко периодично издание и това списание спазва една своя политика на визията, заложена с пилотния брой. Разбира се, вариациите са позволени и се случват, но някои кодове във визията остават непроменени, тъй като именно тяхното натрупване създава наш собствен облик, който с времето да ни направи разпознаваеми.

Обемът на броя също има отношение към начина, по който той изглежда. С екипа на изданието винаги търсим равновесието между количеството текстове и визуалните материали към тях – целта ни е визуалното да не разсейва читателя, да не измества фокуса от темата, но в същото време да има категорично присъствие, което отличава едно списание от информационен бюлетин например. Смятам, че това ни откроява от такива издания в културната периодика, в които твърде често визията е пренебрегната за сметка на съдържанието.

Голяма част от снимковите материали в списанието са ни предоставени от международни танцови компании, а за рецензиите на българските представления разчитаме на фотографите, които работят с конкретните артисти. В същото време за мен е от изключителна важност да можем да работим с фотографи, които да направят специално поръчани за изданието ни снимки – в първи брой това беше Надежда Чипева, а в новото издание съм много щастлива, че работихме със Стефан Н. Щерев.

Ако трябва да обобщя – според мен „Списание за танц“ е за хора с чувствително око и пластичен ум, които не остават статични при звук от обръщане на страници и не се страхуват да се порежат на хартия.

„И какво като изображението е в Word, не може ли да се ползва?“ е сред репликите, за които знаем, че разтреперват графичния дизайнер, а какво друго предизвиква емоциите му?

Когато ми върнат имейл, в който пише „корЕгирай“.

Проектите, по които работиш най-често, са в сферата на културата и изкуствата. Защо там ти е най-уютно?

Защото от всеки един проект, по който работя в тази сфера, успявам да придобия нови знания. Не мога да си представя например как научаваш нещо ново, докато правиш реклама на калъфчета за телефони. Докато работата по визията за една постановка или специализирано издание, като „Списание за танц“, изисква проучване, търсене и съответно откриване на непознати територии

Друга причина са хората, които работят в тази сфера – с тях се разбирам най-лесно и може да се каже, че „говорим на един език“.