The Huffington Post: Той загуби всичко. А сега храни бездомни.
Днес ще ви разкажа историята на един модерен вълшебник, чиито вълшебства се изразяват в това да прави добро от сърце. Той е 62-годишния Веско Вълчев, който живее в Торонто и изгражда свой малък свят на любов и човечност.... продавайки хот-дог! Наричайки своя павилион „замък", Веско казва: „Когато правя хот-дог, аз влагам цялата си любов в него, влагам душата си..."
Роден в България, дълги години Веско се е опитвал да намери себе си по родните земи. И двамата му родители са искали от него да се изучи, да намери хубава работа, с две думи - да преуспее. Но на Веско като една по-странна личност, не му е харесвало това, което са изисквали непрестанно от него. С едно по-различно мислене от на останалите, той казва, че не е разбирал света и защо живее този живот. Така, след падането на комунизма в България, вратите към света се отварят и през 1991 година той се мести в Канада в търсене на един по-щастлив живот. Нашият герой разказва, че не е заминал, за да получи повече материални облаги и пари в тази чужда страна, а е търсел свобода. Отваряйки си ресторант, не след дълго нещастието сполита Веско. Ресторантът му фалира и той остава разорен и нещастен.
Но точно това събитие преобръща живота и възприятието на този човек. Изпитанията винаги променят човека - неговият мироглед и характер:
Страданието е коренът на знанието.
Така започва и историята на Веско. Той успява да се съвземе като преосмисля много житейски и философски въпроси, а именно успява да изкачи най-трудното стъпало - да се откаже и откъсне от желанието за материални блага. След като е изгубил почти всичко, сам осъзнава, че живеейки постоянно в планове за бъдещето, човек забравя да живее сега. Губейки се в забързаното си ежедневие, човек забравя кой е всъщност!
Така, той си припомня колко по-страдащи и бедни хора има от него. Събира 50 долара, за да направи 100 сандвича, които раздава на бездомни и бедни хора. В този момент Веско признава, че е почувствал щастие и живот в себе си:
Открих, че когато давам, се чувствам жив.
Веско продължава с благотворителните дела и вече 20 години продава хот-дог на едно и също място в Торонто. Никога не отказва, ако някой няма пари да си купи хот-дог - винаги ще даде безплатно.
Историята на този прекрасен човек ни учи на много ценен урок. Неговите проблеми се раждат от загубата на пари. Но парите са нещо материално, нещо не толкова съществено като любовта, емпатията и човечността. Те са истински. С тях достигаме до други човешки същества. Така според Веско, той никога не е бил беден. В момента той си има къщичка, жена и вече 14-годишна дъщеря. И най-важното - работа. За някой хора незначителна, но за този човек с голямо сърце - място, чрез което може да дарява любов и усмивки!
