Приключения

Поредният медиен световен гигант The New York Times публикува статия за България и в частност за „красивото черноморие“, както отбелязвa авторът й. Наред с G Adventures, Lonely Planet, The Guardian и др., nytimes.com не пренебрегнаха и Черно море. Автор на статията е Лукас Питърсън.

„Когато за пръв път стъпих върху горещия пясък на българското крайбрежие и за пръв път погледнах Черно море от самия му бряг, си помислих, че това трябва да е океанът. Не бях прав, разбира се, но не успях да проумея колко голямо и обширно бе то със своя безкраен хоризонт“- така започва своята публикация авторът Лукас Питърсън.

Черно море, което свързва югоизточна Европа със западна Азия, и има площ от 160 000 кв.км. - обхват, който авторът сравнява с Калифорния; море, заобградено от няколко страни, включително Русия, Турция и нашата страна; за Питърсън Черно море остава като един изумителен спомен. Своят разказ той започва с думите, че Черно море е мястото, което е най-подходящо за онези, които очакват много. 

Прекарал няколко дни по нашето черноморие само с кола и огромни, авантюристични и оправдани очаквания, наслаждавайки се на топло и слънчево време, невероятна гледка към морето и екзотични, древни градове, той се завръща в страната си с богат материал за следващата си статия за гиганта Ню Йорк Таймс. Той споделя, че никак не би се изненадал, ако това, както той го нарича „кътче от света“, стане новата гореща дестинация на Източна Европа с изобилието си от достъпни за всеки джоб квартири, фантастичната морска храна и прекрасните си (безплатни) плажове. Не пропуска да отбележи и достъпния и лесен начин, по който може да се стигне до морската ни дестинация, като започва от самото закупуване на самолетни билети, до обратния път към дома.

Минавайки през няколко малки и не чак толкова малки градове от вътрешността на страната ни, той описва своите впечатления така живописно, че трудно човек не би се изкушил да маркира България в своята листа на приключения като следваща дестинация. Лукас дори присъства и на типична българска сватба - повод за това е женитбата на братовчед му Матю с българката Таня, която те вдигат в град Хасково. Лукас радостно споделя, че пътят от Хасково до черноморието е само 2 часа път с кола и „сватбената отбивка“ никак не затруднява неговата крайна цел - морето.

Първата морска спирка на Лукас Питърсън е Бургас - регион, пропит с история, както казва той. Като любител на местности с дълбока, хилядолетна история той посещава Археологическия музей в града, както и древните градове Несебър и Созопол. Лукас Питерсън е впечатлен от артефактите от бронзовата епоха в Археологическия музей и добавя, че там може да се види най-старата открита мраморна статуя в България само срещу 5 лв. вход, а срещу 10 лв. може да посетитиш всичките четири музея в града. Той успява по изключително увлекателен начин да гмурне читателя в историята на старинните местности и забележителности.

Освен от историята, Питерсън остава впечатлен от качеството и цената на храната в Бургас. Най-много му харесват шопската салата, кашкавалката и морските деликатеси - миди и панирани калмари. Лукас определено не си е спестил нищо - от прословутата кашкавалка той минава на дюнер кебап и, разбира се, шопска салата. Минавайки през  ул. „Богориди“ не пропуска да опита и дюнер с пълнеж от печено пиле, пържени картофи, салата от зеле, като подчертава, че е опитал само срещу скромната сума от 3 лева. Посещава редица ресторанти и заведения, като най-накрая след целия този микс от различни по род храни и вкусове, не стига до морските ни деликатеси, които така предвидливо съчетава с българска пивка бира.

Предвид, че Бургас не е чак толкова голям град, и това Лукас научава навреме, той наема велосипед от най-близката велостанция и започва своята обиколка из Морската градина, която описва като страхотен парк с изглед към морето, проектиран в началото на 20в. - дом на различни арт инсталации и произведения на изкуството, басейн, Летен театър и редица велоалеи, минаващи през букови дървета и морски бриз.

Следващата спирка на Лукас е Несебър. „Това е град с над 3000-годишна история, бивша гръцка колония, който в момента е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство", разказва на читателите си Лукас. Той запознава читателя с различните в исторически аспект руини, десетките църкви, някои от които датират от 5-6 век. Те му правят впечатление със своята архитектура, история и многобройност, като любимата му обаче остава църквата „Св.Стефан“ - базилика, която датира от 11в. Най-много го забавляват калдъръмените улички, през които му се е наложило да премине при посещението на църквите на Стария град.

Отделя място и за шопинг туризма, който в случая, както всички знаем, изиграва ролята не известен мол или някой шопинг център, а калдъръмените пътища с пазарчетата за сувенири, със своите многобройни, разнообразни и цветни шандове, изкушаващи и най-безразличния турист.

Приблизително 30 минути югоизточно от Несебър се намира и Созопол, който е следващата дестинация, която посещава Лукас. „Чарът на Созопол, също като Несебър, е в неговите калдъръмени улички, привлекателни ресторанти и спиращата дъха гледка към морето“, споделя вчечатленията си той. Завладява го и типичната празнична атмосфера, която витае в градчето по време на летния сезон - с музиката си, с хилядите минувачи и улични артисти. Не пропуска да опита и местните морски деликатеси, като похапва пържен скат, докато наблюдава празничната обстановка от терасата на един от най-известните ресторанти в града.

„Но плажът е това, за което всъщност дойдох тук.“, излиза от спомените си Лукас - пристанище Бургас е мястото, което със своята магия, горещ пясък и романтика, преплитаща истории за срещи и раздели, слага чудесен край на приключението му, наречено „Черно море“. Импровизираната му крайбрежна авантюра, превърнала се по-късно в публикация за Ню Йорк Таймс, завършва със спомен за хладките води на морето, за плисъкът на вълните, за слабия тътен на музиката, носеща се някъде от плажа и с въпроса: „Чудя се как не съм посетил тази частица от света по-рано?!“

Снимки: Danielle Villasana за New York Times