Скъпи читателю, това ще е, може би първото близ интервю, което правим на нашия сайт. То е с двама души, които виждат смисъл да направят нещо хубаво за развитието на своя град. Говорим си с Тихомир и Дамян от "Безплатна обиколка в сърцето на Стара Загора", които ни разказват повече за това как са започнали своята идея, какво им предстои и как можем да почерпим вдъхновение от историята. На първа страница можете да се запознаете с Тихомир, а на следвашата и с Дамян.
Тихомир Рачев e на 29 години, от Стара Загора, юрист по образование и пътешественик по душа. Обича историята, театъра и старите книги.
Как се роди идеята за "Безплатна обиколка в сърцето на Стара Загора" и как се разви през годините?
С Дамян Тодоров тъкмо бяхме издържали държавните изпити в Юридическия факултет на СУ и се бяхме върнали в Стара Загора за държавен стаж. Един ден след заседания в съда решихме, че освен да стажуваме трябва да направим и нещо за града си. Седнахме в едно кафене с лист и химикал в търсене на нещата, които няма в Стара Загора, а искахме да има. Двамата сме пътували много и ни беше тъжно, че нашият град липсва на картата на туризма в България. Ето защо решихме, че трябва да се насочим именно натам.
Първото, което се запитахме, беше защо толкова много обичаме Стара Загора и кое е онова нещо, което би грабнало всеки гост на града. Отговорът дойде естествено от гледката, която виждахме всеки ден на път за съда – Античния комплекс „Августа Траяна“, липите по бул. Методи Кусев, правите улици и малкото, но пропити с история храмове.
Започна търсене на литература, посещения в музеите, разговори с приятели и след по-малко от месец направихме първата обиколка. Искахме да е нещо различно от Sofia Free tour, а заедно с това целяхме нашата инициатива да провокира интереса на посетителите към музеите, които могат да посетят непосредствено след обиколката.
По време на Нощта на музеите през първата година на обиколките чух една реплика на младежи, разхождащи се по античната улица под Историческия музей, която много ме натъжи и ме мотивира още повече да задълбочим дейността си. Четирима или петима ученици, на не повече от 16 години, се възмущаваха как може толкова хора да идват, за да гледат само камъни.
Поради тази причина в началото на всяка обиколка започнахме да питаме посетителите дали виждат в Античния комплекс само камъни. Отговорите винаги са предимно утвърдителни. След обиколката задаваме същия въпрос, но, за наше щастие и успокоение, отговорите вече са други и това е най-голямата ни награда.
Коя е любимата ти история, свързана с града на липите?
Не е една. Повечето обаче са тъжни. Въплътили в себе си истинското родолюбие, примери за саможертва и човешко достойнство, историите за нашите герои от Възраждането на Стара Загора често насълзяват посетителите на специалните обиколки, които провеждаме. Няма да крия, че ми е много трудно когато говорим за примерите на Сава Силов, Кольо Ганчев и Бранителите на Стара Загора.
Гласът ми винаги трепери от вълнение, а очите ми се пълнят със сълзи, макар да съм разказвал за тях много пъти. Точно защото ме карат да настръхвам всеки път и ме отърсват от пошлостта и абсолютното униние на ежедневието, ги обичам и искам да ги разказвам пак и пак, и пак, и пак….
Античната история е изпълнена с типичните за Древността пресметливост, прагматичност и суета. Те са интересни с факта, че живелите по нашите земи цивилизации са изпреварили значително времето си. Понякога усещам как посетителите на обиколката се натъжават от въпроса дали ние сме изпреварили времето си или въпреки технологиите всъщност сме доста назад.
Това се вижда в погледите им, които изведнъж стават сериозни и замислени. Когато видя тези погледи знам, че историята, която сме разказали, е докоснала слушателите и това е моят любим момент.
Разкажи ни за някоя интересна личност, която е родом от Стара Загора, но не е чак толкова позната.
За жалост, ако въпросът Ви беше „Разкажете ни за някоя известна личност от Стара Загора, която е много позната?“ също щеше да е уместен. Към момента са малцина онези, които познават истинския, представителния елит, който градът ни някога е имал. Сигурно няма да ми повярвате, но ако попитаме 100 младежи до 18 години, а дори и до 25 да са, по-малко от десет ще ни отговорят на въпроса кои старозагорски възрожденци са увековечени във Вазовата Епопея на забравените.
А, Вие знаете ли отговора? Честно? Колко от тези 100 младежи ще кажат 5 поети от Стара Загора, като махнем Гео Милев, който и без това е роден в Раднево, но е израснал тук. Нали сме родом от града на поетите, този въпрос не би трябвало да ни смущава. Обаче ни смущава, при това сериозно.
Ето защо, за която и да е личност да Ви разкажем, все ще е от полза. А такива личности нашият град е дал много на историята ни. Заповядайте на нашите обиколки, ще разберете повече за Сава Силов, Атанас Иванов, Димитър Наумов, Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Георги Кюмюрев, братя Жекови, Анастасия Тошева, Стефан Тошев, Методи Кусев, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Веселин Ханчев и още много други. Животът на всяка една от тези личности грабва всеки слушател.
Какво предстои като събития? Кога нашите читатели могат да посетят обиколките?
Нашата „обикновена обиколка“ е винаги възможна за онези, които имат интерес. Изискванията са групата да е поне от 4 човека, които да се свържат с нас, за да се разберем за ден и час.
Отделно, възнамеряваме да правим „специални обиколки“, посветени на ключови събития и личности. Предвиждаме обиколка за Методи Кусев около някой от големите християнски празници. Обсъждаме провеждането на обиколка за Кольо Ганчев. Задължително ще направим обиколка за Бранителите на Стара Загора лятото.
На 24 май в чест на българските учители ще направим обиколка за просветното дело в града ни. За Пети октомври ще проведем ежегодната специална обиколка за възстановяването на Стара Загора след Освободителната война. С Дамян имаме и няколко идеи за велообиколки, които обаче още не се реализирали напълно.
Целим разширяване на материалите и в нашия канал в Ютюб „Минута за Стара Загора“. Възнамеряваме да проведем редица интервюта с личности, отдали се на историята на града, които могат да споделят с нашата аудитория още интересни истории.
За всички инициативи публикуваме информация на фейсбук и интернет страниците ни поне седмица предварително.
Смяташ ли, че Стара Загора има потенциал да стане популярна туристическа дестинация и какви трябва да са първите стъпки в тази насока?
Не само, че смятам – ние с Дамян вярваме безрезервно в това твърдение. Потенциалът е значителен. Имаме си всичко. Както се казва – за всекиго по нещо. Страхотни исторически обекти, винарни, минерални извори, търговски центрове, прилежаща инфраструктура.
Липсва обаче идея за развитието в този сектор. Нашето мнение е, че трябва да се мисли в регионален, а не в градски мащаб. Трябва да се инвестира в човешките ресурси – трудно се намират екскурзоводи, които разказват увлекателно, при това на няколко езика. На следващо място трябва да има сътрудничество между общини, хотели, туроператори, музеи. В момента сякаш такъв диалог няма. Липсва и реклама. Разбира се, за да рекламираш, трябва да имаш продукт, а такъв към днешна дата няма. Иска се много работа, управленска воля и най-вече хора, които разбират от туризъм.
Стара Загора има потенциал, който обаче не се развива. Културният туризъм засега е най-развитият вид туризъм, но могат да се развият също и конферентният, религиозният, виненият и екотуризмът. България дълго е била изолирана от западните държави.
Това е сериозен проблем. Имаме и силна конкуренция – Гърция и Турция. Поради тази причина трябва да се търси нещо, което ще спечели туристите. Това са интерактивните приложения, мултимедийните продукти, възможността за провеждането на беседите не само на западни, но и на съседните балкански езици – гръцки, турски, сръбски и румънски. Нужна е силна медийна кампания и постоянна реклама.
Всичко това, както се досещате, струва много пари. Затова на въпроса Ви бих отговорил така – потенциал има много, не е ясно дали има желание и пари.
Как може историята да ни служи за вдъхновение?
Простичко е. Когато съм отчаян се замислям, че преди малко повече от сто години моите съграждани са живели значително по-труден живот от моя. Нямали са министерство на образованието, но са имали добре развити и работещи училища, а учениците са учили усърдно. Нямали са министерство на икономиката, но са успявали да забогатеят, независимо от тежките данъци, робството и прочие.
Нямали са собствена държава, но по никакъв начин не са се смятали по-долу от другите народи. Нямали са собствена църква, но са вярвали истински и духовенството е било опора на населението. Нашите войници и генерали през Балканските и Световните войни имали ли са чувство за малоценност пред французи, англичани, руснаци и т.н. – категорично не, нищо, че са били голи и боси.
Сега имаме държава, министерства и прочие, но… свикваме да казваме „Така е в България!“ и да тюхкаме изпод вежди. Казваме си „Еми, това е, българска работа!“ и подминаваме безобразията. Оправдаваме се пред себе си, че сме бедни и някак си свикваме поради това с мизерията. Гледаме сеир след сеир в Църквата и така намираме аргументи да продадем душата си на сивотата, парите и пошлостта.
Ще попитате „Защо е така?“. Отговорът се крие именно във вдъхновението. Нашите съграждани преди не са се оправдавали с бедността, робството, мизерията – душевна и материална. Те са опрятали ръкави и са работили, за да оставят нещо след себе си. Може да си беден, но това не означава задължително, че трябва да си невеж, мърляв и безпардонен, а напротив, че трябва да работиш още повече и още по-усърдно, за да преодолееш положението си, независимо от всичко.
Сега по улиците има боклуци, хората са невъзпитани, алчни, безпардонни и невежи (нищо, че имат по 100 дипломи). Всички търпим цялата тази мизерия било защото вече сме се примирили в отчаянието си, било защото се оправдаваме, че е така в България, защото сме бедни.
Не се отчайвам, защото знам, че някога е било по-добре при по-лоши условия. Знам, че сме клон от същия дънер и рано или късно нашето дърво пак ще даде онези плодове, които ще ни избавят от душевната мизерия. Другото само ще дойде. Затова и разказваме как е било, за да може като разберат нашите съграждани, да търсят себе си, корените си. Вдъхновяваме ги с историята пак да сме си горди и достойни, па макар голи и боси.
Сподели любим цитат на историческа личност.
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"“ – Васил Левски.
Другото лице на безплатните обиколки в Стара Загора е Дамян Тодоров, на 27 години, син на Стара Загора, юрист по професия. Определя се като пътешественик по душа и мечтател по рождение.
Как се роди идеята за "Безплатна обиколка в сърцето на Стара Загора" и как се разви през годините?
Накратко, идеята се роди по време на задължителния юридически стаж, който карахме с Тихомир заедно в Стара Загора. Разхождахме се често из Античния форумен комплекс и си говорехме колко интересни факти можем да споделим на старозагорци и посетителите на града, за които си нямат и представа. Направихме пробна обиколка, получихме отзиви от първите ни гости и след това започнахме официално да правим обиколки.
Първоначално повечето ни гости бяха старозагорци, след това ни гостуваха и множество чуждестранни посетители, наред с гости на града от други части на България. Горди сме, че се докоснахме до много деца, възрастни хора, ученици, хора с различни професии, исторически познания и интереси, но обединени от интереса към историята на Стара Загора.
През годините организирахме беседи по случай 5 октомври, 3 март, годишнината от смъртта на Васил Левски. Създадохме викторини за 3 март и 5 октомври с цел да насочим вниманието на старозагорци към малко познати, но значими личности и събития свързани с историята на Стара Загора. Стараем се да бъдем максимално разчупени и интерактивни, за да заинтригуваме до краен предел посетителите на беседите и обиколките ни.
Коя е любимата ти история свързана с града на липите?
По-скоро в съзнанието ми се е запаметил един момент, когато се връщах в Стара Загора след дълго отсъствие. Беше май месец, липите бяха цъфнали и още от излизането ми от автобуса силният аромат на липи ме изпълни. Няма как да забравя този момент. Където и да съм живял, липите винаги ми напомнят за Стара Загора.
Разкажи ни за някоя интересна личност, която е родом от Стара Загора, но не е чак толкова позната.
Доста интересен въпрос, тъй като в течение на организирането на нашите обиколки научих повече за личностите от Стара Загора. Веднага се сещам за Богдан Филов. Малцина знаят, че е родом от Стара Загора. Неговата личност е меко казано интересна, по-скоро крайно противоречива и трябва да минат още десетки години, за да може историята да определи безпристрастно кои са били възходите и паденията на Богдан Филов като учен и политик.
Какво предстои като събития? Кога нашите читатели могат да ви посетят?
С идването на пролетта смятаме да организираме повече обиколки и беседи. Нека всички, които имат интерес към дейността ни, да следят нашата фейсбук страница за актуална информация.
Смяташ ли, че Стара Загора има потенциал да стане популярна туристическа дестинация и какви трябва да са първите стъпки в тази насока?
Стара Загора има огромен потенциал, който е задължително да бъде осъществен и градът ни да бъде превърнат в притегателен туристически център с европейско значение. На първо място, би трябвало да се направи оценка на всички туристически обекти, тяхното състояние, достъпност и да вземат адекватни мерки за подобряването им.
Колкото и средства да се хвърлят за реклама, първо трябва да се подготвим като добри домакини, а след това да чакаме гости.
Как може историята да ни служи за вдъхновение?
Историята може да ни служи като вдъхновение, ако я разглеждаме като приказка. Имам предвид, че и в двете има препятствия, трудности, превратности, но краят е предварително известен. Ценното е да извлечем поуките и да разберем уроците на предшествениците ни, а след това да ги приложим в нашето съвремие. Така ще можем да предопределим в по-положителна насока бъдещите събития в живота ни като личности и народ.
Сподели любим цитат на историческа личност
Смятам, че цитатът на Махатма Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“ описва изчерпателно нашата инициатива и мисията ни.
