Толкова много книги, а толкова малко време...
Красиви корици на нови книги, стари и раздърпани книги, книги, които говорят, плачещи книги, самотни книги, смеещи се книги, книги, които не можеш да оставиш, книги, които никога не взимаш. Книги с души.
Хора на опашката в старанието си да влязат по-бързо на топло в компанията на книгите. Хора, бързащи за среща с книгите. Хора с купчина книги в ръка, хора, които четат на крак, хора, които забиват поглед в книгата и не могат да я оставят. Хора в метрото, които пропускат спирката си, заради любимото четиво.
Книги навсякъде, книги, които разказват истории още преди да са били разлистени, книги, които проговарят само пред правилните хора.
Книги, които ме преследват от рафтовете, книги от които никога не мога да избягам, а и не искам. Толкова много книги, а толкова малко време...
Най-хубавият ден в година, Празникът на книгата. Великден, Коледа и рожденият ми ден в едно. С тежест в сърцето ще си призная, че обикновено не знам на коя дата е и всяка година външни фактори ми го припомнят. Тогава си давам сметка, че е в края на най-любимия ми месец от годината и това прави емоцията още по-силна. В своя защита ще кажа, че празнувам най-книжният от всички дни, всеки един ден.
И този 23.04. ще отпразнуваh в компанията на цяла камара книги, които ме гледат сърдито всеки път, когато реша да пусна телевизора или да забия нос в телефона си. Връзката с книгите трябва да се поддържа, както поддържаме тази с всяко живо същество в живота ни.
В началото на май ще отбележим деня на Литературата. Датата е 9.05. Още един повод да почетем онези наши приятели, с твърди или с меки корици, които са винаги с нас, изпълват дните ни и бдят кротко над съня ни.
И този път не искам да чувам оправданията на хората, които казват, че не четат, защото нямат време за това след като всекидневно попадам на хора споделили времето си в чакане на метрото с поглед вторачен в някое интересно четиво. Книгата обича необичайни места. Истината е, че понякога ни липсва мотивация или не сме намерили правилната книга, която да ни вдъхнови с обещаващо заглавие, ярка корица или име на автор, което се запомня.
Днес отново почитаме книгата.
И точно днес искам да обърна вниманието ви, скъпи мои колеги книголюбци, към онези вълшебни места, които не съществуват само в приказките. Това са библиотеките. Казвам, че са вълшебни места, защото за един отдаден на литературата човек, да се окаже между рафтове пълни с всевъзможни четива е като сън, който всъщност е реалност. Защото тези вълшебни места са част от градската действителност. Те съществуват в този забързан и често изнервен свят. Обещават подслон в дъждовните дни, хладина в жегите и утеха за разбити сърца и всякакви общочовешки мъки.
Библиотеките се познават по мириса на добри намерения. По сигурността за добро прекарване, което предлагат. По сърдечните хора, които работят в тях, които не изкарват една камара пари, но пък обичат книгите, обичат работата си и са готови да помогнат на всеки.
Може би харесваш нови книги. При мен поне е така. Обичам да купувам книги с усещането, че съм първата, която се докосва до тях, а после ги нареждам по рафтовете на вече препълнената ми лична библиотечка. Но се оказа, че още повече харесвам безкрайните възможности, които само една библиотека може да ми предложи. Готова е да ти разкрие автори, за които не си предполагал, че ще заобичаш, книги, които ще променят живота ти. Защото книгите наистина променят животи.
Единственият недостатък, който намирам е, че застанала пред безкрайните рафтове с всевъзможни четива осъзнавам колко малко време имам за всички книги, които искам да прочета.
Бих искала да призова по-често да се срещаме в библиотеката с усмивка на уста и цял куп четива в ръка, но ако това не е за теб и пазаруването от книжарницата почита празника на книгата и подкрепя онези хора, които са отдали времето и сърцето си на думите.
Надявам се повече хора да възпитат у себе си навика и желанието да празнуват Деня на книгата 365 дни в годината, защото ако денят ни започна и свършва с книга, няма ли да сме по-добри, по-щастливи, по-мечтаещи, по-обичащи? Питам се аз и отговор не очаквам.
