Спорт

На 1 август станахме свидетели на исторически и изключително емоционален момент от Олимпийските игри в Токио. Финалите на скок височина при мъжете завършиха не с един, а с двама носители на шампионската титла - Мутаз Баршим от Катар и италианецът Джанмарко Тамбери. От години двамата са приятели и се подкрепят в най-трудните моменти, когато поради една и съща контузия пътищата им в леката атлетика са застрашени от прекратяване. Баршим и Тамбери обаче преодоляват премеждията заедно, за да успеят в крайна сметка да си поделят мечтаната олимпийска титла.

"Може ли да имаме два златни медала?", пита състезателят на висок скок от Катар Мутаз Баршим. Неговият съперник и представител на Италия Джанмарко Тамбери тъкмо е отбелязал неуспех в третия си и последен опит да преодолее предизвикателството от 2.39 м. На финала от олимпийския турнир на скок височина при мъжете до този момент двамата състезатели са с абсолютно равен резултат - нито една грешка до височината от 2.37 м. Правилата предвиждат при това положение Баршим и Тамбери да продължат надпреварата, като преминат към надскачане. Катарецът обаче има друга идея наум.

"Може ли да имаме два златни медала?", пита той. Съдията, отправил предложението да се надскачат, за да определят победителя, казва, че е възможно - стига двамата финалисти да се разберат помежду си.

Няма нужда от разбиране, нито от думи. Един поглед между Баршим и Тамбери е достатъчен. Златото ще бъде поделено.

Неописуема радост обгръща атлетите след секундите на мълчаливо съгласие. Двамата се прегръщат, скачат, поздравяват се, крещят. Никога не съм се вълнувала от спорт, но в този момент само мога да мечтая някой ден да почувствам радост, сравнима с тази на търкалящия се от щастие по пистата Джанмарко Тамбери.

Емоционалният момент ще остане в историята на Олимпиадата в Токио като първия случай на подялба на шампионската титла от Игрите от 1908 г. насам, когато американците Алфред Гилбърт и Ед Кук споделят златото в овчарския скок. Но радостта на Баршим и Тамбери не се дължи само на историческата ценност от победата; не можем да я припишем и просто на златния цвят на медалите. Това е радост от една споделена шампионска титла, красиво увенчаваща две кариери, които са се възродили от пепелта. Нещо повече - това е радостта от искреното приятелство между двама големи спортисти, решили да поделят помежду си златото, което са изстрадали в еднаква степен.

"Изстрадана" е може би най-подходящата дума за двойната победа във финала на олимпийския турнир по висок скок. През 2016 г., малко преди Олимпиадата в Рио де Жанейро, Тамбери претърпява контузия на левия глезен и губи възможността да се бори за олимпийска титла. Още тогава състезателят изписва върху гипса си "Пътят към Токио 2020" като мотивация да се възстанови и отново да излезе на пистата. Връщането на Тамбери в играта обаче се оказва нелека задача.

През 2017 г., по време на второто си състезание след травмата, италианецът постига неуспех, след който се заключва в стаята си и не пожелава да говори с никого. Тогава на вратата почуква не друг, а Мутаз Баршим. Двамата са приятели още от 2010 г. и почти винаги се срещат на международни състезания и турнири.

Въпреки нежеланието на Тамбери да отвори Баршим настоява да поговори с него и в крайна сметка италианецът склонява. 

"Не се опитвай да го насилваш", съветва го Баршим. "Претърпя сериозна контузия, а вече си обратно в Диамантената лига. Никой не очакваше това. Но трябва да си дадеш време. Не очаквай твърде големи резултати от себе си толкова скоро след травмата. Просто виж какво ще се случи."

Тези думи връщат куража на Тамбери и му помагат по-лесно да се справи с трайното възстановяване от контузията - не само физически, но и на ментално ниво. След като пандемията налага отлагането на Олимпийските игри в Токио през 2020 г., състезателят задрасква годината върху запазения гипс и написва отдолу "2021". Въпреки всички трудности той не се е отказал от голямата си мечта.

Година по-късно идва ред на Тамбери да утешава своя приятел и съперник Мутаз Баршим. Катарецът претърпява абсолютно същата контузия на глезена и се налага да се подложи на операция, след която се възстановява много по-бавно от очакваното. По-късно Баршим ще сподели, че в продължение на цели две години след травмата е изпитвал ужас от високия скок. Тамбери обаче остава насреща и двамата се подкрепят взаимно в процеса по връщането си обратно на пистата.

На 1 август 2021 този дълъг и трънлив път най-накрая отвежда Баршим и Тамбери до финалите на Олимпиадата в Токио. Двамата състезатели успяват да скочат без грешка всички дължини до 2.37 м. Но следващото предизвикателство - олимпийският рекорд от 2.39 м. - ги препъва и в трите опита на всеки от тях.

Тогава идва въпросът: "Може ли да имаме два златни медала?". Останалото е история.

"Едва ли някога бих споделил златен медал с друг състезател освен с Мутаз", казва впоследствие Тамбери. "Ние бяхме единствените двама атлети тук, които са преминали през най-лошата контузия за един скачач. Аз знам какво направи той, за да се върне. Той знае какво направих аз, за да се върна. Няма как да отнемеш емоцията, мечтата за златния медал от някого, който е пожертвал целия си живот за това. Беше просто невероятно, а да го споделиш с приятел - това прави преживяването още по-красиво."

"Имаше много мрачни и тежки нощи", добавя Баршим. "Пожертвах толкова много и знам, че той направи същото. Идвайки тук, аз знам, че с това, което съм преживял, съм заслужил златото. Тамбери е направил същото, така че и той го заслужава. Това дори не беше под въпрос за мен. Това е отвъд спорта, това е истинското спортсменство. Това е посланието, което искаме да отправим към младото поколение. Това е историята, която правим днес."

Историята на две изпълнени с трудности и премеждия спортни кариери, които години наред се движат успоредно. За да се слеят накрая в една сбъдната мечта, споделена между двама приятели - мечтата за олимпийското злато.