Траян Велев: Обичам България толкова много, колкото обичам и семейството си!
Траян Велев завършва театрална режисура в Лондон, както и кино режисура в Бормунд. Определя се просто като създател. Обича да създава филми, обича да създава работещи бизнес модели, обича да създава възможности…
През последните години е режисирал три театрални пиеси, седем късометражни филма и няколко музикални видео клипа. Траян е и един от финансиращите членове и директор на Международния младежки филмов фестивал The Birdies (Лондон). През 2014 г. основава Film Fixers Bulgaria и в момента работи като изпълнителен продуцент на компанията.
За тези, които не го познават – той е и малко актьор, защото обича да вдъхновява и живее за публиката. Не само на театралната сцена и в киносалона, а и тази в ежедневието.
Живее заради новото, заради възможностите, заради бъдещето. Повече за тази космополитна личност и какви изненади ще ни разкрие – в следващото интервю.
Кога и защо избра да се занимаваш с кино режисура?
Това е една много интересна история. Бях 18-годишен и трябваше да кандидатствам за университет, като дотогава никога не се бях замислял какъв искам да стана, каква професия да избера. Нямах в ума си тази картина как ще съм стар дядо и ще знам какво съм направил с живота си.
Но знаех две неща за себе си – обичах да давам нареждания на другите и обичах хората да ме слушат – сега звучи смешно, но продължава все още да е вярно. Тогава ми се стори, че режисьорите са винаги тези хора, които викат по другите, дават нареждания и всички ги слушат. Реших, че ще стана един от тях. Или ще се скрия между тях.
Какво е да работиш с човек от ВВС? Кое е най-важното, което научи от него?
Ако става въпрос за моя преподавател от магистратурата, който беше продуцент от BBC, мисля, че научих много неща. Най-запомнящо беше, че успехът е за тези, които го търсят, а филми правят тези, които искат и са готови да доведат процеса докрай. Най-важното, което запомних, е:
Никой не може да ти открадне идеята – защото, който и да го направи, никога няма да работи със същата сила за нея, със същия ентусиазъм и решителност за успех.
Работиш и учиш 5 години в Англия. Кое те върна отново в България?
БЪЛГАРИЯ! Обичам я толкова много, колкото обичам и семейството си! Винаги съм смятал, че за да може да се помогне на България, човек трябва да се поучи от всички добри практики по света. След това да се върне, да ги сподели с всички, които не са имали възможността да се срещнат с тях, и приложи.
Аз не заминах с мисълта да остана в Англия. Винаги знаех, че отивам да уча, да видя, да сравня, да се поуча и помогна за по-доброто бъдеще на България.
Нашата държава има нужда от децата си, от младите. Винаги е лесно да си тръгнеш, да се откажеш, но аз не обичам да се предавам и за това се върнах, да променя поне малко България към по-добро.
Защо смяташ, че България е топ 5 дестинация за чужденци? Какво е България за теб?
Както казах, България е всичко. Но като цяло България е много популярна поради няколко причини.
- Ние сме новото хипстър място на Европа – ние сме малкото райско кътче, скрито зад хълма извън града.
- Хората! Аз съм обикалял доста и наистина не съм срещал толкова добродушни, сърдечни, искрени и обичащи хора по света. Вярно е, че можем да мразим много, но и можем да обичаме, както никой друг по света.
Другите 3 неща са нашата история, цените, разбира се, и тази мистериозна за чужденците азбука.
Защо правиш филми за обезлюделите български села? С какви впечатления оставаш от тях? Как може да се промени това?
Всъщност с моята компания сме правили само едно такова предаване за обезлюдените селища в България. По принцип правим филми и предавания за най-красивите, мистериозни и интересни места в нашата татковина.
Като цяло обезлюдяването на селата е тъжно, носталгично, но и символ на края на една ера в България. Това е процес, който не подминава цяла Европа и света. Хората се преместват в големите градове.
От друга страна, обезлюдяването на селата дава шанс за ново начало. Освобождава място за младите и им дава буквално едно поле за развитие, експериментиране и творене.
Хората ще се върнат обратно в селата. Аз съм сигурен в това.
Ще ни разкриеш ли малко за продукциите със световните звезди по оцеляване, както и други популярни продукции, които подготвяш? Кога да ги очакваме?
Ами като цяло не мога да разкрия много за продукциите, които тепърва ще излизат тази година, но мога да кажа, че ще бъдат със световноизвестни звезди от холивудска величина. Също така мога гордо да кажа, че ние успяхме да привлечем предавания като "Двойно Оцеляване", "В дивото", "Достъп до всички зони", "Тату пътешественици", ITTEQ със звезди, като Джош Джейм и Грейди Поллел, Айяко Имото, Франческа Чиорандо. Предавания, които успяха да се превърнат в най-гледаните в сезоните си и по този начин популяризират България още повече.
Японското предаване ITTEQ с епизода си в България беше гледано от повече от 20 милиона японци.
За финал само ще си позволя да издам, че и феновете на Bear Grills няма да останат разочаровани от България.
Няколко думи за впечатленията ти от българското кино?
Има го! Напук на всичко и това много ме радва. Мога да кажа само подкрепяйте младите, но не само финансово, а им давайте възможност да се изявят, да кажат, да покажат.
Гледайте българско кино!
Занимаваш се и с предприемачество. Разкажи ни малко повече за новия си проект EatTown.
Да, Еаttown e нещо ново, нещо прекрасно. Нещо, което ще промени надявам се начина, по който хората се хранят и ще създаде много нови приятелства. Както подсказва името, това е платформа за споделено хранене, насочена към модерния градски човек и неговите кулинарни изживявания. Но за момента все още е в тайна и не мога да говоря много за него, докато не сме готови да го представим на всички.
Какво ще пожелаеш на младите хора, които се колебаят да поемат по пътя на киното?
Ще им кажа думите, които чух от един известен актьор:
Ако просто искаш да се занимаваш с кино – недей! Но ако не можеш да спиш, дишаш или съществуваш нормално без него, тогава давай и вложи всичко, което имаш!
В крайна сметка бих казал, че ако ще си режисьор, наистина помисли какво искаш да кажеш и го кажи.