Култура

В миналото българите са били земеделски народ. Те обработвали земята и чрез нея осигурявали прехрана за себе си и за семействата си. За да осъществяват обаче своите ежедневни дейности, хората се нуждаели от инструменти и инвентар, които сами не можели да направят. Така възникнали различните занаяти, отговарящи на потребностите на българина. Повечето български занаяти са имали за цел да улеснят работата на полето или домакинските задачи на жената. Имало и такива, които съчетавали прагматизма с естетиката и доставяли радост и красота в нелекото ежедневие на българина. 

Троянският край е богат и разнообразен на занаяти, запазили се и до днес. Занаятите в този регион започват своето развитие още от края на XVIII и началото на XIX век. Статистическите данни от началото на XX век показват, че 12% от населението в Троянския край по онова време се занимава със занаятчийско производство, докато за другите градове в България то е 4%.

За развитието и утвърждаването на занаятите, както и за формирането на духовната и естетическа култура, от изключително значение са Троянският манастир и ежегодно провежданият на празника на манастира – 15 август, Традиционен панаир на занаятите. Село Орешак, домакин на тазгодишният панаир, събира най-добрите майстори от Троянския регион, който ежегодно се провежда от 12 до 15 август. Ще бъдат организирани ателиета на основните за региона занаяти и представени творби на млади майстори.

Характерни за Троянския край са занаятите: грънчарство, тъкачество, дърворезба и пирография. Днес основно застъпени са грънчарството и дървообработването.

Грънчарството безспорно е най-известният Троянски занаят. Траки, римляни и славяни са далечните предци на първите местни грънчари. Този занаят е давал препитание на многолюдни села и фамилии, с времето се обособява във водеща керамична школа с характерна декоративна система и естетически стил. Декорациите и формите са умело изчистени с времето, но римската традиционна глазура върху грънците се използва и до днес от троянските майстори – грънчари.

Популярността на троянската керамична школа през Възраждането се дължи на даровитостта и опитността на майсторите да създават практични, полезни и красиви съдове. През XX век конкуренцията води до промени в традиционната троянска керамика. С течение на времето този занаят се развива и цветовата гама при съдовете става пъстра. В троянската керамика влизат „захариевите китки“, които освен грънците, красят и дрехи и каруци. Посудата, която балканджийката има в дома си, също е направена от глина. Едни от други по-изящно украсени са паниците, стомните за вода, делвите за съхраняване на жито.

Дървообработване

Буковите гори на Троянския Балкан определят развитието на другия основен стопански отрасъл на троянските занаяти - дървообработването.

Горянството (ръкоделството) - дялане на изделия за бита и стопанството, и стружнярството (дъскарството) дават облика на дървообработването. Дървообработващите занаяти имат широк търговски обхват - стружнярските и горянските изделия имат утвърдени пазари в цялата Дунавска равнина, а стругарските изделия: гаванки, паралии, хурки, солници, талари, бъклици - все изделия за бита, намират своите пазари на територията на цялата Османска империя.

Резбарските изяви на троянските майстори минават през овчарския, горянския и дюлгерския примитив, за да намерят своя завършек в уникалната дърворезба на потомствените новоселски марангози (резбари). Изработените от тях иконостаси в Троянски манастир и в многобройните села в Северна България, с изящната си линия и оригиналните библейски и битови композиции, остават паметници на резбарското изкуство и до днес.

Пирография

Пирографията или „рисуването с огън” е използвано за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от горяните и овчарите. Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така  се украсявали лули, кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил черно-бял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането на бъклици, тарелки, солници, мускали и други най-често са взаимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.

Тъкачество

В Троянския край тъканите се изработват на хоризонтален стан. В миналото във всяка къща е имало тъкачен стан, а занаятът се е предавал от майка на дъщеря, от баба на внучка. Освен за облеклото на семейството, сръчните ръце на домакинята се грижат и за тъкането на декоративните тъкани, които придават уют на балканджийския дом. Своето майсторство троянката демонстрира най-вече в изработването на линиарните черги – шарени и „на облаци” и килимените черги „на ножове”. Те притежават специфична симетрия и чувство за ритъм. Декоративният им ефект и въздействие се получават от съчетаването на цветовете – червен, зелен, жълт, розов (пембе), син и черен и техниката на изработка. Килимените черги се тъкат в късана техника, а названието им идва от основния мотив – вписани един в друг разноцветни ромбове. Китениците се изпълняват във вързана техника. Те се тъкат от вълнена, конопена или памучна основа и вълнен вътък. Композицията на троянските китени пелени е разнообразна, а основният декоративен мотив е растителният. Троянката изобразява стилизирани цветя, клонки, листа, букети, а оттам идват и названията на китениците – „Карамфилите”, „Лозов лист”, „Макчетата”.

Характерно за колорита на троянските китени пелени е използването на топли земни тонове, които тъкачката съчетава със завидно майсторство и усет за хармония. Основни цветове са: червено, зелено, жълто, розово, кафяво и черно. Пешкирите, освен в бита, имат важна роля и в обредната система на балканджиите. Те се тъкат от памук или лен. Украсяват се с линиарни прешарвания, геометрични и стилизирани растителни мотиви в жълто, розово, червено, синьо и черно. Декорацията на кърпите е съобразена с практическото предназначение на тъканта, като целта е декоративните тъкани да внасят настроение и естетика в делниците и празниците на троянци.