Лично мнение

*Лично мнение на Десислава Иванова

Честит Прайд! Утре София ще е цветна - в това поне съм сигурна. Искрено се надявам да е само това, да няма излишно напрежение и по улиците да цари по-скоро тържественост, отколкото враждебност (макар че контрадемострация очевидно ще има, защото кога е било различно). От всички проблеми по нашите ширини, най-големият всяка година по това време (от 10 години насам!) се оказва Прайда. 

Вчера с мой успял колега (в смисъл, че е част от екипа на Успелите) присъствахме на дискусия на тема ЛГБТИ и религия. Интересното в случая е, че и двете теми са табу за нашата прекрасна, но доста консервативна в редица отношения държава - хората от ЛГБТИ обществото имат предразсъдъци към тези от религиозните кръгове и обратното. Тъй като на пръв поглед се очаква, че трябва да избираш - дали да си хомосексуалист или вярващ, сблъсъкът сякаш е неизбежен. Но дали наистина е така?

Никой човек не е едно нещо. Белези като цвят на кожата, пол, етнос и сексуална ориентация не определят кои сме ние. Всички сме хора. Това е нещо, по което страшно много си приличаме, а сякаш отказваме да видим.

Аз вярвам, че различията правят света интересен и карат Земята да се върти. Когато говорим за правата на хората с различна сексуална ориентация всъщност не става дума за "паради по прашки и дюдюкания" (така се изрази друг мой колега) - става дума за ЧОВЕШКИ ПРАВА. 

Да си различен (независимо по какъв признак) никога не е било лесно 

Хората винаги са се опитвали да са като останалите. Но тук клишето "защо да се вписваш, когато си роден да изпъкваш" може би все пак е вярно. Защото няма нищо лошо в това да си различен. Не, че като аз го повтарям някой ще ми повярва. Знам колко е голям шансът този текст да не бъде харесан (или направо да бъде хейтнат). Аз твърдо заставам зад София Прайд . Защо ли? Защото виждам смисъл.

Много пъти са ми казвали, че не е нужно да парадираш с това, че си хомосексуален. Разбирам откъде произхожда такова мнение. Думата "парад" наистина е грозна. Може би трябва да се казва фестивал, за да звучи по-смекчено в ушите на хората, които така или иначе си затварят очите за всичко различно.

"Аз може да искам да направя парад на белите хетеросексуални мъже."  - ми заяви едно момче.

А нима целият ни живот не е точно такъв парад? Наскоро някои хора бяха възмутени, че имало изцяло женска прожекция на Жената-чудо. Най-добрият отговор, който видях беше, че няма нужда от възмущение, защото в продължение на стотици години е имало изцяло мъжка "прожекция" на гласуването и изборите. Сега всички можем да гласуваме. И понеже имаме и други права, аз пиша този текст. Защото мога. И искам всеки да може. 

Прайда не е просто шарен парад

Може и да е вярно, че ако няма толкова голяма показност хетеросексуалните хора ще приемат тези с различна сексуална ориентация по-лесно. Или просто ще е най-добре всеки, който е различен да си седи вкъщи и нищо лошо няма да му се случи. Но историята показва друго.

Престъпления от омраза винаги е имало, а лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората често са били подлагани на физически и психически тормоз, потискани, дори осъждани на смърт. Сега е 2017 година и в много държави се случват страхотни неща за ЛГБТИ общността.

Еднополовите бракове са разрешени във всички щати на САЩ, Ирландия избра новия си министър-председател, който е гей, а Тайван е на път да стане първата държава в Азия, която легализира еднополовите бракове. Наистина ли след всичко това ние още имаме проблем с Прайда и с хората, които участват в него?

Какво се случва в България?

Не е изненада, че изоставаме и в това отношение. Тук тези въпроси все още не подлежат на обществен дебат, основно се шушука за тях и дискусиите остават встрани от "темите на деня". Една от целите на Прайда е да покаже, че тези хора съществуват. Но тя не е единствената. Дали го виждаш или не, тези хора живеят между нас и не са извънземни - като теб и мен са. Возят се в градския транспорт, плащат данъци, водят децата си на детска градина, празнуват рождени дни, ядосват се...

Но също така аз мога спокойно да се целувам с приятеля си в метрото, а те се страхуват да показват чувствата си на публични места, защото лоши неща са им се случвали и продължават да се случват.

Целта на Прайда е равенство - "Различни хора, равни права". Да изгоним предразсъдъците! Нима това не е най-нормалното нещо на света? За мен е. Но отдавна съм разбрала, че "просто е трудно да спориш за цвета на дъгата със слепец" (а дори не помня от коя книга е този цитат).

Ако си от хората, които утре ще се включат в Прайда, моля те да се запознаеш с тези условия за участие и правила за безопасност. Защото искам да си добре.