Успелите споделят

Провокирани от патриотичния пост на Цвети Пиронкова във Фейсбук, решихме да я потърсим, за да разберем нейната гледна точка относно състоянието на родината ни.

Ето какво написа Цвети по повод огорчителното писмо на младеж, разочарован от България и търсещ спасение в чужбина:

Държавата си е държава, въобще не разбирам тази тенденция напоследък да обвиняваме "държавата" за всяко зло, което се случва в живота ни.

Това е една жива пропаганда, която пуска пипалата си с най-силния коз - човешката мъка. Каквото и да стане - държавата виновна.

Научени сме да гледаме само лошото, пошлото, злото и да следваме "модата", в случая да плюем по родината, тоест да си вкарваме автогол след автогол.

Доброто или го подминаваме или го очерняме, че да не ни развали патетичния разказ....

Далеч съм от мисълта , че в България всичко е цветя и рози, определено имаме страхотно много проблеми и миграцията на младите хора е един от тях.

Чужбина е обожествявана, а България демонизирана.

Споделям малко опит, като човек обиколил света около 10 пъти. Да, има страхотни места, да има много по-уредени държави, има и много по-осъзнати хора. Има също престъпност, корупция, безработица и .... бедност. Рядко обаче, да не кажа никога досега не съм срещала толкова "родоотстъпнически" настроен народ.

Всички се смятаме за прекалено добри, за да останем да живеем на родното си място. 

Нашата Цвети е визитната ни картичка по света като млада и успешна тенисистка . Тя е изключително позитивна и енергична. Благодарим ѝ, че отдели от ценното си време между тренировките, за да ни отговори на няколко бързи въпроса.

Кое кътче от страната ти е “най-свидно и мило”? Най-милото кътче въобще на земята, за мен това е родния дом. Това е мястото, на което ти си се запознавал със света ограден от любовта и подкрепата на семейството си. Няма нищо, което да може да го замени.

Коя е твоята любима българска гозба? Предпочитам вегетарианските варианти на мусака и пълнени чушки. А питките, баничките и палачинките на баба няма кой да ги задмине в моята класация.

За коя българска поговорка можеш да се сетиш най-напред? "Не слушай старило, а слушай патило" или "На крива ракета, космоса ѝ е крив". Много са като цяло и винаги са в целта.

Какво те връща в България, след като обиколиш целия свят? Този въпрос ми е задаван много често, което наистина ме учудва. Тук е семейството ми, приятелите ми, дома ми. Тук съм израснала и всяка улица, по която минавам знае история за мен. Няма друго място по света, което да ти даде това. Аз не съм против пътуването или възможноста за развитие в чужбина. Напротив, това е опит, които определено обогатява и разгръща хоризонта на дадена личност, но това не значи, че трябва се отречеш от дома и корените си.

Какво знаят по света за нас? Различи неща. Понякога ме изненадва как случайни хора на другия край на света, знаят в подробности за забележителностите на нашата страна. Има и такива, които дори не са чували за България. Но всички знаят Христо Стоичков.

Защо реши да останеш в България, а не да се състезаваш за някоя друга страна? В нашия спорт, смяната на националност не е толкова често явление. Подобни предложения никога не съм ги приемала на сериозно. Не съм усещала нуждата да го направя, а и имам една вътрешна спирачка, която може би се е появила от възпитанието, което са ми дали родителите ми, и от факта, че обичам и съм щастлива в родината си. Не обвинявам хората, които са предприели тази стъпка, в крайна сметка това е личен избор и преценка. Не трябва да се правят драми от това.

Имат ли “светло” бъдеще младите хора в България и от какво зависи това? Бъдещето на младите хора в България, а и по целия свят, е единствено и само в техните ръце. Може би в по-развитите страни младежите се отличават единствено с повече вяра във възможностите си и с по-различна нагласа към развитието си.

Училище, работа, участие в различни доброволчески и социални групи, просто хората имат разбирането, че знанията, уменията и успехите не могат да дойдат, ако просто "маркираш" някаква дейност и чакаш да свърши часа, работния ден, седмица и т.н. Развитието се претърпява след определено натрупване на целенасочени действия към дадена цел. И кратък път няма. Всичко е до твоето отношение към нещата и до разбирането, че никой нищо не ти дължи и няма да ти го подари, просто защото си много готин.

В България има много светли и талантливи млади хора, които разсъждават по подобен начин и се развиват. Нека им обръщаме повече внимание, нека ги поощряваме и окуражаваме, за да може да продължават да "осветяват" пътя.

Ето и скрийншот на Фейсбук поста на Цвети от личния и профил:

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.