Успелите споделят

Не си ме питал, но ще ти кажа какво мразя най-много – мразя, когато талантливи хора не получават достатъчно медийно внимание. И всячески се опитвам да поправя това! Защото у нас има толкова много прекрасни млади личности, за които си заслужава да чуеш! Това е и нашата мисия – да даваме трибуна на доброто и смисленото. Затова днес те срещаме с Цветина Цолова – разказвач на фантастични истории (задължително се разрови в блога ѝ Щукна ми!), роден в същата година като фрапучиното в "Старбъкс" (аз не пия кафе, но предполагам, че това я прави много млада!).

Преди да се срещна с Цвети в това интервю, аз се запознах с нея през разказите в първия ѝ сборник "Нулева година". И макар че книгата е издадена през 2019, самото заглавие безспорно я прави книгата на 2020 г. - една истинска нулева година, която редица хора дори отказват да добавят към възрастта си, защото 2020 не се брои.

Всеки разказ от сборника крие свое послание, а от редовете струи чувство за хумор – Цвети определено не се взима на сериозно! Странни случки и чудати персонажи си дават среща в един (не)обикновен свят, в който магията дебне зад всеки ъгъл, стига да имаш очи да я видиш. Цвети не само има очи за вълшебното, но и успява да забърка фантастична отвара от думи. Приключенията често са абсурдни и смешни, а откритията – неочаквани, дори за самите герои. Затова в най-магическия месец от годината ти представяме една магическа разказвачка. Повече за нейния творчески път и вдъхновението – от самата авторка.

Представи се накратко – коя е Цветина Цолова?

Аз съм една скромна софийска словомагьосница, която е роб на домашната си котка на име Алистър. През времето, когато не съм заета да го галя, храня и боготворя, работя като редактор и специалист предпечатна подготовка в издателство „Асеневци“.

Също имам голяма страст и неувяхващ ентусиазъм към японския език и култура – дотолкова, че във вените ми вече тече матча.

В допълнение, редовно пиша статии за любими мои сериали и анимета за онлайн списанието ShadowDance. Твърде е вероятно събота и неделя да ме засечете в някое кафене в София как мъдря поредното ново писание с огромна чаша чай.

Как и кога започна да пишеш, има ли конкретна случка, която отключи любовта ти към думите?

Пиша от доста малка, но не мисля, че мога да посоча някаква конкретна велика случка, тласнала ме към това. Майка ми може би е основният „виновник“ – като малка постоянно ми четеше, а като пораснах, продължи неуморно да ми препоръчва книги и да обсъжда с мен общите ни любими четива. Тя има блестящо чувство за хумор и нюх към думите, благодарение на което истински обикнах всичко, свързано със словотворчеството и литературата.

Откъде черпиш вдъхновение?

Главно от всекидневния живот – грешно прочетен знак, интересен човек или сграда. Например, когато бях в Япония на екскурзия, влязох в някакъв бар в сърцето на Шибуя, един от най-оживените квартали. Стаите на бара бяха от лакирано дърво и зловещо празни, а по стените имаше окачени странни плакати, които сякаш не се връзваха с нищо. От този бар нямаше как да не се роди разказ (между другото, снимката е именно оттам).

Също моя муза е и изкуството на други хора. Няма нищо по-вдъхновяващо от това да си харесаш някоя нова песен или да видиш красива илюстрация.

"Нулева година" е първият ти сборник с разкази – как дойде идеята за него? Ти самата работиш в издателство – разкажи ни за процеса по "раждането" на една книга и по-специално на твоята. С какви трудности се сблъска?

Идеята за сборника се роди спонтанно. В един момент осъзнах, че имам достатъчно разкази, че да направя книжка и започнах да се чудя на какъв принцип мога да ги организирам, какво е това, което ги свързва. Накрая осъзнах, че имам истории за всеки сезон и заедно образуват една магична и изпълнена с приключения година.

Самият процес на подготовката и издаването на книгата бе доста бърз и безпроблемен. Доста се притеснявах за корицата, но Кристина Петрова сътвори нещо прекрасно и всеки път като погледна книжката, се усмихвам. Може би най-големият ми проблем бе това да подбера кои точно мои разкази да включа. Накрая така се получи, че написах два съвсем нови специално за сборника – „Смили се, Купидоне“ и „Къде се губи Плюшкин“.

Знам, че това е като да те карам да посочваш любимото си дете, но имаш ли любим разказ и герой от книгата?

Относно героите – очевидно е кои ми харесват, защото те се появяват в повече от един разказ. Силварион Мрачновски специално ми е един от любимците със своята съмнителна (както законово, така и морално) магическа практика и в бъдеще мисля да му посветя и някой роман.

Иначе, ако става дума за самите разкази, имам специална връзка с тези, които по някакъв начин са ми донесли утеха и са били отдушник за емоциите ми по време на трудни моменти – такива са „Нулева година“ и „Погребална агенция за души“.

В книгата читателите ще намерят един лист с творчески задачки – как ти хрумна идеята за нещо допълнително и какъв съвет би дала на младите писатели у нас?

Листът по принцип бе принтиран за един малък уъркшоп за писане на разкази, който беше част от програмата на Зимния панаир на книгата през 2019. Понеже ни останаха листчета, понякога ги слагаме като подарък, когато някой си поръча книгата.

Съветът ми за всеки млад автор (включвам и себе си в това число) е да помни, че на първо място винаги твори за себе си. Писането трябва да носи удоволствие, душевна отмора и да възвръща вдъхновението. Но това трудно се постига, ако започне да се чуди добре ли пише, оригинално ли е, какво биха харесали читателите, какво би помислила баба му за творението и сто хиляди други неща.

И вторият ми съвет – когато произведението вече е написано, все пак да се замисли за всички неща, изброени по-горе. (усмихва се) Защото винаги трябва да се стремим да ставаме все по-добри и по-добри!

Няма как да не те попитам за бъдещите ти творчески планове – готвиш ли ни нещо ново? Издай ни подробности от кухнята!

О, готвя и още как! Даже така съм се развихрила, че пиша два романа наведнъж, което ме кара да прекалявам с приема на чай, а стената ми вкъщи е цялата в листчета и бележки, все едно съм някакъв луд конспиратор. Все пак на единия роман обръщам основно внимание и смятам, че ще е готов пръв.

Като жанр е ърбан фентъзи и в него съм претворила студентския живот такъв, какъвто винаги съм мечтала да бъде – със стар университет, където стъпките ти кънтят по мраморните коридори и зад всеки ъгъл дебнат тайни. Засега не мога да издам повече, но ако харесвате зловеща есенна атмосфера и свръхестествени приключения, значи, вероятно е вашето нещо!

Кои са книгите и авторите, които са те впечатлили в последно време – препоръчай ни нещо за четене.

Напоследък съм на ретро вълна и чета Урсула Ле Гуин и Франк Хърбърт. Като по-нови заглавия на съвременни автори мога да препоръчам „Имението на бунището“ от Едуард Кери, която е шантава по хубавия начин, и също „Сладка бобена паста“ от Дуриан Сукегава – в нея няма фантастични елементи, но наистина стопля сърцето. 

Финални думи и заклинания?

На всички, които вземат този живот много на сериозно, искам да кажа, че светът е голям и вълшебство дебне отвсякъде!

Хич да не ви пука, че 2020 ни сервира такива неочаквани събития. Тепърва ни предстоят вълнуващи неща, които се надявам на мен да ми донесат вдъхновение за нови разкази и романи, а на вас – повод да изживеете незабравими мигове.