Общество

“С този предмет ще навършиш пълнолетие. Не просто като години, а и като смелост отговорно да използваш своя разум.”

Това е цитат от видео урок в образователната платформа Уча.се, който отговаря на въпроса: “Защо изучаваме "гражданско образование" в училище?” Във видеото е представен новият предмет "гражданско образование", който от септември 2020 г. насам се изучава от учениците в България през втория гимназиален етап от тяхното обучение - 11. и 12. клас. 

За да подпомогнат навлизането на гражданското образование в учебната система и да направят преживяването по-интересно и полезно, Европейската комисия в България, Уча.се и фондация "Софийска платформа" са създали общо 36 видео урока за 11. клас и 33 за 12. клас по учебното съдържание на предмета. Уроците включват разнообразни и практически ориентирани теми - от конструктивно общуване и решаване на проблеми на училищно ниво, през корупция, медии, демокрация и европейско гражданство, до икономика, кандидатстване за първа работа и европейски възможности за младите хора. Достъпът до видеата е напълно безплатен.

С този проект Европейската комисия в България насърчава не само гражданското образование, но и по-голямото гражданско участие на младите хора в обществото. Бъдещето на демокрацията зависи от младите хора, затова е от първостепенно значение те да познават основните демократични ценности и обществени процеси, националните и европейските институции, да бъдат будни граждани и да предизвикват промяна за по-добро бъдеще в България и ЕС.

Европейската комисия в България провежда и кампанията #БуденЛиСи, която се стреми да ангажира възможно най-много млади хора хора в разговор за гражданското образование и активното гражданство.

“Въвеждането на предмета "гражданско образование" е една добра стъпка в модернизацията на образователната система у нас”, споделя ни 17-годишният Кристиян Юлзари от Русе.

Той е ученик в 11. клас и за първа година в програмата му присъства предметът "гражданско образование". За Кристиян това е много смислена учебна дисциплина, тъй като е една от малкото, които провокират учениците да мислят критично, да анализират, изказват и отстояват своята позиция. 

“Нещо повече, гражданското образование ни запознава с важни обществени и политически процеси, което на един следващ етап от нашето развитие ще ни бъде от голяма полза”, добавя ученикът.

Именно с тази идея предметът "гражданско образование" е въведен в българската образователна система с приемането на Наредба №5 за общообразователната подготовка от 2015 г. С нея дисциплината се въвежда в учебната програма на учениците от 11. и 12. клас като част от втория гимназиален етап. На практика първите единайсетокласници започват да изучават предмета през есента на 2020 г.

Защо се налага обособяването на отделен предмет, посветен изцяло на формалното гражданско образование на младите хора в България? До 2020 г. в образователната система у нас гражданското образование бе представено от един отделен предмет, който се изучаваше единствено в 12. клас като последната част от т.нар. цикъл “Философия” - дисциплината “Свят и личност”.

През годините обаче все по-ясно изпъква необходимостта гражданското образование да бъде застъпено по-сериозно в учебната програма на гимназиално ниво. Обнародваният през 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование поставя сред основните цели на обучението на децата и младите хора “придобиването на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие”.

Тази цел се припокрива със стремежа на новия предмет "гражданско образование" да застане “в основата на личностното развитие и подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество”. Единствено чрез подобна формална подготовка и изграждане на ключови компетенции като критично мислене, конструктивно участие в диалог и способност за решаване на проблеми младите хора могат да се превърнат в активни и осъзнати граждани, способни да променят обществото към по-добро.

Тази необходимост е отразена и на международно ниво. Международното изследване, посветено на гражданското образование (ICCS), има за свой предмет знанията и убежденията на младите хора по въпроси и концепции, свързани с гражданското самосъзнание и обществото, в което живеят. Според ICCS основните цели на гражданското образование в училище са развиването на политическа грамотност, критично мислене и аналитични умения, окуражаването на активно участие на младите хора в обществото, както и култивирането на ценности и нагласи като уважение, толерантност и солидарност.

В проучванията, проведени последно през 2009 и 2016 г., се наблюдават различни тенденции в българските резултати. В ICCS от 2009 г. многократно се подчертава, че в българските училища гражданското образование присъства като самостоятелен предмет само в рамките на една учебна година, и то чак през последния етап от гимназията. В резултатите от 2016 г. пък е посочено, че в България гражданското образование се възприема по-скоро като извънкласна дейност, отколкото като резултат от цялостната подготовка на ученика за живота му след гимназията.

Опитът за разрешаването на тези проблеми не закъснява. Вече близо две години учениците в 11. и 12. клас в българските училище изучават като самостоятелна дисциплина предмета "гражданско образование".

Защо предметът е важен

“Гражданското образование на първо място е предпоставка за оформяне на политическа чувствителност сред учениците. Много често си говорим как младите не участват в живота на общността, не гласуват и т.н. Именно гражданското образование е нещото, което може да провокира такъв интерес у тях и да ги направи будни граждани с позиция.” 

Така Кристиян Юлзари описва значимостта и полезността на новата дисциплина за младежите, които я изучават. Според ученика гражданското образование играе водеща роля в изграждането на гражданска активност и култура у неговите връстници. Тези компетенции от своя страна са ключови както за индивидуалното развитие на младите хора в по-нататъшния им живот, така и за просперитета на общността, от която те са част.

Видео урокът “Защо изучаваме гражданско образование в училище?” на платформата Уча.се представя двете основни цели на новата учебна дисциплина. На първо място, гражданското образование осигурява възможност за личностно развитие на младия човек. То представлява своеобразна GPS навигация, която показва накъде вървиш като отделна личност, както и накъде плава голямата лодка на обществото, към което принадлежиш. Тази посока пък се определя от ценностите, които следваш, а като такива гражданското образование в България утвърждава европейските демократични ценности за човешко достойнство, права, справедливост и солидарност. 

“Опрян на тези думи се движи светът, който познаваш, който харесваш и към който искаш да принадлежиш”, казва ни видеото.

Другата основна цел на гражданското образование според видеото е да предостави на ученика инструменти да променя училището си така, че то да се превърне в демократична общност, в която тези ценности се прилагат на практика, а учениците активно се включват в процеса на вземане на решения. А тъй като училището представлява умален модел на обществото, по този начин младите хора всъщност се учат да участват в изграждането на все по-активно и демократично гражданско общество в национален и глобален план. Така те се превръщат в личности, които познават и отстояват своите права, свободи и отговорности, поддържат осъзнати отношения с държавата и обществото и имат мотивация за позитивна промяна. 

“Няма смисъл да чакаме да навършим 18-годишна възраст, за да се сетим тепърва, че сме граждани на Република България и че трябва да бъдем политически активни”, допълва Кристиян.

На какво ни учи гражданското образование

Безспорни са ползите от гражданското образование като самостоятелен предмет през втория гимназиален етап от образованието на младите хора в България. Какво обаче е конкретното съдържание на тази нова дисциплина? Има ли начин един ученик да се научи да бъде гражданин и какви знания и умения са му необходими за тази цел?

Учебната програма на Министерството на образованието и науката по този предмет е базирана на основополагащи за съвременното общество документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската референтна рамка за ключови компетентности, Конституцията на Република България и т.н. 

При единайсетокласниците предметът е разделен в три области на компетентност - "Гражданите, политиката и демокрацията", "Граждани, права и отговорности" и "Идентичности и различия в обществото". В техните рамки младежите усвояват множество нови понятия, присъстващи активно в обществено-политическия дебат, сред които личност, свобода, демокрация, корупция, справедливост, равенство, права и дискриминация. 

Благодарение на новата дисциплина на това ниво се очаква учениците да могат да проследят развитието на идеята за демокрация, да анализират характеристиките на правовата държава и да познават механизмите на вземане на легитимни институционални решения. Сред знанията и уменията, които единайсетокласниците изграждат чрез гражданското си образование, попадат още анализът на идеите за човешки и граждански права, изследването на казуси, свързани с нарушаването на правата на човека, оценка на обществени събития в ЕС и по света, разграничаването на основните социални групи и общности, развиването на стремеж за градивно разрешаване на конфликти ситуации, както и осъзнаването на необходимостта от лично участие и отговорност в демократичните процеси.

Тези теоретични и практически познания се развиват посредством разнообразни уроци, сред които “Върховенство на закона и демокрация”, “Гражданско общество като коректив на политическата власт”, “Преодоляване на дискриминацията”, “Конструктивно общуване” и т.н.

Развитието на подобни граждански компетентности продължава и през втората година от изучаването на новата дисциплина. В 12. клас областите на компетентност, включени в гражданското образование, също са три - “Гражданите, властта и държавата”, “Гражданите и икономиката” и “България, светът и глобалните проблеми”. Представени са понятия като правителство, парламент, пазарна икономика, социално предприемачество, глобализация, хуманитарно право и тероризъм.

На това ниво учениците се подготвят да разграничават различните типове политически устройства и да обясняват властовите механизми, върху които са изградени съвременните общества. Те се учат да познават процедурите на взаимодействие с институциите на местно, национално и европейско ниво, да различават основните инструменти на социалната политика, да анализират икономическите процеси у нас и по света през призмата на устойчивото развитие, както и да осъзнават нуждата от солидарност в разрешаването на актуалните глобални проблеми и кризи.

В 12. клас тези знания, умения и отношения се изграждат посредством уроци като “Разделение на властите”, “Граждански контрол над управлението”, “Собственост и икономика на България” и много други.

Прави впечатление и практическата насоченост, заложена в учебните програми по гражданско образование както за 11., така и за 12. клас. Като основна дейност, свързана с обучението и през двете години, е посочено изработването на социално и личностно значим проект с цел позитивна промяна в училищната среда, местната общност и обществото като цяло. В програмите са заложени и редица интерактивни методи и техники на преподаване, сред които учене чрез изследване, учене чрез преживяване, решаване на казуси, разработване на проекти и т.н.

Стремежът към по-практическа насоченост на предмета е заложена и в процентното разпределение на задължителните часове по гражданско образование. За 11. клас до 50% от часовете са предвидени за практически дейности и упражнения на фона на 34%, посветени на придобиването на нови знания. При 12. клас тези проценти са съответно до 52% за практика и до 27% за теория.

“Чрез гражданското образование ще допринасяш за постигането на реална промяна в света”, напомня ни видео урокът на Уча.се.

“Огледай се наоколо - виждаш ли проблеми за разрешаване или възможности за осъществяване? Ето това е твоят шанс да промениш себе си и света. Важното е да ти пука.”

Мястото на Европейския съюз в гражданското образование

Като страна членка на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г. насам България неразривно свързва своите обществени и политически процеси с тези, протичащи на европейско ниво. Затова и познаването на европейските институции, ценности и възможности за гражданско участие заляга пряко в знанията и компетентностите, които предметът "гражданско образование" цели да изгради у младите хора в рамките на българската образователна система.

В учебната програма по дисциплината за 11. и 12. клас е включена способността на учениците да анализират европейската култура и ценности, да дават примери за взаимопроникването на културни влияния, да познават европейските традиции и идеите за европейски гражданин и гражданин на света, да свързват своята европейска идентичност с правата и отговорностите на европейското гражданство, както и да правят информиран избор за личностното си развитие в контекста не само на собствената си страна, но и на Европейския съюз и света.

В часовете по гражданско образование младите хора също така се запознават със структурата и функциите на общоевропейските институции като Европейска комисия, Европейски парламент и Съвет на ЕС. Всички тези знания и компетенции, свързани с принадлежността на България към европейската общност, са обединени в уроци като “Какво е ЕС?”, “Европейско гражданство и европейска идентичност”, “Как ЕС може да ти помогне да си намериш работа?” и други.

“България е държава-членка на Европейския съюз, което неминуемо означава, че решенията, които се взимат в рамките на общността, засягат и нас, българите”, споделя Кристиян Юлзари по този въпрос.

“Ето защо темата за Европейския съюз трябва да бъде застъпена в учебната програма по гражданско образование в България. Всъщност, всички млади хора трябва да се запознаят с възможностите, които ЕС предлага - програми като Еразъм+, DiscoverEU, Европейски корпус за солидарност и много други са невероятни възможности за професионално и личностно развитие. 

Да не говорим и че съществува Диалог на ЕС по въпросите за младежта - функционираща система, която позволява на младите европейци, включително от България, да участват рамо до рамо с европейските лидери при изготвянето на политики за младежта. Естествено е всичко това да залегне ефективно в програмата ни по гражданско образование. Защото в противен случай бихме си говорили само за един предмет, изпразнен от съдържание и полза за младите хора.”

Материалът е създаден с подкрепата на Европейската комисия в България.