От сърце

...е сърцето? …има пудинг? След многоточието може да следва всичко. И предполагам, че за всеки продължението на това изречение е нещо различно.

Този текст започнах да го пиша преди месеци. Едва снощи разбрах защо не съм го завършила.

преди две години за София диша с Клуб Мате правехме всяка неделя различни неща
и на едното събитие подарявахме книги на посетителите
помолихме разни хора да дадат и ни дариха една-две библиотеки
тези книги бяха у нас една седмица
навсякъде
дивани, маси, под
беше много яко и миришеше страхотно
тогава някак си новата ми квартира стана дом

Излишно е да казвам как тази книжна история разтопи мастиленото ми сърце. И ми напомни за любим цитат на Нийл Геймън:

Град без книжарница не е истински град. Място без книги е просто място. Къща или апартамент. Но не и дом.

Аз съм живяла на много места. Физически и въображаеми. Градила съм и съм рушила светове. Основно в главата си. Но не само. 

Между, преди и след всички тези места има много спирки. С вкус на deja-vu. Където всичко е познато, без никога преди да съм била там.

И хора. Никое място само по себе си не може да бъде дом. Хората вграждат душата си в него.

Домът не е физическо пространство. Локацията му се променя, но усещането никога.

У дома мирише на пране и котка. Чуват се кихавиците на дядо и увеличеният почти до дупка телевизор.

У дома баба сервира лапад с ориз. И ми зашива копчето на палтото.

У дома брат ми разказва нелепи истории. И има вестници на масата вместо покривка.

У дома мама украсява. А аз чета, каквото е чела тя като малка.

У дома съквартирантът ми се кара, че не съм измила чиниите. И ми казва да се облека дебело, защото навън духа вятър.

У дома краката ми са студени. И човекът до мен ми обува чорапи.

У дома мирише на меденки. И спомените на всички отминали Коледи ме връхлитат един през друг.

У дома е вечно шумно. А също и ужасно тихо.

У дома е парадокс. Оксиморон. Междусвят.

У дома е тук. И там. Навсякъде, където си ти.

Домът е преносим. Нося го в себе си.

Аз съм у дома между тези редове. А ти?

Рисунка: Рая Раянова, на 4 г. от Стара Загора