Общество

Ученици от Професионалната гимназия по каменообработване във врачанското село Кунино ваят първия паметник на обявения приживе за светец дядо Добри.

Кампанията за набиране на средства за изграждането на неговия монумент продължава, а работата по създаването на паметника все повече напредва и вече е приключен и вторият етап от нея. Първият етап бе изработването на глинен вариант, който да покаже как точно ще изглежда завършеният паметник. Сега гимназистите и техният учител, скулпторът Красимир Митов, се похвалиха, че е готов и вариантът от гипс, висок 1,70 м. Последната част ще бъде изработването на скулптурата от бял камък като за целта вероятно ще бъде използван варовик. Учениците са изключително горди от факта, че са избрани да участват в изработката на творбата и нямат търпение да започнат работа, когато бъде доставен материалът.

Дядо Добри (дошъл на този свят явно съвсем неслучайно с рожденото име Добре Добрев) излъчваше такава кротост и благост, че докосна сърцата на мнозина от нас. Неслучайно за него се говори като за „светеца от Байлово”. Преживял две световни войни, смени на политически режими и житейски превратности, той бе обърнал гръб на суетата, на материалната надпревара и показността. Избрал бе да изживее живота си скромно в служба на Бога и се бе посветил на събирането на милостиня за съграждането и възстановяването на десетки църкви и манастири в страната.

Не търсеше публичност и предпочиташе да стои в сянка. Живееше само с най-необходимото и всеки ден търпеливо и неотклонно изминаваше пътя до София пеша или с автобус, за да събира пари от миряните пред вратите на Св.Александър Невски или на Св.Седмочисленици. Събраното даряваше до последната стотинка и с времето се бе превърнал в един от най-големите частни дарители на Църквата.

Приведената му фигура в притвора на храма и благият му поглед рядко оставяха някого безразличен, а животът му и делото, което вършеше неуморно, му спечелиха почитта и преклонението на мнозина. Достолепният старец бе считан приживе, а и сега, година след смъртта му, за един от най-въздействащите примери за нравственост и духовност в днешното ни общество. Както той често казваше „Човек се запомня с добрите си дела”.

Неговият паметник ще бъде наистина един „паметник на Доброто”, който да ни напомня, че нравствената чистота и моралът са не само необходими, но и възможни в днешния ни свят.