Лично мнение

*Лично мнение на Венелин Добрев

Заглавието на този материал звучи в тона на страхотната медия "НЕ!Новините" и е провокирано от нещо, което видях вчера в социалните мрежи - централизираната насоченост на една сравнително прясна наредба. Разбира се, заглавието на материала няма общо със съдържанието на наредбата освен с това, че може да бъдат приравнени по ниво на смисъл:

Както и аз първоначално коментирах, наредбата може да бъде заобиколена и по-скоро ще е равносилна на прекрасният пример за това как законът е като врата в полето. Уж я има, но не върши никаква работа. Разбираемо е, че се прави опит да се установи контрол върху това кой говори пред учениците, но такова решение би следвало да се решава на ниво училище (директор, настоятелство, педагогически съветник), а защо не и самите ученици да имат думата по въпроса?  

Коментирах на доста места, че тази наредба има прекалено много вратички. Ако трябва да сме реалисти най-малкото нещо, което може да повдигне въпроса за нейното успешно контролиране от МОН е факта, че преди дни се оказа, че училище източва държавни средства с ученици-фантоми.

Нека си представим следната ситуация: Аз имам неправителствена организация, която извършва обучения по роботика в училище в по-малък град. Познаваме се с директора на училището, който знае, че правим смислени неща и сме работили и преди. Познават ни учениците и родителите, както и експертите в местното РУО. С един неофициален разговор с всички, ние се разбираме да не следваме наредбата и да решим да си опитаме късмета за евентуална проверка директно от централата на МОН. Ето един прост пример как заобикаляме въпросната врата в полето. 

Друго интересно нещо е как МОН избирателно може да казва на училищата какво да правят и какво - не. Преди 2-3 месеца научих за случай в град Бургас, в който 40 кандидата бяха извикани по едно и също време за една учителска позиция. Бихте казали, че е лесно да се направи график, но явно директорите не смятат така. За да не съм голословен, ето кореспонденцията, която проведох с уважаемото министерство тогава:

Eто и отговорът, който получих тогава:

Нека оставим настрана обаче доволно избирателния принцип за това какво МОН може или не може да изисква от училищата. Нека разгледаме нещата за тези, които биха играли по правилата - следването на наредбата означава допълнителна тежест и работа за администрацията, неправителствените организации и допълнителен ангажимент за ръководството на училището и педагогическия съветник. И тук изникват следните въпроси към заместник-министъра Таня Михайлова: 

• Какво се случва когато има информирано съгласие от страна на родителите, но никой от ръководството на училището и/или педагогическия съветник не може да присъства в определения час?
• Какво се случва със "Заедно в час", които не са организация със стопанска цел, решават поне частично големия проблем с недостига на мотивирани учители в малките населени места - нима е необходимо в часовете с техни учители всеки път да присъства педагогически съветник или представител на ръководството на училището?
• Как би следвало да се осъществи контрол при описаната от мен по-горе ситуация за заобикаляне на въпросната наредба? 
• Нима МОН и РУО-тата са единствените, които могат да оценят това с какви неправителствени организации да си партнира едно училище? Нима самите училища нямат капацитета да вземат това решение автономно?
• Има ли административен капацитет да се поеме от РУО-тата потенциалния товар, който би се получил от голям брой желаещи неправителствени организации да посещават училищата в час? 
• Как процедираме ако един ученик е доброволец в дадена неправителствена организация, но пита учителя си и решава да сподели в час за дадено събитие, което организацията прави? Той формално не е част от организацията, а просто е споделил нещо на своите съученици. 
• Как се третира бизнеса спрямо тази наредба? Голяма част от хората, които участват в дадено НПО имат и собствена работа другаде. Ако те се представят, че посещават училището от името на своята месторабота, а споменат и НПО-то, което представляват? Как би бил осъществен контрол в такъв случай?

Мога да пиша още много. Не знам обаче дали има смисъл. Ясно е, че наредбата има и положителни страни относно ограничаването на НПО-та, които по различни причини не е подходящо да презентират пред учениците (такива с религиозни цели и други). Адмирации за това. Но нека има съвсем точни и ясни критерии за какви неправителствени организации би важала наредбата. Нека има изискване да се представи предварително това, което ще се представи на учениците. Нека и самите те да бъдат част от вземането на решението за това кой да излезе пред тях. Вариантите за подобрение са много. 

За мен в опита си да изпишат вежди от МОН са извадили очи. Ще си позволя да цитирам Карина Караганева, която се включи в дискусията по темата и ще завърша с това, което тя каза: