Понякога си мисля, че съм мазохистка. Писането на този текст само го доказва, защото имам идея колко много негативни коментари ще отнесе, но нали не съм никак от мълчаливите…
Както подсказва рубриката, това е личното ми мнение по един доста дъвкан и предъвкван въпрос (дано оцените шегата). Въпросът с безплатните закуски (и въобще с храната) в училищата.
Тази сутрин, както повелява традицията, отворих фейсбука си. Няколко страници и хора бяха споделили снимка с безплатните закуски в училище (това се прави периодично, за разпалване на дискусията предполагам). Излишно е да казвам какво се случваше в коментарите. Не за първи път се възхищавам на умението на българина да се възмущава и да мрънка – започвам да мисля, че сме издигнали в култ тази си черта. Не си истински българин, ако не си възмутен поне от 3 неща на ден и не си надигнал вой до небето…в социалните мрежи.
Да, всички имат ясно изявена лична позиция онлайн (много странно как я губят като стане време за гласуване). Но да се върнем на "ябълката на раздора" – закуските в училищата.
Аз съм човек, който понякога яде торта за закуска. И въпреки това се храня здравословно – почти не ям месо, наблягам на фрешове, плодове и зеленчуци, не пия газирани напитки и избягвам пържени храни. Също така спортувам. Следователно, от моята камбанария, това, че понякога ям торта за закуска, не се оказва фатално за здравето ми, защото не вярвам в лишенията.
Има толкова много митове за здравословното хранене, но днес няма да говорим за тях.
Дори само от снимката става ясно, че безплатните закуски, които раздават на децата в училищата не спадат към здравословно каквото и да било.
По никакъв начин. Но според мен, има няколко варианта да се справим със ситуацията.
№1
Тъй като реално училището не е закусвалня (и има редица чисто образователни потребности, които не успява да задоволи), а бюджетът за тези закуски едва ли позволява смути със спанак, банан и чия, родителите могат да изберат да пакетират сами храната за децата си.
По този начин ще бъдат сигурни, че това, което им дават отговаря на техните стандарти за качество и здравословен начин на живот.
Когато бях в 8-ми клас, баба ми пращаше храна за училище, тъй като бях там по цял ден (сутрин имах нормалните часове, следобед занималня и така е във всяка езикова гимназия, доколкото ми е известно). Често закусвах супа вкъщи, а за по-късно имаше разнообразие от сандвичи, кекс, плодове и каквото баба смяташе, че е разумно да се яде (невинаги супер здравословно, но поне не се стигаше до пица с разредена майонеза от лавката). На обед понякога хапвахме в стола – там си имаше първо, второ и трето, нелоши готвени ястия и най-често кремче за десерт. Доколкото мога да преценя (сестра ми е на 14 и съдя по нея) нещата не са се променили чак толкова много.
№2
Друг вариант е да протестирате срещу този нисък стандарт. И тук имам предвид подписки, ефективни протести (офлайн), обсъждане на възможни решения с компетентните органи, изискване на по-добри условия.
В крайна сметка, ако има X пари, може да се измисли решение как те да бъдат разпределени така, че хем да има закуски за всички деца, които да са здравословни, хем бюджетът да стигне и те да си останат безплатни. Всеки проблем има решение. Дали ще се стигне до него – не знам. Дали ще е лесно – едва ли. Но нищо не пречи да опитате – единственото, което ще изгубите е време и нерви, но пък ако резултатът е важен за вас, тогава всичко ще си заслужава.
№3
А може и да се примирите (или да продължавате да обсъждате нещата в социалните мрежи и да мислите, че хората, които отговарят за храната в училищата ги четат и "ще ви боднат на китка"). Ако за закуска детето ви яде баничка (тук трябва да защитя баничките, защото за мен те са един от стълбовете на българското общество!), но когато се прибере вкъщи хапва домашно приготвена здравословна храна и спортува редовно, може би тази 1 закуска на ден в делнични дни, няма да се окаже фатална за здравето му. Да, тесто е. И да, ситуацията не е идеална. Но съм виждала майки, които удрят детето си през ръцете, защото някой го е почерпил бонбон, а "МОЕТО ДЕТЕ НЕ ЯДЕ ЗАХАР!". Тази ситуация също не е перфектна.
Има и деца, които сами отказват вредна храна, защото така са научени. И може би това е начинът в крайна сметка – всичко винаги ще опира до възпитанието.
В заключение искам да кажа, че безплатните закуски са най-вече за децата, които не могат да си позволят по-хубава храна. Деца от бедни семейства, за които всяка помощ е добре дошла. Точно заради тях (защото те не ядат крем супа от броколи, когато се приберат у дома) трябва да се постараем положението да се подобри. И това не опира само до храната в училище.
Джейми Оливър успя да направи неговата Food Revolution без да изпада в крайности и с бюджетите, които държавата има на разположение. Дали може нещо подобно да бъде постигнато тук или нашите шеф готвачи се вълнуват само от риалити програми – времето ще покаже.
Решение винаги има – и то рядко се крие във възмутен коментар под пост. Идете и го потърсете, защото така ще "спечелите за цял народ". Или поне за децата. А те са бъдещето.
П.П. Защо тези закуски са снимани на пода? Все едно не изглеждат достатъчно жалки и без това…
