Интервюта

Мария Николчева е начален учител в ОУ „Кочо Честименски“ в село Динката. Тя е и възпитаник на програмата „Нов път в преподаването“ към Фондация „Заедно в час“. По повод Деня на Светите братя Кирил и Методий, тя споделя призив в социалните мрежи. В него разказва как покрай работата с деца, за нея едни от най-любимите и топли спомени са свързани с книгите. Именно поради тази причина тя иска да предостави на децата книжки, тъй като училището не разполага с библиотека. Малките ученици нямат любими книжки, поради причината, че не се докосват до такива, за да ги опознаят и заобичат. Но въпреки това те имат желание, а учителката им иска да намери дарители на книги. Ето какво разказва още Мария Николчева за инициативата пред Успелите и по какъв начин е успяла да се развие дотук.

Как се роди идеята за тази инициатива?

Поводът беше разработването на един летен проект за четивна грамотност с моите второкласници. Първоначалната ми идея бе да закупя книжка за всяко дете. Всеки ученик да направи самостоятелен избор на книжка за себе си. Впоследствие с подкрепата на моята менторка се роди идеята “книжка за второкласници от село Динката”. Като поводът да призова любителите на детски книжки да подарят своя любима книжка на дете от моя клас. И така в навечерието на 24-ти май призивът се появи в публичната мрежа. Само за няколко часа имах много имейли, позвънявания и подкрепата беше огромна. Не съм имала по-вълнуващ празник. Много хора въвлякоха и децата си в кампанията и каузата стана още по-специална “дете подарява на друго дете”. И така всеки мой ученик получи книжка с персонална картичка. И това успяхме да го случим на първи юни. Много специален детски празник имаха моите деца. Няма да забравя как се радваха на аромата на книжките и с какво искрено вълнение ги разглеждаха.

Какво Ви накара да създадете кът за четене в училището?

Аз обожавам четенето още от дете и съм наясно колко много дава то на всички ни през всяка една възраст. И моята съкровена цел е да вдъхновя децата да четат с желание. Вярвам, че четенето с разбиране е основата, на която се градят знанията, но без него е невъзможно. И тук детската книжка има специална роля. Дете, фантазия, мечти и вълшебството се случва. Успее ли да се запали искрата и детето да надникне в приказния свят със сигурност тази искра ще гори винаги.

През цялата учебна година разказвах на моите ученици за книжките, които четем с моя син всеки ден и те очакваха сутрин с нетърпение да продължи историята, или да започне нова. Още по-вълнуващо стана, когато започна самия ми син да им разказва кратки приказки. И при една рефлексия просто и открито си поговорихме и разбрах колко им харесват тези наши “приказни сутрини”. И така децата усетиха колко приятно е да си сам с книжката и тя да бъде твой верен и интересен приятел.

В началото на учебната година събрах книжки от моя син и ги занесох в нашата класна стая. Имаме месечен библиотекар и книжките се взимат от децата за вкъщи и те сутрин ми разказват какво са прочели. Почти всички книжки гостуваха в домовете на децата. Когато имаме рожденик в класната стая аз подарявам книжка. Разбрах, че голяма част от децата нямат библиотека вкъщи. Имаше деца, които за първи път получиха подарък - книжка. И така все повече се убеждавах, че трябва да направя всичко възможно да помогна на децата да опознаят и заобичат книжките.

След като хората вече изпращат книги на децата, забелязвате ли засилен интерес към четенето?

Наистина добротата няма граници. Невероятна сърдечност и емпатия усетих от всички хора, които с огромно желание ни подкрепиха и не просто зарадваха децата, но се превърнаха в творци на доброто. Много силно се впечатлих от желанието на всички, които ни подкрепиха да изберат подходящи заглавия, за да зарадват децата. Насърчих ги да попитат своето дете, или случайно дете за съвет, защото децата правят най-верния избор.

Често с учениците си говорим за доброто и колко заразно е то. Точно така стана и с нашата кампания и искрата се запали.  Благодарение на подкрепата, която получихме вече имаме сериозен фонд от прекрасни заглавия. В момента с децата правим лятно четене. Разполагаме с прекрасна детска библиотека в класната стая. Ученици четат всеки ден и попълват читателските си дневници. Имаме библиотекар и всяко дете си избира книжка и за вкъщи, особено за почивните дни. Забелязвам, че моите деца започват да усещат удоволствието от четенето. Мисля че именно липсата на задължителен характер им доставя наслада и желание да четат в захлас.

Защо избрахте да започнете работа в малко училище и как попаднахте в село Динката?

Мисля, че нещата се случват в точния момент. Аз самата съм израснала на село. Дълго време съм работила в големи градове, но когато станах родител осъзнах, че искам детето ми да расте по-близо до природата, на тихо и спокойно място. И така взех решение и се върнах в селото от моето детство - с. Величково. Наистина има предложения за работа и в по-големи училища. Моето убеждение, че децата в малките населени места заслужават достъп до качествено образование ме отведе в село Динката. Аз и моите деца имаме нужда да сме заедно, за да се вдъхновяваме взаимно и да градим вълшебството на утрешния ден. Децата усещат отношението и обичта. Винаги съм искрена, уважителна и вдъхновявам, защото само вдъхновението може да запали искрицата.

Очаквате ли Вашата идея да се разпространи и в други малки села в страната?

Мисля, че ние като общество трябва да поощряваме децата да четат. Аз и моите ученици благодарим за огромната подкрепа на всички хора, които се включиха в инициативата, която обогати детските читатели в една приказна класна стая. Ранната детска възраст е времето, в което това трябва да се случи. В малките населени места има тишина, има лудешки игри и някак технологиите понякога остават пренебрегнати. Просто от нас зависи да използваме това предимство в полза на книгата. Дете и детска книжка ръка за ръка и смело напред!

Ако искате и вие да дарите книжки за второкласниците от с. Динката, може да се свържете с г-жа Николчева на имейл: m.nikolcheva2022@zaednovchas.bg, както и на телефон: 0899086896.