Сцената

Петък е и усещам порив да напиша нещо. Отначало не разбирам откъде идва този импулс. Слушам френски рап, което едва ли е достатъчно вдъхновение. Навън свети слънце, но не е топло. И изведнъж се сещам. Сутринта facebook услужливо ми напомни, че днес началната ми учителка – г-жа Соня Величкова има рожден ден. Сега вече разбирам. Това, че в момента въобще съм способна да редя буквите в думи се дължи изцяло на нея. Четенето ми е нейно дело. И повече от всеки друг, тя заслужава да се пише за нея.

За първи път влязох в класната стая преди 20 години – тогава бях на 6 години и половина. Нямах търпение да тръгна на училище, затова ме пуснаха по-рано. Към днешна дата баща ми твърди, че е било грешка, защото децата трябва да имат по-дълго детство и повече време за игри, но в случая не съм съгласна. Защото така никога нямаше да срещна г-жа Величкова. Тя нямаше да бъде моята начална учителка. Сигурно сега животът ми щеше да е различен и може би дори нямаше да пиша този текст в момента.

Началните учителки са специални – те прекарват с нас четири години, понякога по-важни дори от първите седем. Учат ни да четем, да пишем, да смятаме. Учат ни да сме грамотни. Спомням си как за първи път прекрачих прага на Начално Училище „Христо Ботев”. Бях уплашена, развълнувана и любопитна, нямах търпение да се впусна в новото приключение. Помня как погледът ми се спря върху подредените на чиновете учебници, завързани с красива панделка. Докоснах ги толкова плахо – бяха цветни и лъскави, почти магически. Спомням си и как видях нея - моята учителка, толкова млада, усмихната и хубава.

Едва ли някой ще се учуди, че на Празника на буквите в края на първи клас (под надслов НИЕ ВЕЧЕ СМЕ ГРАМОТНИ!) аз бях Читанката. Не мисля, че това е най-голямото ми постижение в живота, но и днес съм читанка. И това е нещо, с което се гордея. Г-жа Величкова ме направи такава. Държеше ми ръката, докато пишех ченгелчета, чертички и вълнички. Помагаше ми да сричам и да прочитам цели думи, след това и текстове. Казваше ми, че съм умна. Че ще се справя.  И че трябва да си упражнявам краснописа :) Аз не бях изключение – г-жа Величкова беше мила и внимателна с всички деца и точно това я прави изключителна. Знам, че и до днес тя следи какво се случва с много от учениците й и ги поздравява за постигнатите успехи – успехи, зад които, дори да не го осъзнава, стои самата тя.

Този текст имаше само един възможен завършек: Честит рожден ден, г-жо Величкова! Знам, че все още сте най-добрата начална учителка и малко завиждам на децата, които тепърва ще се срещнат с Вас!

От мен и Роси Кирилова, всичко най-хубаво!

https://youtu.be/SPCWYZcCEVo