От сърце

3 (2,1) дни до Коледа. Още един адски сантименатален текст. А какво друго?

Аз съм от хората, които са изключително благодарни. Също и изключително тревожни.

Никога не съм си пожелавала да съм милионер не защото не бих могла да направя толкова много страхотни неща с много пари, а защото не искам да съм алчна.

Никога не съм искала да съм шеф, директор, CEO не защото не мога да поема отговорност за такава роля, а защото не съм чак толкова амбициозна.

Никога не съм мечтала за скъпи вещи не защото голяма къща с басейн или последен модел кола/телефон звучи зле, а защото не ми се струват като рецепта за щастие.

Тази година съм по-благодарна от всякога. И по-тревожна. Не е задължително двете неща да вървят ръка за ръка, но при мен е така. И се научих, че стига благодарността да е повече, мога да живея с това.

Снощи имахме най-обикновена семейна вечеря. Игинатора (синът ми), баща му и аз ще прекараме празниците в едно от нашите "у дома", с майка ми, баба и дядо (и тримата изкараха коронавируса преди около месец и от сърце се радвам, че са добре). И в момента не се сещам за нищо по-хубаво от това, знаейки, че дори да не съм с цялото си семейство, много хора няма да са дори и с малка част от своите.

След като вечеряхме с храната, която аз бях приготвила, а не баба ми (която не спря да възхвалява ястията и това, че съм я отменила), посмяхме се, пихме вино, дядо уж не искаше десерт, но го изяде целия, Игинатора направи няколко белички, влязох да се изкъпя. Колко тривиално си мислиш ти. Какъв лукс си мисля аз.

Защото проблемът с водата в световен мащаб става все по-сериозен и много хора нямат достъп дори до питейна вода, камо ли до всекидневни (или дори ежеседмични) душове с всички екстри. Хората си мечтаят за вани, джакузита и басейни, а аз се радвам, че мога да се изкъпя в нормална баня с обикновен душ и топла вода - знаейки това за мен, вече ме познаваш добре.

След това си легнахме. В чисти чаршафи. С топли завивки. И книга в ръка. Отегчително, мислиш си ти. Страхотно, мисля си аз.

Нима има нещо по-хубаво от това да си на сухо и топло, да не се тревожиш какво ще ядеш и къде ще спиш, да има кой да те прегърне и да четете заедно, без да има нужда да си говорите дори? Нима има нещо по-важно от това, че си с близките ти?

Здраве. Първото място във всеки мой списък с мечти и (по)желания, нещото, за което съм най-благодарна. Това, за което всички мислим постоянно и все пак не мислим достатъчно. Защото болестите не се изчерпват в Covid-19, а превенцията не се изчерпва с носенето на маска, спазването на дистанция и високата хигиена (макар че особено последното е предпоставка за добро здраве по принцип).

Здравето е съвкупност от много неща и дори да успееш да се "скриеш" от коронавируса, много по-незабележими "врагове" дебнат на вратата. И колкото по-добре се грижиш за себе си, толкова по-голям шанс има тази врата да е затворена или дори заключена, а не широко отворена и гостоприемно приемаща всяка "лошавост".

Храниш ли се добре, спиш ли достатъчно? Спортуваш ли редовно, активен ли си? Имаш ли повече вредни навици отколкото полезни такива? Стресът постоянно ли е около теб, ядосваш ли се от всичко, крещиш ли на другите, или на себе си? Имаш ли нужда да контролираш всичко, способен ли си да се радваш на наистина малките неща - че днес си отишъл на разходка, че времето е било хубаво, че си поговорил с близкък, че си видял сладко куче, че си напазарувал, без да трябва да броиш всяка стотинка (това последното всъщност е доста голямо)?

Вярваш ли в доброто, правиш ли го? Стараеш ли се животът да е изпълнен със смисъл, даваш ли повече, отколкото получаваш? Готов ли си да помогнеш на човек в беда, подминаваш ли несправедливостта? Каза ли на някого днес, че го обичаш, каза ли го поне на себе си?

Няма значение колко елхи си украсил в живота си, ако не можеш да украсиш сърцето си с гирлянди от любов и играчки от радост. Няма значение колко подаръка си купил и подарил, ако не можеш да си благодарен за всичко, което имаш, и да бъдеш подаръкът за себе си и близките си. Няма значение какво нямаш, ако не осъзнаваш какво имаш.

Тази година е ужасна. Но няма нужда животът ти също да е такъв. По-добри времена ще има. По-ужасни години най-вероятно също. Но ти си тук сега, в този момент. Миналото и бъдещето нямат никакво значение. Празнувай живота! И не забравяй всеки ден да украсяваш лицето си с усмивка и да пръскаш добрина като кофети!