Приключения

"Истанбул беше илюзия. Вълшебен, ала провалил се трик. Всъщност такъв град нямаше. Имаше много Истанбули, които бяха в непрестанна схватка и се съревноваваха с надеждата, че накрая ще има победител."

"10 минути и 38 секунди в този странен свят", Елиф Шафак

Много хора са писали (и продължават да пишат) за Истанбул. Град-матрьошка, в който няма как да не се връщаш отново и отново. Красив, бляскав, вълшебен, мизерен, тъжен, пропит с кръв и история - Истанбул има толкова различни лица, колкото и хора живеят в него (а това са над 15 милиона души). И тъй като всеки е чувал за него, а много от вас и са го виждали, няма да се впускам в дълги разсъждения (вместо това препоръчвам да прочетете някоя книга на турски автор).

Истанбул не е просто мост между Изтока и Запада, той е пресечна точка, в която живеят толкова различни култури и етноси. На повърхността съжителстват в мир и толерантност (със сигурност доста повече, отколкото в други части на Турция), но с всяка уличка, която изкачиш, и с всеки завой все по-навътре в някой квартал виждаш ново лице, нов град. Истанбул наистина е много Истанбули, които живеят един с друг, един срещу друг и един въпреки друг. Затова днес избрах да ти разкажа за един от тези градове в града - Истанбул на цветовете и уличното изкуство.

Като турист в този космополитен град може да правиш и видиш стотици неща - да изследваш културата, религията, да посещаваш паркове, музеи, пазари, кафенета, дворци. Да се насладиш на уличната (и останалата) храна, да се пазариш, да чоплиш семки на някоя от многото алеи около Босфора (доста популярно занимание), да се возиш в градския транспорт (или в такси, ако си по-смел), да отидеш с ферибот до Азиатската част. И всичко това, докато се стараеш да НЕ те блъсне някоя кола, мотоциклет, тротинетка или автобус (меко казано шофьорите не са толерантни, но както ми обясни един приятел, те не искат да те блъснат, просто ти си на пътя им (Иване, благодаря за разяснението)). Аз правих (почти) всичко изброено по-горе (доколкото ми позволиха 5-те дни престой), но едно от най-интересните за мен неща бяха цветовете на Истанбул.

Истанбул е разнолик град - модерен в един момент и закостенял в следващия, можеш да видиш всичко, и хубавото, и лошото. Но като туристи е ясно, че отиваме за хубавото и част от него за мен е пъстротата, която те очаква по улиците. "Mural hunting" (в не особено буквален превод) означава да търсиш изрисувани стени - графити, картини, рисунки, които са част от уличното изкуство. А те са навсякъде - по спирки, жилищни сгради, заведения, ламарини около строежи, хотели, гаражи, дворове. В Истанбул шареното е навсякъде, но в различни варианти - от по-пищните комбинации в дворците, през различните цветове стоки по пазарите, до творчеството по стените.

Идеята на такъв тип туризъм е просто да се разхождаш без конкретна цел и да забелязваш изкуството, което те заобикаля. Разбира се, има квартали, в които то преобладава и е почти навсякъде, и такива, в които е по-скоро случаен феномен, но и в двата случая трябва да имаш очи, за да го видиш и да усетиш магията му. По-голямата част от нещата, които са на снимките тук, са в Балат (един от най-цветните квартали на Истанбул, прилича на Капана в Пловдив като усещане, но умножено по 13, да кажем), Мода (в Азиатската част) и Кючук Ая София (както аз го наричам, макар че в Истанбул е малко трудно да има такъв) - там бяхме отседнали, квартал близо до централния център, недалеч от Синята Джамия и Ая София.

Докато търсехме интересни стени (за 5 дни в Истанбул вървяхме над 120 000 крачки), спирахме за класическо турско кафе и чай, и почивка в някое от безбройните кафенета или се отбивахме в някой парк. Истанбул няма как да бъде обиколен пеша и дори с много ходене пак осъзнаваш, че си видял миниатюрна част от града. Ползвахме малко градски транспорт, тъй като нямахме интернет и така е по-сложно, но пък с всяка крачка усещахме града под краката си - как едва ли не диша и живее заедно с всичките си жители.

Ако планувате посещение (пъвро или поредно) и не сте разгледали Истанбул по този начин, направете го. Отделете си един ден само да се шляете (каква хубава дума!) по улиците, да изкачвате и слизате по стълби, да търсите цветовете. Защото често казваме, че животът не е черно-бял, но сякаш забравяме колко пъстър може да бъде. И е добре да си го припомняме - като търсим цветното винаги и навсякъде около нас.