Успелите споделят

Михаил Стефанов е на 33 години, от София, горд (но недоспал) баща на две луди дъщери и щастлив съпруг на (една) прекрасна жена. По професия е експерт по комуникации – консултирал и обучавал екипите както на големи компании, така и на доста каузи и неправителствени организации. Призванието му, обаче, е да работи с една от най-неразбраните групи хора на света – тинейджърите.

От години е в основата на младежкия фестивал The Bridge във Видин, бил е фронтмен на рок банда (Good Music Society), планински водач и за съвсем кратко – дори мениджър на малък боксов клуб – и всичко това само и само ,за да успее да мотивира няколко щури хлапета да станат още по-щури, но и малко по-смислени.

Друга голяма страст са добри книги, мечтае за куче с размерите на пони, с което да кръстосва планините, най-много обича да яде сладолед, а после да успокоява гузната си съвест с бразилско джу-джицу, което тренира вече 3 години заедно с великолепните момчета и момичета от Twisted BJJ.  

Как се роди идеята за проекта “Мини машини”?

От няколко години се чудех как да събера в едно професионалния си път и огромното си желание да работя с млади хора. И тази пролет взех, че попаднах на една конференция за образование, голям форум, стотици учители, директори. И там чух хора от най-големите компании в България да се оплакват, че училището не учи децата на ключови умения – не можели да раждат идеи, да ги формулират, да комуникират, да пишат, да водят, да работят в екип.

Тогава ми светна лапмата – че аз точно на тези неща уча хора от големи компании и организации, какво ми пречи да взема да направя един видео канал, където да правя същото и за хлапетата. И така след две седмици пуснах първото видео в Мини Машини.

Оказа се, че съм напипал болно място – и хората веднага откликнаха. Четирите епизода, които съм пуснал досега, са гледани от над 60 000 души. Така се роди и идеята да кандидатствам в програмата на Reach for Change, където пък избраха Мини Машини за един от 13-те (от общо 250) проекта, които продължават в техния Акселератор за социални предприемачи. Целта ми е да създам образователна платформа, която да помогне на всеки български тинейджър да започне да изгражда най-важните умения, които му трябват за в бъдеще.

Защо според теб срещаме все по-често проблеми в традиционните методи на обучение?

Методите, че са остарели – факт. Ама и съдържанието... ако трябва да съберем в едно изречение огромна част от онова, което учим в училище, ще е нещо от типа: „Учи наизуст остаряла информация за неща, които никога няма да ти потрябват за живота“.

През 2016 Световният икономически форум публикува списък с 10 умения, които са необходими, за да сме успешни през 2020 г. Номер едно е умението да решаваш сложни проблеми, номер 2 критичното мислене, номер 3 – креативността... Да продължавам ли? И десетте умения в списъка са „меки“ – няма предметни знания.

Защо? Ами много просто – предметните науки и познанието вече толкова динамично се променят, че докато нещо влезе в учебник, вече е остаряло. Не казвам да не се учи математика, или биология, или история, но в нашето образование трябва да се появи (ама не само на думи в някоя наредба) нов голям приоритет – и това е изграждането на умения, които да помагат на децата да навигират по-добре в света независимо как се променят предметните знания.  

По какъв начин напредващите технологии могат да бъдат полезни в класните стаи?

Технологиите от една страна са супер важни – и дават огромни възможности за разнообразяване на учебния процес, за интерактивни уроци, за групови и проектни форми на работа. И познавам учители около мен, които се възползват от това, доколкото им позволяват ресурсите и средата.

Но технологиите сами по себе си не са решение на проблема. Да вземем например умението да презентираш – това, че училището е закупило проектор или телевизор в класната стая и учителят знае да копира текст в програма за презентиране и да го показва на екрана, прави ли този учител способен да научи децата на умения да презентират ефективно и завладяващо идеите си? Ами не.

Така че не е въпрос само на технологии – въпрос е на умения и на желание, на последователен стремеж за тяхното изграждане.

Има ли ценности, на които изпускаме да научим подрастващите?

А, сигурно – и едва ли са една и две. Ама не е само училището виновно. Всеки от нас има отговорност да учи по-малките човеци около себе си, всеки от нас може и трябва да се превърне в модел за подражание.

А иначе, за да разберете по-добре какво искам да постигна с Мини Машини, затворете за момент очи и си представете 17-годишен хлапак с раздърпана тениска, който може да открива проблеми, да ражда идеи за тяхното решаване, да поема инициатива и да мотивира другите да се включват, като комуникира ефективно и вдъхновяващо идеите си, не се предава пред трудностите, прегръща промяната, учи непрекъснато, активен е и е смел, без да е арогантен. Истинска Мини Машина.

А сега си представете, че след 5 години училище са завършили 10 000 такива Мини Машини... Яко, нали?

На какво учиш двете ти прекрасни дъщери всеки ден?

Гледам да ги уча да са обичливи, да не се надуват, и да се отнасят с хората така, както искат другите да се отнасят с тях. Ама при децата ученето минава не през слушане на родителите, а през наблюдаването им – затова малко се притеснявам, че не знам дали успявам винаги да им давам личен пример в това, на което се опитвам да ги уча.

Но пък ако е до пример, съм спокоен, че със сигурност ще обичат да се борят, да ходят на планина, да четат много и да не забравят, че са много малко болките, които добрият сладолед да не може да облекчи.

Допълни изречението ….силата на усмивката...

Тайната на силата на усмивката се крие в най-новия четвърти епизод на Мини Машини, който можете да видите тук: