Лично мнение

През последните седмици Балканите са обгърнати от стотици горски и полски пожари. Човешки жертви, изпепелени гори и опустошени домове онагледяват трагичните природни бедствия - резултат от климатичните промени, но понякога и от собствената ни немарливост. България, Гърция, Турция, Северна Македония - всички те ежедневно се борят с огнената стихия, за да спрат разпространението ѝ. Но както във всяка критична ситуация, тук също се оглеждаме за урока, който можем да извлечем. За нас това е нуждата от взаимна подкрепа, разбирателство и преодоляване на различията между хората и страните, както и вяра, че с борбеност и добра подготовка сме способни да преодолеем всяко предизвикателство.

В най-тежките кризисни ситуации именно историите на подкрепа и солидарност между хората ни дават надежда да продължим напред и да превъзмогнем трудностите. А в последната година и половина трудностите и предизвикателствата далеч не липсват - от коронавирусната пандемия и съпътстващите я ограничителни мерки до природните бедствия в Европа и света през изминалите няколко месеца. Новини за стотици пожари и наводнения ежедневно ни засипват от всички страни, но дори в тези трагични събития ясно личи искрата на човечността и желанието да помогнеш на другия.

Доказателство за присъствието на тази искра е мобилизираната международна помощ, която пристига на Балканите, за да се справи с бушуващите пожари. Сухото, горещо лято, високите температури и случаите на човешка грешка и немарливост станаха причина за огромен брой горски пожари в тази част от Европа. С огнената стихия от седмици насам се борят пожарникари и горски служители в Северна Македония, Гърция, Турция и България. Ситуацията обаче все още е критична - заради пожарите Северна Македония обяви 30-дневно извънредно положение, а Гърция отчете стотици хиляди декари опустошена горска площ и хиляди изгорени къщи.

В подобни кризисни случаи е по-необходимо от всякога отделните държави да си подадат ръка, за да се справят с проблема. Затова в борбата с огъня в съседна Гърция в момента помагат пожарникари от 11 страни от Европейския съюз, както и представители на Египет, Израел, Кувейт, Молдова, Катар, Сърбия, Швейцария, Великобритания, САЩ и Обединените арабски емирства. И макар България още да не е превъзмогнала ежедневната поява на нови огнища и нуждата от тяхното потушаване, тя също се включи в международната помощ като изпрати пожарникари и пожарни автомобили в помощ на Северна Македония.

Най-впечатляваща обаче остава външната подкрепа в Гърция, която намира отзвук и в местните социални мрежи. Хората са изумени от оборудването и подготовката на огнеборци, пристигащи от страни като Румъния и Полша. Те устройват свои независими щабове, картографират потоците и горските пътища и следят разпространението на огъня чрез дронове. Чуждестранните пожарникари се отличават с модерната си екипировка, степента на бойна готовност и възможността да реагират бързо, макар и извън територията на собствената си страна. Те са неизменна част и от евакуацията на засегнатите от огнената стихия хора, като ги насочват така, че да преминат по най-подходящите маршрути по пътя към своята безопасност.

"Гледаме със страхопочитание румънските пожарникари, които са организирани и дисциплинирани като мравките", гласи една от гръцките публикации в социалните платформи. "Респект към Румъния, смятаха я за слаборазвита държава."

Какво ни показва тази изненадваща за местните проява на професионализъм, добра подготовка и човешка солидарност? Освен към нуждата от помощ и подкрепа в ситуация на криза борбеността на чуждестранните пожарникари насочва вниманието ни и към друго нещо - а именно способността на една страна да се справя с извънредни явления като природните бедствия дори когато е смятана от другите за по-слаборазвита. Примерът на румънските пожарникари ни дава надежда, че въпреки политическите, икономическите и социалните проблеми, които нерядко срещаме в собствената си държава, ние също можем да се научим да се мобилизираме в ситуация на криза, за да я преодолеем с възможно най-малко жертви.

Но това не е цялото послание, което международната помощ, оказана на страните от Балканите през последните седмици, отправя към нас. Освен надеждата за промяна и възможност за овладяване на бъдещите кризи тя ни показва и че не е необходимо да се справяме с всичко сами. Извънредните ситуации изискват извънредна подкрепа и винаги е хубаво, когато имаш от кого да я потърсиш.

Поради това урокът на помощта, взаимното разбирателство и простата човешка съпричастност е урок, който Балканите отдавна трябваше да са научили - след десетилетия на постоянно социално разделение, кървави войни и политически престрелки. Но кой знае - може би тъкмо в огъня ще открием най-отчетливия повод да превъзмогнем различията помежду си както като държави, така и като хора. За да не се налага никога повече да се хвърляме сами в огнената стихия.