От сърце

Октомври е. Студено ми е. И е мрачно. Слънцето вече ми липсва. Търся го по следобедните часове на деня, но и там го няма. Гледам себе си и хората по улиците - с отиващото си лято намаляват и слънчевите лица. До днес - когато светът чества Световния ден на усмивката. Денят, който ни напомня, че лятото е вътре в нас, способно да разтопи и най-тежката зима. Денят, който ни припомня, че всички сме хора, всички можем да дарим усмивка и заслужаваме да получим такава.

По традиция Световният ден на усмивката се чества всеки първи петък на октомври. Символът на този празник е жълтото личице, познато на всички ни. Негов създател е Харви Бел, а целта му е да го направи част от рекламна кампания, през далечната 1963 година.  Харви е самият основоположник на Световния ден на усмивката. Празникът се чества за първи път на 1 октомври 1999 година, в американския град Уорчестър, щата Масачузетс.  Харви Бел си отива от този свят през 2001, но празника остава, за да радва хората по света.  В памет на Харви е създадена Световната фондация на усмивката. И до ден днешен тя съществува и помага на инициетиви, свързани с празника.


На Земята живеят много хора. Обитаваме различни държави, имаме различни нрави, говорим различни езици. Тези разделения едновременно ни правят любопитни и желаещи да опознаем екзотиката на някой друг свят и забравящи, че макар различни по етнос, вяра и нрави, ние всички сме хора и нашият общ дом не е България, не е Америка, не е Китай или Индия. Нашият общ дом е планетата Земя.

Макар да осъзнавам, че това разделение е необходимо, си давам сметка колко много болка е причинило на невинни хора. Колко сълзи са се проляли заради него. И как макар да изглеждаме и мислим различно, чувствата и усещанията ни са еднакви.

И когато думите остават недоизказани, когато не можем да опишем чувствата си или просто не говорим поредната чужда реч, в човешкия свят има един език, който е разбираем за всички - езикът на тялото. А най-красивата дума вътре в него - това е усмивката.

Тя изразява всичко, което е хубаво - любов, радост, смирение, успех и надежда. Тя е онази, която шепне „добре съм“. Усмивката - най-силното успокоително. Най-спокойното убежище. Най-красивият аксесоар, на всяко човешко лице.

Подбирам снимките, които да сложа на тази статия. Пиша усмивка и ми излизат хиляди човешки лица. Гледам ги. Майките, държащи децата си. Влюбените. Хората, постигащи мечтите си - усмивките им наистина са еднакви. Не се различават по пол, възраст и култура.

Искам да живея в щастлив свят. Не е трудно. Най-красивата дума в човешкия език е „говорима“ от всички. Тя е най-ценният подарък, най-невинната кражба (обичате да крадат усмивката Ви, нали?) и е безплатна - трябва й само сърце.

Изгрей като слънцето и тогава другите ще дойдат сами да се стоплят. 
А тези които не искат, това си е тяхна работа. Слънцето грее без да се съобразява с това кой какво иска. То грее, защото за това е родено. 

Ошо 

Този свят е наш и днес празнува! Нека напук на зимите и различията го озаряваме всеки ден. Нека носим най-красивото си украшение всяка секунда. Нека се усмихваме - заради любимите ни хора, нелюбимите ни хора и най-вече заради себе си. Нека се усмихнем, защото си заслужава!