Успелите българи, които служат за пример
“Да служим - това е наемът, който плащаме, за да живеем на тази земя”.
Една от любимите ми сентенции. Обществото е една голяма симбиоза, само че понякога имаме нужда да си припомним, че когато даваме много, всъщност получаваме повече. Както се казва напоследък: един хляб - около 1.00 лв; билет за концерт на Криско - 10 лв; да направиш живота на някого по-добър - безценно.
Обичам да наричам социалната дейност емоционално кръводаряване - действа опресняващо и ни кара да се чувстваме по-добре.
Знаете ли как изглеждат доброволците? Тъй като основната им характеристика е свързана с това, което правят, а не как изглеждат, ще пробваме отвътре навън. Защото процесите, които се случват около тях не ги правят по-красиви, по-богати или пък кой знае колко известни. Напротив, правят ги по-смирени, по-толерантни, по-човечни. И ето няколко чисто човешки довода защо да станем такива веднага:
Доброволците са социални! Те обожават да се събират с позитивни и интеерсни хора. Често пътешестват, имат репертоар от изключителни истории, от които се учат и учат и другите, когато ги споделят, освен това обичат да помагат в движение. Навъртате ли се около тях, никога няма да сбъркате.
Сред доброволците никога не е скучно. Те знаят как да се забавляват, докато правят това, което им харесва и в което са най-добри, и пръскат енергия навсякъде. Вземете например един най-обикновен благотворителен концерт. Самата идея го подсказва - когато помагаме на другите, ние го превръщаме в празник. Списъкът с български звезди, които се включват в подобни инициативи е безкраен - от Петя Буюклиева и Васил Петров през Сантра и Спенс, че чак до новораждащите се български таланти. Ако пък погледнем например спорта, няма как да не споменем Димитър Бербатов и Григор Димитров, които тази година се включиха в изключителната традиция на Монако със световния футболен мач.
Доброволците преливат от свежи идеи. Повечето от тях ще намерите за щури или просто очарователни. Спомнете си онзи търг преди две години, където родни звезди като Калин Врачански и Койна Русева се разделиха със сантиментални спомени, за да съберем заедно пари за български семейства. Още един повод за радост - оставяш малко пари, знаеш, че ще усмихнеш някого и в същото време си умираш от кеф, защото тениската, с която Григор Димитров е бил на един от знаменитите си мачове, сега е твоя!
В абсолютен синхрон с това, много доброволци обичат да споделят и да оставят следа след себе си - нещо което да напомня за тях самите. Със звездите този номер минава по-лесно, защото почти няма хора, които да не са съгласни да получат тениска с Мариан Вълев, или с някоя друга местна светлина.
Освен това, доброволците не се отказват. Те вярват, че каузата е по-важна и по-голяма от тях самите и са готови да дадат много от себе си, да се предизвикат до край, докато не видят крайния резултат и не ги залее удовлетворение. Именно затова да се работи с такива хора е не само позитивно и градивно, то е здравословно и направо задължително.
Аз ли? Доброволец съм вече от 13 години. Някъде по пътя разбрах, че всъщност винаги съм била такава - по душа. Обичам да срещам нови хора и да помагам на другите - така съм пълноценна, зареждам се и намирам приключения.
Разбира се, намират се и хора, които не разбират как може да отделям толкова време на нещо, което не ми носи пари. Отговорът е много прост - парите не са цел, те не носят щастие сами по себе си. Щастието като всяка друга емоция идва от хората около теб, от това да правиш това, което обичаш, от култивирането на хубави спомени.
В крайна сметка, няма нищо по-прекрасно от това да знаеш, че си успял да направиш нечий живот по-добър. Няколко месеца осъзната и целенасочена дейност и после, когато видим резултата, удовлетворението ни подсказва, че всичко, през което сме минали, си е струвало.
Ако не ми вярвате, проверете сами.
Димана Сотирова