От сърце

Когато в главата ми се оформяше идеята за този текст, той имаше съвсем конкретно заглавие. Заглавие, което е крайно НЕподходящо. НЕпатриотично. НЕпрофесионално. И всички други НЕ-та, за които можеш да се сетиш. Сега заглавието е друго, но съдържанието не се е променило. Ни най-малко.

Днес е 3-ти март. Всички знаем какво означава това. Какво се е случило. Или поне част от историята. Знаем за някои от хората, които са дали живота си за България. Затова аз и ти да живеем свободни. Горди. Смели. Българи.

Днес валят статуси в социалните мрежи.

Днес всеки е патриот.

Днес си горд от наследството си. Днес с радост се наричаш „българин“. Днес си спомняш за жертвите. Днес оставяш венец пред паметниците. Днес мълчиш в памет на загиналите. Днес си националист. Днес слушаш химна. Днес си рожба на велика страна. Потомък на смел народ. Днес рецитираш стихотворения. Днес почиташ борците за свободата. А утре?

Утре е 4-ти март.

Утре ще изхвърлиш фаса си през прозореца. Утре ще се оплакваш от положението в държавата. Утре ще отидеш в планината и няма да разчистиш след себе си. Утре ще псуваш. Утре ще обвиняваш политиците за лошото качество на живот в страната. Утре ще мрънкаш. Утре ще се скараш със съседа си. Утре ще засечеш някого на пътя. Утре ще пренебрегнеш някое правило. Утре ще направиш „дребно“ нарушение. Утре ще си затвориш очите. Утре няма да отсъпиш мястото си в автобуса на възрастен човек. Утре ще пишеш на шльокавица. Утре няма да се спреш да помогнеш на падналия. Утре това няма да е твоя работа. 

Утре ще забравиш, че днес е било 3-ти март.

Да си патриот не се измерва с високопарните ти думи на една дата. Да си горд българин не означава непременно да имаш татуиран образа на Васил Левски. Нито девизът ти да е „България на три морета“.

Родил си се българин и българин ще умреш. Дали ще живееш като такъв обаче е въпрос на избор.

Всяко твое действие (във всеки ден от годината) накланя везните в една или друга посока. Да живеем в чиста държава, с красива природа, с ред и правила, с добър стандарт на живот и качествено образование, това НЕ Е утопия. Нов Златен век – наистина ли е толкова невъзможно? Или твърде амбициозно? Ти си потомък на Аспарух, Самуил, Симеон, Ботев, Раковски – забрави ли вече? Или се умори да бъдеш патриот?

Снимка: Лъчезар Рангелов