Лично мнение

Този текст е посветен на сестра ми. Тя е на 17 години, обича да пише поезия, да гледа филми, да се гримира. Обожава да излиза, да танцува и да говори с часове с приятелките си. Понякога, когато говоря с нея, си мисля, че тя не е толкова различна от мен на същата възраст, макар и сега времето да е друго (леле, прозвучах като леличка). Освен в друго време, тя и връстниците ѝ живеят и на друго място, на което ние не сме били на техните години. И това са социалните мрежи. А социалните мрежи, макар и да наподобяват живия живот, НЕ СА ЖИВИЯТ ЖИВОТ. Защото много рядко непознат човек ще дойде при теб на плажа да ти каже какво мисли за целулита ти или колко е "загрижен" как изглеждаш... Затова и има огромно значение какво (не) виждаме онлайн.

In the future everyone will have his 15 minutes of shame.

Откакто за първи път видях това изречение, то все ме преследва. Защото аз не искам такова бъдеще и се надявам, че заедно можем да го променим.

Наскоро в Майко мила излезе материал на жена със свръхтегло, която общо взето апелираше хората да не коментират точно това постоянно и да не се състезават да ѝ дават съвети. Под статията имаше 200 коментара на хора, които ѝ обясняваха, че е дебела (макар че тя беше казала, че е наясно с този факт) и ѝ даваха съвети. Очевидно неразбиране на проблема.

Под материал за известна личност от риалити формат, която е в добра физическа форма - разбирай с оформени мускули и плочки на корема, имаше купища коментари как каквото и да прави с тялото си, ще остане грозна в лице, как прилича на мъж, на травестит, как една жена трябва да има по-женствени форми...

Под статия на слаба жена, която не дебелее, каквото и да яде, валят коментари "умри, кучко". Къде на шега, къде наистина.

И ако "в ада има специално място за жени, които не помагат на други жени" (това го е казала Мадлин Олбрайт), може би има напълно различен ад за жени, които при всеки възможен повод се опитват да мачкат други жени. И да ги "шеймват" за какво ли не.

Как изглеждаме, какво не ни е наред, дали това, което правим, изглежда добре в очите на другите? Имаме ли от какво да се срамуваме? Самата аз се хващам, че понякога още си задавам тези въпроси. Започвах да пиша този текст много пъти, преди наистина да го започна. Защото и аз не умирам от желание да бъда обсъждана. Но искам сестра ми да знае, че всичко това е нормално. Че аз, тя, приятелките ѝ или моите сме нормални. Че е едно да не харесваш нещо в себе си или тялото си - не си длъжна да си фенка на стриите, но е съвсем друго да се чувстваш принудена да го криеш и обработваш, за да не бъдеш тормозена и да успееш да се впишеш в нечия представа за "съвършенство".

И тук не говорим само за това как изглеждаме, но и за нещата, които правим. Хората слагат филтри на снимките си, но често и на самите себе си - мислите, чувствата, ценностите си. Не си го "просиш", както и да си облечена. Да кърмиш на обществено място е най-нормалното нещо на света (или поне трябва да е). И дебелите хора имат нужда от храна и е нормално да ядат пред други хора, а не да го правят скришом, за да не ги обсъждат. И жените имат косми и могат да изберат да ги махат или да не ги махат. Можем да изберем да нямаме деца. Жените заслужават справедливо заплащане и отношение като цяло. Феминистките могат да носят розово.

И (трябва да) имаме пълната свобода да изразяваме мнението си. Това последното не означава, че непременно сме прави за всичко - означава също и че имаме право да грешим.

Неуверените хора винаги са шумни - те имат нужда да бъдат чути и ще направят всичко възможно да се опитат да те засрамят под всеки пост и снимка само и само някой да им обърне внимание. Съчувствам на всяка жена, която мрази себе си и/или тялото си и проектира тази омраза върху останалите. Всяка жена, която не може да повярва, че друга жена се чувства добре в кожата си. Разбирам колко е лесно да критикуваш онлайн, как нещата, които коментираме там, почти никога не ги казваме в лицето на човек. Но и не бива да забравяме, че това, което виждаме, е много малка част от картината на нечий живот, фрагмент, по който едва ли можем да съдим за цялото. 

Целият пост в Инстаграм можеш да видиш ТУК.

Всеки път, когато обработваме някоя снимка и крием "недостатъците" си зад тонове филтри, създаваме нереална база за сравнение за себе си (защото все пак имаме огледало и знаем, че не изглеждаме така) и за другите жени.

И аз като всички често се хващам да мисля колко ще е хубаво да изглеждам като еди-коя си. Знаеш ли кое е най-смешното? Най-вероятно изглеждам точно като нея. Само че без специалните ефекти.

Много е лесно да скриеш несъвършенствата си на снимка - понякога дори няма нужда от Фотошоп. Достатъчно е да позираш добре на правилната светлина.

Обаче истинските недостатъци често не се виждат с просто око. Те са част от нас, дълбоко скрити, затрупани под фалшиви ценности, които пробутваме за автентични.

Когато общуваме с някого на живо, няма как да замръзнем в една поза - животът е движение! Няма как да внимаваме да не се засмеем, за да не ни се образуват бръчки. Няма как светлината да не се променя, за да може да осветява само хубавите ни части. Така че, вместо да прекарваме часове, дни, години, мислейки за тези неща, можем просто да живеем. Извън екрана, извън социални мрежи. Последните имат редица хубави страни и демонизирането им няма да доведе до нищо конструктивно, но е факт, че ТЕ НЕ СА ЖИВИЯТ ЖИВОТ.

Ние не сме снимки и клипчета в Инстаграм, а истински хора. Понякога изглеждаме супер, друг път имаме двойни брадички. Но есенцията си остава същата.

Хората в интернет сякаш вечно са възмутени от други хора - как дебел човек си позволява да ходи с половинки бански на плаж вместо с водолазен костюм? Защо тази жена не си е обръснала краката? Как може да не пиеш детокс чай, който да ти помогне да се справиш с "последните 3 кг"? Защо ти се чувстваш толкова ужасно, а някакви хора си позволяват да игнорират "съветите" ти?

Защото защо завършва на О.

И имай предвид, че опциите за филтриране, блокиране и триене съществуват и в реалния живот. Не се притеснявай да ги използваш, когато някой те кара да се чувстваш зле. Ще видиш колко освежаващо действа!

Заглавна снимка: FB на Тео Ушев