В България не са позволени много неща. Не по закон, а според общественото мнение. И тъй като всички разбират от всичко, включително от спорт и здравословен начин на живот (от тези неща най-много разбират хората, които не ги практикуват), в България не е позволено да си дебел.
Дебелите хора са твърде видими, заемат прекалено много място. Това ги прави трън в очите на всеки, който е решил, че трябва да влезе в размер S, да прави "тяло за плажа" или да яде по една чушка на три хранения (моя съученичка в гимназията с тази "диета" влезе в болница). Дебелите хора трябва да си стоят вкъщи, подобно на всички останали, които са различни, които съжаляваме или не искаме да виждаме по улиците, за да не ни "загрозяват" гледката.
Fat shaming-ът (това да засрамваш някого заради килограмите му, да го унижаваш, критикуваш или да му се подиграваш заради размера му) е форма на дискриминация.
Може да не ти се струва толкова сериозно като това да мразиш (открито) еомите, да избягваш хората с увреждания или да набиеш някой от LGBTQ+ общността, но се надявам, след като приключиш с четенето на този текст, да се замислиш отново.
Отдавна искам да пиша по този въпрос, но днес тласък ми даде изключително личният и искрен текст на Мира, озаглавен "Приятно ми е, Рикиши", който прочетох ТУК. Прочети го и ти – заслужава си. Ако си едър човек, всеки ред от нейната история ще те жегне. Ако не си, няма как да не се върнеш към друга случка от твоето детство, която ти е повлияла така, както на нея подигравките за това, че е дебела.
Това да си дебел обикновено се свежда до това колко тежиш, какво показва кантарът. Интересното е, че все повече момчета гледат тази цифра с повече тревога дори от момичетата.
Всички искаме да бъдем красиви и харесвани. Тогава защо ни е толкова трудно да приемем, че някой може да се харесва без да е слаб или стегнат? Че красотата често идва отвътре и от това да приемем себе си такива, каквито сме?
Има някакво странно мислене, че щом някой е дебел, това е негов избор. Първо – в много случаи може да не е така (има различни емоционални и здравословни състояния, които влияят върху теглото), и второ – ако е негов избор и той се харесва, теб какво те засяга? Дебелите хора понякога са дотолкова дискриминирани, че освен в случая на Мира, която не си е позволявала да яде навън, защото дебелите не трябва да бъдат виждани да се хранят, има още много измерения.
Ако обичаш да обикаляш моловете, може да забележиш, че на редица места номерацията започва от XXS, но често свършва на L, което откровено казано не отговаря на критериите за Large човек.
Знам го, защото в моя гардероб има всичко от S до XL, при условие че нормално би трябвало да нося размер около M. Тъй че как се чувства един дебел човек, който иска да се облече добре, но по магазините просто няма дрехи като за него? Нима това не е дискриминация? А какво да кажем за нещата, които пълничките хора чуват цял живот:
Не може да носиш бяло, ще изглеждаш още по-дебел/а.
Не може да обуваш къси гащи, ще ти се подиграват.
Не може да си купиш бански половинки, ще приличаш на кит.
Не може да носиш къси поли, не ти прилича на фигурата.
Не може да избираш дрехи на хоризонтални черти, ще изглеждаш като палатка.
И още и още "неможенета" и забрани, които хората продължават да внушават, без да осъзнават, че не просто не помагат, а направо са вредни за останалите.
Ето обаче нещо, което трябва да знаеш за дрехите – можеш да носиш всичко, стига да е достатъчно добре скроено и да ти е по мярка. Най-важното е да се чувстваш добре в кожата си.
Дебелите хора заемат място. В градския транспорт, в ресторанта с малките маси (знаеш ли, че някои хора се притесняват да ходят на заведения, защото трябва да преценят дали има достатъчно разстояние между масите, за да минат, и дали столовете не са от най-паянтовите?), на улицата. Виждаш ги и не разбираш защо ти дишат въздуха.
Мразиш ги, без да са ти направили нищо. Или ги съжаляваш и си готов да им предложиш непоискан съвет. Недей.
Спри да предполагаш, че всеки човек, който е дебел, е такъв, защото се тъпче и не спортува – нима всеки, който спортува, има плочки и всеки, който се храни здравословно, е слаб? Спри да говориш как трябва да отслабнат, за да са здрави – те със сигурност са чували същото нещо поне още 456 пъти. Ако твой приятел има проблем с килограмите или храненето – изслушай го и каквото и да иска да направи, да отслабва или не, подкрепи го. Бъди мажоретка за тези, които обичаш, давай им опората, от която имат нужда. И най-важното, не подминавай случаите на fat shaming – никога не е било смешно.
Животът не се измерва в килограми. Ти тежиш толкова, колкото постиженията ти, близките, които те подкрепят, семейството, което те обича, възгледите, които отстояваш, емоцията, която влагаш, работата, с която се гордееш. Ние не сме просто числа върху кантар, не допускай опити да бъдем превърнати в такива.
P.S. Осъзнавам, че този текст не е изчерпателен и не казва всичко, което бих искала да кажа. Искрено се надявам, че все пак ще бъде разбран и няма да срещна безумни и безсмислени коментари от очевидно неразбиращи хора.
