От сърце

Не ям храна за бедни.

На човека, който вдъхнови този текст сигурно му е писнало да ми бъде "муз*"  в кавички, но предполагам това е цената, която плаща като не мисли преди да говори.

Винаги съм твърдяла, с голяма убеденост при това, че павилионите за закуски са един от стълбовете на нашето общество. За мен няма нищо по-патриотично от това да тръгнеш за училище или за работа, да се отбиеш в местната баничарница (каква звучна дума!) и да си купиш баничка с боза за закуска. Всъщност бозата е една от причините да се гордея с произхода и корените си.

Истината обаче е, че има и други храни, които формират националното ни самосъзнание. Тези, които са си чисто български не са много - кухнята ни е силно повлияна от страните-съседки, особено Турция (по обясними причини). Това обаче не ги прави по-малко наши. Някои от тях могат да се причислят към измислената група (за чието съществуване подозирах, но не се бях замисляла като етикет) "храни за бедни".

Това са ястията, които от миналото до днес средностатистическото българско семейство яде всяка седмица - боб, леща, шопска салата, таратор, лютеница, мусака (тя може би е за богати, не е ясно), люти чушки...и, разбира се, всичко с картофи и ориз. Има обаче едно ястие, което вече не толкова популярно, а е традиционно за нашите ширини и се превърна в ябълката на раздора в сутрешния ми разговор - качамакът.

Последното отдавна не присъства на масата всяка седмица, да не кажа, че някои хора сигурно не са го опитвали от години. Това предполагам е хубаво, защото (може би) означава, че стандартът на живот се е повишил и хората няма нужда да се мъчат да ядат качамак. Или поне като мъчение го определи човекът споменат в началото.

Аз лично съвсем доброволно ям качамак. Мама го приготвяше като бях малка, но не помня да сме били бедни. Или сме били и не съм знаела или като му сложиш повече сирене и масло, отколкото реално е царевичното брашно (мама така го прави) се превръща в храна за богати (или поне за не-толкова-бедни).

Качамак (на турски език - Kaçamak, на румънски език - mamaliga) е традиционно балканско ястие, важна част от българската национална кухня. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно. Сместа се вари във вода при непрекъснато бъркане до получаване на каша. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15-30 минути. По този начин продуктът набъбва още повече и поема водата (източник Уикипедия).

Така наистина не звучи като да е някакъв кулинарен връх, а и в миналото се е приготвял като заместител на хляба. Обаче като всяка храна за бедни и тази крие своите тайни. Тя бързо може да се превърне в нещо фантастично - само като ѝ добавиш това-нова ("луксове" като сирене, бекон, доматен сос или обилно количество масло). Но в случая не там е въпросът.

Както и другите царевични продукти качамакът е с богато съдържание на въглехидрати и с малко мазнини. Освен тях той има фибри и желязо. Една чаша сготвен качамак осигурява 25% от необходимото количество фолиева киселина за деня, 20% от необходимия тиамин (витамин В1), както и една шеста от нужната дневна доза ниацин (витамин В3). Общо взето разбираме, че качамакът си е доста полезен.

Голяма част от най-вкусната храна, която съм опитвала в живота ми има скромен произход. Това обаче не я прави "нищо особено". Нашата кухня може да се определи като простичка, но вкусна. Използват се много млечни продукти, пресни подправки, месото също е на почит. Завъртените манджи, които изискват по 3 дни готвене са рядкост, защото в миналото (а и днес) българките е трябвало освен да приготвят храната, също така да гледат децата, да шетат из къщата и да работят на полето (на това му казвам аз multitasking!). Това е една от причините баба ти да не ти е приготвяла шпиковано филе с дресинг от песто и каперси с гарнитура от грахово пюре и поширано яйце, а просто пиле с ориз. 

Храните за бедни май са закодирани в моята ДНК. Не само че ги ям - аз ги обожавам. Също така обожавам и френски сирена - нещата не си противоречат. Този текст има за цел да реабилитира "храната за бедни", защото тя може да е страхотна (а и с тези странни времена храната за бедни днес, може да е за богати утре...никога не знаеш). 

Сигурно ще прозвучи преувеличено, но вярвам, че качамакът е спасил живота на доста хора, които не са могли да си позволят по-луксозна храна. Затова: Да живее качамакът и храната за бедни!

*мъжка муза