Страст, романтика и копнеж в ритъма на народния танц. Историята на ансамбъл "Шарена гайда"
Димо Сталинов Александров e възпитаник на Танцов Ансамбъл „Изворче” в Димитровград, завършил СДК „Преподавател по Български народни танци”, в катедра „Хореография” в пловдивската музикална академия. Oт 2012 година насам е хореограф и главен художествен ръководител на ансамбъл „Шарена Гайда”, гр. Варна. Димо е един от онези хора, които спокойно бихме нарекли съвременни пазители на бъларското. Говорим с него за създаването на танцовата формация и за растящия интерес към българския фолклор в последните години.
Ти си дипломиран инженер, който преподава народни танци. Как реши да се развиваш в тази област?
На пръв поглед изкуството няма много общо с инженерните науки, това са две коренно различни неща по своята същност. За да се занимаваш с изкуство, трябва да си творческа личност. Може би това, че от малък съм влюбен в нашия фолклор до голяма степен е повлияло на избора ми. Българските народни танци и математиката, от друга страна, имат доста общи неща. Инженерното мислене например ми помага бързо и лесно да си смятам тактовете, да броя и обяснявам в детайли музикалните размери на танцьорите, а в танцовите фигури има толкова много геометрия и синхрон.
Разкажи ни историята за създаването на състава и откъде идва интересното име "Шарена гайда"?
„Шарена Гайда” се зароди на една от нашумелите вече фолклорни дискотеки. Група приятели решихме да наемем помещение, в което да танцуваме хората, които бяхме научили на последното такова парти. При нас започнаха да идват все повече и повече хора, докато се наложи да обособим няколко танцови групи, понеже залата не беше достатъчно голяма за всички ни! В последните години забелязвам невероятен интерес на българите към нашето танцово изкуство. Слуша се народна музика, масово се търсят и съхраняват автентични народни носии, шият се и нови! Факти, които приветствам! А името дойде от само себе си, идеята се зароди, докато слушахме тази песен.
Какво смяташ, че ви отличава от всички останали състави за народни танци?
Не смятам, че сме различни, ние просто правим нещата както трябва и се стараем да вървим по правилния път! Най-ценното, което имаме, е духът в нашия състав, чувството за колективност, равенство и разбира се ентусиазмът, с който работим! Обичаме да го сравняваме със снежна топка, която колкото повече се търкаля, толкова по-голяма става! Танцьорите са приятели, ходим си на гости, празнуваме заедно своите рождени дни, именни дни, празници и делници, спим заедно, храним се заедно, обичаме да споделяме времето си един с друг! Тук в пълна сила важи и романтичният мускетарски девиз „Един за всички и всички за един!” Това за мен е най-важното!ВИЖТЕ ОЩЕ: Седем български хора, в които ще се влюбите
Ходили сте по много състезания. Кое е останало в ума ти като най-запомнящо се?
Определено връх в кратната ни творческа кариера е концертът по случай три години от създаването на състава! Тогава за пръв път представихме пред хилядна публика своето творчество във всичките му форми – музика, танци, песни, стихове, че дори и филм! Били сме също така и на много национални и международни фестивали, посетихме Гърция, Румъния, Сърбия, Чехия. Съставът има високи отличия от тези фестивали, с което не целя да се похваля колко сме добри, а да подчертая, че българският фолклор е уникално, световно признато явление! И че трябва да сме благодарни за възможността да го използваме в творчеството си!
Какво изпитваш, когато чуеш аплодисментите?
Неописуема е емоцията след всяко изпълнение! Настръхвам! Удоволствие е да гледаш как хората ти ръкопляскат, това означава, че си докоснал сърцата им!В последно време се утвърди едно връщане към традициите - организират се повече фолклорни фестивали, хората все повече ходят на народни танци и купуват традиционни български стоки. Твоят коментар?
Българският танцов и песенен фолклор е непреходен. Това е едно от нещата, запазили ни през вековете като народ. Щастлив съм, че все повече хора се интересуват от нашите танци. Важно е да съумеем да запазим истинността и самобитността на народния танц такъв, какъвто го е създал народът-творец.
ВИЖТЕ ОЩЕ: В ритмите на народните танци
