Здраве

Учените стигат до 8 фактора, които влияят върху дълголетието ни, а снощи завърших последния от 8-те епизода на австралийския сериал Wellmania. Случайност? Не мисля. Затова искам да ти разкажа за него точно днес - в Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина (честит празник, мамо!). Сигурно си мислиш какво ни вълнува нас, българите, сериал, правен толкова далече, в действиленост, доста различна от нашата? Отговорът е "всичко", но ако искаш да разбереш защо, чети надолу.

На този линк може да разгледаш статистиката на НСИ за "умирания по причини за смъртта по пол и възрастови групи" в България. Веднага ще забележиш водещия фактор за смърт -  болести на органите на кръвообращението. Според общо взето всяко проучване в последните години, България заема първото място в Европейския съюз по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, а всеки пети гражданин на страната страда от сърдечно-съдови заболявания или от диабет. Сред основните фактори за сърдечно-съдовите заболявания са високото кръвно налягане и тютюнопушенето, наднорменото тегло и затлъстяването, както и високия холестерол. С други думи - нищо ново.

Защо тогава обръщам толкова голямо внимание на тези данни? Защото всичко това е предотвратимо. А какво е най-голямото препятствие? Липсата на здравна култура.

След редица изследвания, учените стигат до извода, че  8 фактора играят ключова роля и благоприятстват не само по-дългия, но и по-качествен живот:

1. неизлагане на никотин (да НЕ пушиш)
2. редовна физическа активност
3. здравословно тегло
4. здраовословно хранене
5. здравословен сън (препоръчва се между 7-9 часа на вечер)
6. кръвно налягане в здравословни граници
7. кръвна захар в здравословни граници
8. Non-HDL холестерол в здравословни граници (колко от "лошите" видове холестерол имаш в кръвта си)

Шокиращо, знам. Излиза, че за да си здрав, трябва да живееш здравословно.
(*експлодиране на мозък*)

И след като отдавна се знае какво трябва да правим, за да имаме шанс за пълноценен (и дълъг!) живот, защо статистиките са толкова депресиращи? Защо българите продължават да неглижират здравето си, дори когато са наясно със семейна история на заболявания?

Оказва се, че не са само българите, тук просто е в огромна степен. И вместо да говоря за всеки един фактор поотделно и как може да бъде подобрен  (което ако искаш, мога да направя в друг материал), реших да ти предложа нещо по-лесно - да изглеждаш сериал от едва 8 епизода в Нетфликс (или Замунда, познаваме се все пак). Който (стискам палци!) ще те накара да се замислиш върху здравето си и е доста по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед.

Wellmania (в главната роля една от най-смешните жени в Инстаграм, комедийната актриса с близо 10 милиона последователи - Селесте Барбър!) разказва историята на Лив - кулинарен критик, родом от Сидни, която живее и работи в Ню Йорк. Лив се връща в Австралия за 40-ия рожден ден на най-добрата си приятелка от училище, но документите, заедно със Зелената ѝ карта, са откраднати. Когато отива да ѝ издадат нова, припада и лекарите установяват, че здравословното ѝ състояние е толкова лошо, че ще бъде в тежест на здравната система в САЩ. За да получи нова Зелена карта, трябва общо взето изброените горе 8 показатели да се върнат в здравословни граници, но колко лесно е да живееш здравословно, дори когато знаеш, че имаш наследствена обремененост (баща ѝ е починал млад от сърдечен удар)?

Сериалът, маскиран като комедия, се потапя дълбоко в уелнес индустрията, която предлага "пряк път" към здравето с детокс и пречиствания, но може ли един (или 50) детокса да оправят щетите от години пушене, пиене, вредна храна, наркотици, липса на сън? Важно ли е как изглеждаме отвън, ако нещата не работят отвътре? Как да намерим баланса, когато искаме всичко? Как се справяме със скръбта и загубата? Можем ли да признаем, че остаряваме и тялото ни се променя? Колко е трудно да разберем, че нещата няма да се случат за седмица или месец и че нищо не може да замести системните усилия?

Защото здравето иска точно това от нас - малки осъзнати избори, които правим ежедневно и всеки един от тях допринася за голямата картина.

Не можем да измамим тялото си. И всеки път, когато се опитаме, то включва "режим на оцеляване", защото не разбира какво и защо му причиняваме. А психическото и физическото здраве са пряко свързани и неглижирането на едното, води до влошаване на другото. За съжлание тук не е Австралия и невинаги има кой да ти обясни (включително лекари и специалисти) какво точно трябва да правиш и как да го правиш. В много случаи лекарите имат знания от древни времена (когато те самите са учили медицина) и не следят новите изследвания в областта си.

Разбира се, че имаме страхотни специалисти, но особено в по-малките населени места, шансът да попаднеш на такъв, който старателно ще ти разясни всичко (при все че на мен ми казаха "ще си прочетеш в интернет" в частна столична болница) не е чак толкова голям. Но първата стъпка винаги е самите ние да обърнем внимание на здравето си. Защото то е наше. Животът си е наш. Нашето тяло е нашият дом, единственият, в който ще живеем до края.

И да, всички ще умрем, но дотогава има значение как ще живеем. 

Сега някой чете това и си казва "утре може да ме блъсне кола, по-добре да си поживея". Всичко може. Но ако не те блъсне кола? Ако считаме, че всеки от горните фактори добавя 10 г. при средна продължителност на живота от 80 г. (за по-лесна математика), не е все едно дали ще умреш на 50 или 70. Или е чудо, че още си жив? 

(Следва коментар на случаен човек в интернет, който обяснява, че дядо му цял живот е пил и пушил, но е живял до 90. Какво да кажа освен евала.)

Факторите, които определят здравословното ни съсътояние в действителност са много повече от 8. Редица икономически и социални фактори играят също толкова голяма роля - достъп до медицински услуги, ресурси, чиста вода и храна, хигиена (която е по-ниска в бедните квартали), образование и т.н. Наясно съм, че темата е много по-дълга и сложна, но разговорът все трябва да почне отнякъде. Надявам се за теб отдавна да е започнал и вече да вървиш по пътя. Ако не, никога не е късно да започнеш да правиш малки промени.

Не е всичко или нищо - няма нужда да отслабваш с 10 кг преди лятото, да тренираш 6 пъти в седмицата, да не помирисваш дюнер до края на живота си или никога повече да не пише бира в парка.

Всеки зеленчук, всяка направена крачка, всяка изпита чаша вода - всичко се брои. Не е безсмислено. Имаш време. Просто трябва да започнеш.