Общество

Един доста често задaван и пораждащ дискусии въпрос е този как се изграждат успешните личности. Каква е рецептата за това да се превърнем в следващия Бил Гейтс , Стив Джобс или Марк Зукърбърг? Отговорът едва ли е това да се отпишете от учебното заведение или да започнете  работа в гаража си, вместо в офиса. Изграждането ни като личности е сложен процес, който може да се сравни със строенето на къща. А за една стабилна постройка най-важна роля имат положените основи. Така е и с нас в живота. Искрено се надявам колкото се може повече хора да намерят успешния път за себе си в професионалното и личностното си развитие, но в следващите редове ще се опитам да обърна внимание именно на "основите", които ни правят пълноценна част на обществото днес.

Всеки един, сам по себе си е архитект на успеха си, но и същевременно всеки един от нас е черпил опит и пример от най-близките си възможни хора, а именно - семейството. Основите в модела ни на поведение несъмнено са изградени от нашите близки, които са ни възпитавали на ценности и начини на поведение. Доста хора не осъзнават, че голяма част от възпитанието не е с думи и наставления, а с директен пример. Едно дете винаги намира личности, които възприема за свои модели за пример и се опитва да подражава на постъпките им. И най-често това желание се описва с простичките думи "Като порасна искам да стана като теб!". С нарастването на възрастта децата все по-детайлно се опитват да въплътят добрите, според тях, черти на поведението и характера на съответния пример за подражание, бил той родител, друг пряк роднина или някой, с който нямат роднинска връзка, но е съществена част от ежедневието им.

Това прави даването на правилен пример от възрастните изключително важно. Едно дете, което става свидетел на хора, които да му служат за правилен ориентир на държание с постъпките си ще има огромният шанс да се изгради като пълноценна личност. И обратното- ако едно невръстно дете без ясна представа за правилно и грешно вижда само лоши примери около себе си (Пример можем да дадем с някое дете с малолетни и безработни родители принудени да крадат, за да се изхранват) то няма как да има различна гледна точка за света извън тази, наложена му от средата, в която расте. А след като се развие в такава среда то едва ли ще стане професор или счетоводител. Разбира се, винаги има изкючения, но те ще могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Искрено се надявам когато дойде нашето време да служим за пример да го направим достойно и да заложим основите на едно поколение от успешни млади хора. Както са направили нашите родители, роднини и другите ни примери за подражание, които са помогнали в изграждането ни като личности.