Приключения

Хубавото време окончателно се настанява вече или поне всички така се надяваме. Днес ще ви разходя макар и виртуално до най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров, издигаща се на 1650 метра над морското равнище. В краката ви остават малки селца, долини, равнини, в далечината се виждат Рила, Пирин….

Както вече съм споделяла с вас, често и при всяка възможност отскачам до Родопите, за да търся нови и непознати за мен места, за които след това с удоволствие разказвам на вас.

И така, пътувайки из района на Пампорово много често срещах табела с надпис „Вълчи камък“ и телефон под него. Чудех се веднъж, два, три пъти какво ли е това „Вълчи камък“ и реших да се обадя.

Оказа се, че става въпрос за най-високата панорамна площадка, разположена недалеч от село Гьоврен и Ягодинската пещера. Потрих доволно ръце и знаех, че това е следващото място, което трябва да посетя. Запазих телефона и така до момента, в който позвъних за да се уговоря с човека, който щеше да ни направи разходка до Вълчи камък.

Къде се намира Вълчи камък

Местността Вълчи камък е разположена над село Гьоврен, община Девин. Пътят минава през живописното Триградско ждрело в посока пещера Дяволското гърло. На разклона за село Гьоврен са строени високопроходими автомобили. Има големи билборди, няма как да ги пропуснете или да не ги забележите. Предварително се бяхме свързали с момчето и то ни очакваше заедно със своята кола.

Дори и да нямате предварителна уговорка, когато и да отидете винаги ще има някой, който да поеме вас или вашата група. Цената на разходката е 60 лева и джиповете са пригодени за 6-ма души, което означава по 10 лв на човек.

Прекрасна инициатива

Как започва всичко? 7 млади човека от село Гьоврен, решават да популяризират своя край. След като не намират особено голяма подкрепа от страна на институциите, решават сами да предприемат необходимите действия. И малко по-нататък в разказа ми ще разберете и какво точно са постигнали със своя собствен труд.

В пикапа и нагоре

Ние бяхме 4-ма души, и след малко към нас се присъедини още една млада двойка. Всички заеха местата си в джипа. А ние, търсещите адреналин, се настанихме в откритата част на колата.

Оттук смело и с мръсна газ се отправихме към село Гьоврен и Вълчи камък.

Село Гьоврен е малко селце, с население около 1000 души, по думите на момчето, което управляваше пикапа.

Редуваха се малки спретнати къщурки, с подредени дворове, след това в края на селото се озовахме сред нивите на хората от селото, които въпреки, че беше вече 5 следобед работеха неуморно, събирайки плодовете на своя труд.

Пътят неусетно се виеше, лъкатушеше, а ние се поклащахме в колата. Шофьорът усети желанието ни за повече адреналин и направи пътуването ни доста екстремно. Следваха табелите „Вълчи камък 6 км“….“Вълчи камък 3 км“.. Всички тръпнехме колко още остава докато стигнем до най-високата панорамна площадка на Балканите, разположена на 1650 м. височина…

Последни метри и сме на връх „Каба Таш“. Оттук се виждат съвсем ясно Рила, Пирин, Триградското ждрело, околните села, и навсякъде Родопите. След като пикапът спря всички нетърпеливи изскочихме от колата и се втурнахме към панорамната площадка, извиваща се високо над поляната.

Вълчи камък

Гледката бе наистина зашеметяваща. Всяко подрусване в джипа си заслужаваше. Времето бе ясно, слънцето скоро залязваше…А си представям изгревът тук какъв щеше да е.

Освен тази панорамна площадка вляво от нея имаше и друга, която буквално бе надвиснала над скалите, сякаш заклещена между сред клоните на иглолистно дърво, избрало доста необичайно място за своето съществуване.

Любопитни как се е зародила идеята за тази невероятна забележителност, откъде идва името на местността и други интересни неща около атракцията, за всичко това се допитахме до нашия водач…

Легендата разказва...

Легендата разказва, че на връх Каба таш някога хората от селото са оставяли своите стада с овце да пасат на хълма и всяка сутрин намирали някое от животните с прегризано гърло.

Дебнели в продължение на дни… Най-накрая хванали злосторника - голям сив вълк, който провесили над пропастта и го захвърлили от скалата. Падайки надолу се чул силен вой, който огласил околността и оттогава и до днес местността на връх Каба таш носи името Вълчи камък.

Научих още, че Вълчи камък е проект на Туристическо дружество „Зелена долина“ – млади и предприемчиви хора от Гьоврен, които вече втора година организират офроуд екскурзии до популярната дестинация. Със собствени сили и труд построили двете панорамни площадки и имат идеи да изградят беседка и пейки наоколо за да могат туристите да се насладят изцяло на  разкриващата се красота от този връх.

Местността има и свой празник. Всяка година около 22 август хората от селото се събират и се веселят заедно на Вълчи камък. Така, че ако имате път към Родопите по това време на годината, може да посетите този празник.

Прекрасен следобед, изпълнен с адреналин върху 4х4 автомобил, много смях и забележителни гледки, които дълго ще подхранват емоциите и широката ми усмивка. А какво по-хубаво от незабравими спомени…

Какво друго препоръчвам да посетите в района

Ако имате желание да посетите още красиви места в Родопите близо до Вълчи камък ви препоръчвам горещо другата красива панорамна площадка – Орлово Око, а съвсем близо до нея е Ягодинската пещера. Ако адреналинът не ви стига задължително се разходете по Дяволската пътека – най-новото бижу на Родопите!