Защото избрах България

Най-често авторите пишат представянето на интервюираните. Този път обаче не смятам да говоря. Животът на Валентин Петранов е като приключенски роман. Коя съм аз да го разказвам...

Роден съм през 1957 г. във Варна. Завършил съм Техникум по Механотехника във Варна и ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” -  специалност „Корабни енергетични машини и механизми”.

Пътувах по корабите дълги години, а после живях последователно в Малта, Гърция и Китай. В Гърция работих за водещи световни морски компании, като Суперинтендант – основна дейност „мениджмънт на кораби“. В Китай участвах в проекти за строителство на нови кораби. Животът ми е приключение.

Може би за това никой не ми повярва, че се връщам завинаги в България...

Каква беше причината да заминеш за чужбина и колко време прекара там?

Като малък израснах край Горчивата чешма - района около Варненския квартал „Бриз”, където баща ми беше управител и по-късно около рибарския плаж. След пенсионирането на баща ми имахме и рибарска лодка. Моята голяма детска мечта беше да обиколя света.

У дома се четеше всеки ден, а аз най-много четях за пътешествия и приключения. Така израснах с романите на Жул Верн, Даниел Дефо, разказите на Петър Незнакомов и тези за „Елдорадо”. Плюс всички световни мореплаватели от Викингите до Тур Хайердал и Юлия и Дончо Папазови.

Нямахме пари да си купуваме някои от книгите и каталозите с картини от Ренесанса, които много харесвах. По тази причина прекарвах с часове в книжарницата за Съветска литература.

Най-прекият път за заминаването ми бе да уча. След един много стресиращ рейс през 1999 г., където за сетен път можех да си загубя живота, реших да си търся работа на брега. За късмет се заселих в Малта от началото на 2000 г. Там живях със семейството си, с куче и котка. В Гърция и Китай бях сам.

Никога не съм си и помислял, че мога да се върна да живея в България.

Разкажи ни за престоя си зад граница?

Когато стъпих в Малта, документите ми за имиграция в Канада бяха в ход и чаках само интервюто в Канадското посолство в Рим. Но се отказах, защото благодатният средиземноморски климат ми подейства повече от добре.

В Малта участвах в малтийски проект за нови супермодерни фериботни кораби – 3 броя, за 1000 пасажера и 80 коли всеки, с норвежки дизайн и оборудване. Получих два от фериботите от завода, участвах в обучението на почти целия персонал и мислех, че ще векувам там.

Първоначалният ми контракт беше за 5 месеца, а живях там 6 години. Позицията ми беше Старши главен механик. Много се старах и научих малтийски доста добре.

Всички местни много ме окуражаваха и помагаха. Живяхме на остров Гозо –  един оазис на спокойствието. Там загубих представа за времето и века, в който живеех. Наистина беше един много щастлив период за семейството ни. Но в един момент се оказа, напук на всичко, че трябва да замина от Малта и се установих да живея в Атина.

Там работих като "Суперинтендант". Втората компания, за която работих, беше немска и беше един от световните лидер в корабното менажиране. Работата на корабния суперинтендант е свързана с доста пътуване по земното кълбо, много неизвестности и аварийни ситуации

После се появи и ново изкушение - да замина за Далечния изток и се озовах в Китай. И там минах по следите на много империи и династии. Почти всяка неделя си имах карта от Гугъл и разчет къде да се скитам с камера и раница.

Заводът, в които работих там, беше най-печелившият корабостроителен завод в Китай според Лойдс лист. Само поръчките за нови кораби за 9-те месеца на 2013 година, пак според Lloyd’s List, бяха за над 3.8 милиарда долара.

Защо избра да се върнеш в България?

Всичко стана много спонтанно и изненадващо за самия мен. Всичко вървеше повече от добре в Китай, но точните думи са: Неведоми са Господните пътеки.

Казах на екипа след завършването на проекта да ми купят еднопосочен билет за България. От офиса в Шанхай никой не вярваше, че се прибирам и ми купиха двупосочен билет.

Може би нещо се скърши в мен, не знам... Просто се оставих в ръцете на вярата.

Друго подпомагащо обстоятелство бе, че съпругата ми, синът ни и аз живяхме доста дълго време разхвърлени на 3 континента по света. Не се бяхме събирали заедно 4 години и 2 месеца. Аз не бях виждал сина ни почти 3 години и половина. Накрая се принудих да си изкарам годишната отпуска заедно със сина си. Естествено, не в България.

Синът ни и бъдещата му съпруга вече бяха намерили своята любов. Дори в Китай им написах песента „В нас са само Небесата”. Тази песен е и като заглавие на музикалния ми албум.

Как се почувства като стъпи отново на родна земя?

Изживях огромен стрес. Станал вече професионален чужденец, за човек обикновено е трудно да се примири с нашата действителност. И с всичко което се излъчва по медиите.

Трудно си намерих работа и си бях загубил много от контактите. Благодарен съм на всички, които ми помогнаха в този труден момент!

Когато се завърнах, си спомних за песните, които пазих по касетки и папки със стиховете. Запалих се в опита да издам първи албум, включвайки и песните, писани в Китай. 

Естествено, най-трудно намерих хора за тази работа. Спомних си за една позабравена мечта! Песента „Лято е” например в изпълнение на Маргарита Хранова и Теди Генев беше плахо записана на една касета някъде към 1995 година и моят опит да я представя в конкурса  "Бургас и морето" бе неуспешен.

Много съм благодарен на целия екип, с чиято помощ албумът „В нас са само Небесата” видя бял свят! И доста други непознати хора ми помогнаха и с ценни съвети и с добри думи. Там е и песента „Моряшко", написана малко след 1982 г. с първичния ентусиазъм, че се сбъдва най-детската ми мечта.

Всеки ден храниш гълъбите в центъра на Варна. Защо?

Който дава е блажен. „Който храни гладни животни, храни душата си!”

В семейството гледаме животни от 25 години и заслугата е на жена ми Христина. Тя много обича животни и в момента се грижи за 10 - 15 кучета и котки.

Как гледат околните на това твое занимание?

Сигурно е противоречиво, но смятам, че повечето хора гледат положително на това.

Коя е твоята мечта, която искаш да реализираш тук?

Имам доста мечти, дори се страхувам, че желанията може би надхвърлят възможностите.

1. Да издадем втория музикален Албум с екипа с който работим. Песните са готови в най-суров вид;

2. Започнал съм един семеен музей. Той започва с моя дядо, който е потомствен варненец, а баба ми е румънка от Тулча. Мечтая към музея да има и библиотека -  смятам, че ще посъбера и книги от приятели и роднини. Вече съм приготвил за там Библията, тефтерчето на Левски и любимата ми приказка на Андерсен за „Снежния човек“. Някои хора даже ми подариха книги. Благодаря и за това!

3. Започнах да пиша приключенията си във вид на къси разкази. Мечтая да издам книга.

4. Ако събера снимки и намеря подходящ човек за консултант, мечтая да направя и изложба. Много запален съм и по фотографията. Първата семейна дигитална камера, разбира се, ще бъде поставена в Музея... Тя промени живота ни!

5. Имам и една идея за сценарий за филм – тя е написана в по-сбит вид и е породена само от страха, че Любовта според някои хора гасне с всеки изминат ден. А когато тя изчезне и тази планета няма да я има.

Е, дано стигнат ми ресурсите за мечтите! Но поне те все още са безплатни...