Успелите споделят

Валентин Попов - Вотан е сред най-разпознаваемите съвременни български фантасти. Носител на множество награди от литературни конкурси, писателят издаде своя четвърти сборник с разкази - "Ангелите нямат криле". Книгата съдържа 25 истории в жанровете хорър, фантастика и фентъзи. Разговаряме с Вотан за това как фантастичното се преплита с реалния свят и с какво новата му книга ще провокира читателите да се потопят в неговите светове.

Как възникна идеята за "Ангелите нямат криле"?

Идеята винаги си е там, някъде в подсъзнанието ми и дращи с нокти, преминавайки през плът и оставяйки кървави следи, за да намери път към белия свят. „Ангелите нямат криле” е моят четвърти самостоятелен сборник. Винаги съм знаел, че ще излезе, единствено под въпрос беше името му.

С какво се отличава новият сборник от предните ти книги?

Отличава се с това, че вътре са включени разкази, писани в последната година – две, и най-вече разкази, получили награди от национални конкурси. Заложил съм и на авторови думи в началото на всеки разказ, с което се надявам да провокирам читателя да се вглежда в света около себе си и да обръща внимание на малките неща, които понякога водят до големи събития.

Отново работя с Диана Петрова като основен редактор, но този път включих и Иван Величков в редакцията, както и Сибин Майналовски в корекция и предпечат. Но пък отново залагам на издателство Gaiana book&art studio, защото се убедих, че това, което работи, не трябва да се пипа.

Най-новото и хубавото е, че започнах да работя в тясно сътрудничество с художника Гергана Грънчарова, която на всичко отгоре се оказа, че ми е кака с един ден и е, разбира се, същата приветлива, позитивна и филантропска зодия, както мен – скорпион. Така че с нея се разбираме чудесно и мисля, че тепърва предстоят големи неща.

Не на последно място слагам и удоволствието от предговора, написан от Тео Буковски. За мен е чест, че оцени толкова добре книгата ми. Другото ново нещо е анотацията от Елена Павлова, която ще можете да прочетете на задната корица.

Изключително съм доволен от това, че успях в стария отбор сътрудници-ентусиасти, да добавя нови лица, които да допълнят изграждането на едно художествено произведение и без съмнение крайния резултат да се хареса на почитателите на жанра и изобщо на литературата.

Подбрал ли си вече публикувани истории, или концепцията е съвсем нова?

Някои от разказите са били публикувани в онлайн сайтове, други са чисто нови, трети са биткаджии от различни конкурси (къде успешни, къде не толкова). Старал съм се да подбера разкази, които изцяло пасват на жанровете хорър, фантастика, фентъзи и да отговорят на търсенето на читателите без разводняване. „Ангелите нямат криле” е идейно единство с богато сюжетно разнообразие, което среща само позитивни коментари. Поне до момента.

Как би описал световете, които си създал в разказите?

Моите светове са винаги възможни – мрачни или ... не толкова мрачни, те са тук около нас.  Колкото и странни да са, колкото и фантастични да са случките, те биха могли да бъдат напълно реални някъде там. В някои случай взимам елемент от действителността и го полагам в изкуствена среда, за да създада конфликт, но целите са да покажа, че истината е скрита и понякога човек трябва да свали маската си, за да я види. Обичам да използвам за вдъхновение прозаични неща от реалния живот и да ги поставям във фантазийна среда, да въвеждам митологични злодеи или да прекроявам действителността на миналото, играейки си със съдби и животи.

Читателят асоциира ли фантастичното с реалния свят?

Надявам се. Умният читател може да намери поне зрънце истина или поука, или съвет, в най-фантастичния разказ или в най-кървавия хорър сюжет. Ние, писателите не сме извънземни паднали от космоса, а хора от плът и кръв със своите слаби и силни страни, а реалния свят е това, което ние обвиваме в увлекателен сюжет и го предлагаме на вниманието на читателите. Надявам се дори в разкази като "Ритуалът" или "Светлината на нощта" читателите да намерят зрънцето истина, това, върху, което да се замислят.

Разкажи ни за участието си в клуб Лазарус, издадохте сборника „Вой“.

Клуб „Лазарус” е създаден в памет на безвреме напусналия ни автор, преводач, журналист и Човек - Адриан Лазаровски, които прокара път за осторсюжетната литература и се раздаваше за популяризиране на жанровете хорър и фантастика. През 2014 година Адриан ми подаде ръка, когато предстоеше издаване на дебютния ми сборник „Нощта срещу ноември”, а на следващата година вече го нямаше.

2016 г. януари месец, Бранимир Събев ме покани в клуба и аз приех, защото смятам, че е изключително полезно за този тип литература, млади и дейни хора, които горят в своите мечти, да бъдат в един дом и да се борят заедно за осъществяването им. Откакто е създаден клубът издадохме два сборника: Писъци”, където има седемнадесет разказа от клубните членове и „Вой”, който е съвсем пресен още, но с изчерпан тираж, където участват осемнадесет автора. Скоро ще има и допечатка на сборника, така че да можем да задоволим търсенето.

Междувременно издадохме и „Сбъдващия мечти” – сборник с разкази на Адриан Лазаровски, който събра всички негови творби между две корици и това бе нашия начин да почетем паметта на патрона на клуба.

Има ли развитие в българската фантастика?

Тъй като съм оптимист смятам, че във всяка една област има развитие в наши дни, а българската фантастика не прави изключение. Правя уточнението, че хорърът, както се разбира по цял свят,  е част от фантастика. В този ред на мисли – да, фантастиката в последните години се развива лавинообразно. На последните награди Еврокон, почти всички отличия отидоха при членове на Клуба на авторите на хорър "Лазарус".

В предните години в категория дебют бях в челна позиция. Явор Цанев издаде англоезичен брой на списание "Дракус", който се разпространяваше безплатно по време на конвента в Барселона. Но, за да има развитие, трябва много работа – тежка и активна, всеотдайна. Развитие не само на фантастиката, но и на който и да е жанр няма, ако само се чака на размяна на реплики по форуми, пускане на епизодични манипулативни статии или безсмислени литературни фикции. Затова се радвам, че аз, както и членовете на клуб "Лазарус" сме отдадени на работата си и се стараем да даваме на читателите си качествена литература.

Кога и къде ще е премиерата на „Ангелите нямат криле“?

Премиерата на „Ангелите нямат криле” ще бъде на 16.11.17 г. от 19:00 ч. в Бар „Road66”. Заповядайте! Ще бъде интересно, а освен това ще има и още една премиера по същото време – дебютът на Анна Гюрова „Градът на скелетите”, за който гарантирам, че ще е в топ 3 в сърцата на читателите.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.