Валентина Стоева и Лора Филипова са участници в Акселератора на ПРОМЯНАТА 2018 заедно с още 11 стартиращи социални предприемачи, които са намерили решение на проблеми на децата и младежите в България. Акселераторът е двумесечна интензивна обучителна програма, базирана на специализирани безплатни обучения и индивидуални консултации, които помагат на социалните предприемачи да подобрят своите решения и своя бизнес план. Той е част от процеса на селекция в конкурса ПРОМЯНАТА – най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация "Reach for change Bulgaria".
Валентина Стоева е майка на две прекрасни деца – дъщеря на 16 г. и син на 4 г. Завършила е НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“, после „Политология“ и „Дипломация и международни отношения“. Професионалният й път е отвежда до координирането на различни проекти в сферата на бизнеса, финансите и строителството – все области, отдалечени от книгите.
От близо десет години се занимава с насърчаване на детското четене – отговорна задача, която предполага да си напълно честен с аудиторията си; да се стремиш да се променяш, за да оправдаеш високите детски очаквания, и да го правиш с ясното съзнание, че предизвикателствата са твърде много, но всичко си струва усилията.
Защо решихте да насочите стремежите си към работа с детското въображение?
Никога не съм предполагала, че ще обединя книгите и игрите с деца – две от нещата, които харесвам, – в обща задача. И двете ми баби бяха учителки и от тях взех любовта към словото, но и умението да чета от ранна възраст.
Когато станах майка, нямах представа колко е важно четенето за развитието на детето, но и никога не съм мислила, че е възможно да съществува дом без библиотека.
С постъпването на дъщеря ми в училище, с изненада установих, че има и деца, които не проявяват интерес към писаното слово. Междувременно бях спечелила конкурса „Аз чета с мама“, организиран от www.Azcheta.com. Именно този конкурс ме подтикна да се включа в техния екип, да споделям мнението си за прочетените книги.
Натрупаният опит ми даде смелост да организирам литературни клубове с класа на дъщеря ми, а после – да предложа и идеи от тези срещи на други заинтересовани учители.
Стимулът да търся решения за свързване на децата с книгите, винаги се е коренил в желанието моето дете да расте в среда, в която всички имат равни шансове и възможности. Звучи твърде идеалистично, но никога не съм спирала да вярвам, че всяко дете има право на лично отношение, на разбиране и на отговор на неговите въпроси, който често се крие именно в книгите.
Разкажете ни за мисията "Детски книги" и кой стои зад нея?
Литературните клубове, които провеждах първоначално, се разраснаха – обхванаха други класове, излязоха извън пределите на училището, в което се провеждаха.
Оказа се, че децата искат да четат, но изучаваните произведения често бяха скучни и неразбираеми за тях. Така се роди и идеята за Национална кампания „Читателска щафета“ – инициатива, в която децата трябва да изберат за прочит 3 книги от предложен от екипа списък, да ги прочетат за три месеца и да изпратят хартиен формуляр по пощата.
Първите 500 деца получиха колекционерски значки, а след пет проведени издания, можем да се похвалим с близо 5000 участници и над 15 000 реално прочетени книги.
През 2012 г. се появи и сайт www.detskiknigi.com, чиято първоначална идея бе да прави преглед на излизащите на пазара съвременни детски и тийнейджърски четива, за да е в помощ на деца и възрастни, които не знаят какво да очакват от даденото заглавие. В началото сама четях и пишех материалите, но след стаж в www.Azcheta.com, в екипа изведнъж се озова Лора Филипова. Това бе най-хубавото стечение на обстоятелствата, което и до днес дава страхотни резултати – няма по-важно нещо от намирането на съмишленици, когато говорим за социално значими каузи.
Днес имаме зад гърба си доста години работа „на терен“ и срещи с деца, учители, библиотекари, родители.
Следим международните изследвания за грамотността и проблемите, които липсата й причинява. Търсим решения на съществуващите в България предизвикателства. Опитваме се да работим и за признаване на работата на българските писатели, художници, преводачи.
Полагаме огромни усилия да подкрепяме едни от най-верните ни партньори – библиотеките. Но основната ни мисия е да търсим решения за отглеждане на четящи деца – единственото условие, което може да им даде равен шанс за добро образование и успешна житейска реализация.
Как насърчава подрастващите да четат?
Когато говорим за насърчаване на детското четене, често се натъкваме на различни схващания у възрастните. Някои ни се доверяват безрезервно, без да имат очаквания как точно срещаме децата с книгите. Други смятат, че работим само с художествени заглавия или че седим и четем монотонно, отегчавайки слушателите си до смърт.
Три са основните принципи в работата ни: лично отношение към интересите и нуждите на всяко дете; показване на съвременни книги, подходящи за различни вкусове и промяна на първоначалните планове в движение.
Няма значение какво сме подготвили преди срещата – когато се срещнем с децата, от пръв поглед разбираме на кого какво му е нужно. И сме там с идеи за четива, възможност за разговор и споделяне, обмяна на идеи.
Мисля, че искреното удоволствие от общуването с децата е ключов за успеха в работата ни. А тъй като сме убедени, че всяко дете – независимо къде живее и с какъв социален статус е, – има нужда от хубави книги, които дават отговори на въпросите му, през годините създаваме партньорства и изграждаме мрежа от активни съмишленици, които да виждат света от нашата гледна точка и да ни помагат в мисията.
Основната ни дейност се случва през сайт www.detskiknigi.com, както и през националните кампании за насърчаване на четенето. Основната ни инициатива е Награда "Бисерче вълшебно", която кани децата от 5 до 16 г. да посочат своите фаворити сред книгите, издадени през предходната на гласуването календарна година. Гласува се онлайн, с помощта на родител или учител, а основната цел на наградата е да обедини усилията на семейството, училището, библиотеката, институциите, медиите и бизнеса в отглеждане на активно и четящо поколение, което има мнение и може свободно да го изразява.
Как да привлечем детето от монитора към книгата?
Всъщност няма проблем, ако детето предпочита да чете от екран. Важно е да знаем, че всяко четене Е четене и книгата трябва да се справи с предизвикателството да бъде равностойна медия на компютъра, интернет, електронни игри, телевизия, кино.
Ако все пак чувстваме заплаха от страна на новите технологии, трябва ясно да си дадем сметка за следното:
от родителя зависи детето да има достъп до книги и у него да се е зародила любов към словото от ранна възраст. Когато децата растат в домове, в които има високотехнологични придобивки, но липсват книги, отношението им няма как да е положително.
Ако родителят не покаже ясно, че ползването на таблет/смартфон е привилегия, а не даденост, не можем да виним детето, че не иска да чете. А ако сме четящи родители и смятаме, че само книгите, които ние сме харесвали, са стойностни, също е вероятно да откажем малчугана да чете.
Няма точна рецепта за отглеждане на читатели, защото всяко дете е изключително и неповторимо.
Но все пак е успокоително да знаем, че когато четем заедно с малките, пътят към осъзнаването на нуждите им е по-ясен. Затова, осигурявайте достъп до книги, не превръщайте четенето в наказание и търсете път към свързването на Вашето дете с онази книга, която ще отключи любовта към словото.
Как да разберем каква книга да дадем на детето, за да грабнем неговия интерес?
Децата избират подходящите за моментните им нужди книги съвсем интуитивно. И обикновено изборът им е правилен.
Както ние, възрастните, имаме нужда от разтоварване, понякога и децата избират по-лесни четива. Понякога връстниците влияят силно на избора. Друг път се намесва някой учител или библиотекар. Важно е да предлагаме различни варианти за достъп до книги, за да може детето да избира само. А ако сме си изградили навик да четем заедно от ранна възраст, този въпрос обикновено не се появява на хоризонта.
Провеждате инициативи за четене и в клас. Обмисляте ли да влезете и в училищата дългосрочно?
Дейността ни е насочена към работа с училищата и за момента си партнираме с Министерство на образованието при провеждането на Награда „Бисерче вълшебно“. Разчитаме на активните учители, уповаваме се на усилията на страхотните библиотекари. Не се намесваме в учебната програма, но подпомагаме процеса по образоване, защото новите книги – художествени и нехудожествени, – предлагат възможност на децата да усвоят по-лесно учебния материал. Следим активно кои са факторите, при които учениците се справят по-добре с ученето и са по-активни.
Там, където има добре работеща училищна библиотека, процесът е в пъти по-успешен.
За да бъдем в подкрепа на учебната дейност и да свързваме децата с книгите, координираме и проект „Пътуващите сандъчета“. Той възниква по идея на Българска библиотечно-информационна асоциация, а от няколко години се координира от фондация „Детски книги“.
Всеки учител или библиотекар може да поръча пътуващо сандъче с нови книги, което да прекара известно време в населеното място, след което да продължи по пътя си към следващите читатели. И мисля, че така затваряме кръга на партньорство с училищата, като им предлагаме новаторски инициативи и материали, с които да ги осъществят.
Защо големите имат нужда да четат съвременна детска литература?
За да опознаят по-добре себе си и децата си. Детските книги не са детска игра и пренебрежителното отношение към тях е показателно за отношението ни към децата като цяло.
Ако искаме да знаем какво ги вълнува, трябва да влезем в техните обувки. Трудна задача, когато сме обременени от хиляди задачи, предизвикателства. Но детските книги предлагат по-различен поглед към света и ни напомнят, че децата виждат всичко много по-ясно от нас. Това ни задължава да бъдем честни и да не говорим от позицията на по-знаещия, ако искаме да ни уважават като родители и да растат щастливи.
Защо за Вас е важно да включите родители и учители в читателските нагласи и умения на децата?
С колегите често си повтаряме, че няма нечетящи деца, а само такива, които още не са срещнали подходящата книга. За да я срещнат, обаче, възрастните трябва да поставят фокус върху интересите и нуждите на детето, да му дадат достъп до онова, което му е необходимо.
В годините се убедихме, че страхотните идеи, които имаме, нямат никакво значение, ако родителят не ни подаде ръка и не продължи започнатото.
Същото важи и за учителите – не е необходимо само да си отличен преподавател по предмета си.
Нужно е да искаш да разбереш учениците си и да осъзнаеш, че уменията да четеш самостоятелно и четенето за училище, са нещо коренно различно от възпитаването на любов към четенето за удоволствие.
Фондация „Детски книги“ се бори за системна промяна – на нагласи, възгледи, политики за ранно детско развитие. И ако не искаме да чакаме цял човешки живот, трябва да привлечем колкото се може повече съмишленици. А те са именно родители, учители, библиотекари – хората, които имат отношение към развитието и образованието на децата.
Вие сте в класацията "40 от 40" на Дарик. Какво означава да успееш преди 40?
Означава да си осъзнал, че работиш за правилната кауза.
И да знаеш, че нито един успех не е само твой – зад него стоят сериозни усилия на много сърцати хора.
Коя е любимата Ви книга от детството?
Труден въпрос. Може би приказките на Николай Райнов с илюстрации от Любен Зидаров, които помня до днес. За щастие, в сърцето ми има място за много любими книги и личната ми сърдечна библиотека расте непрестанно.
Споделете цитат от творба, която Ви е докоснала.
„Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри…“
Цитатът е от приказката „ПУК!“ на Валери Петров и именно от него идва името на Награда „Бисерче вълшебно“.
