Успелите споделят

Ваня Бонева е оперна певица и е родом от Стара Загора. Преди много години завършва музикалното училище в града. В момента живее в Париж и пее в операта във френската столица. „Нашият набор беше първи в новосъздалото се училище. Не беше никак лесно за преподавателите и директора, защото всички бяха млади и идваха директно от студентската скамейка, затова пък за нас беше рай!“

На каква възраст за първи път откри оперното изкуство и разбра, че това е твоето нещо?

Бях на 14 години когато за първи път гледах оперен спектакъл в новопостроената сграда на старозагорската опера! Това беше операта „Кармен“ и завинаги останах влюбена в магията на това изкуство. Вече бях започнала да вземам уроци по пеене, за да се подготвям за изпитите в Музикалното училище. След това, по време на 4-годишното ми обучение, не съм пропускала нито един спектакъл. Особено обичах декемврийските музикални седмици, на които можеше да се гледат рядко изпълнявани опери. След завършването на училище, имах шанса да се кача веднага на професионална сцена в Ямболския музикален театър за една година. Но след това трябваше да продължа образованието си. Дипломирах се в Пловдивската музикално-педагогическа академия. Професионалният ми път е много разнообразен. Работила съм в хора на Операта в Плевен, а след това като хормайстор на детски хор към храма „Св. Параскева. Имах клас по пеене в музикалното училище в Плевен. Мои ученици и ученички пеят в момента в България и чужбина. Междувременно често пеех самостоятелни рецитали и концерти с дамски състав „Евридика“. Времето, в което се развиваше моята кариера не беше никак лесно. Трябваше да съм изобретателна, за да мога да оцелея с тази професия. Години наред пътувах с трупата за Опера „Музика 2001“.

Как се разви кариерата ти в Парижката опера?

Решението ми да емигрирам дойде през зимата на 2000-2001 година. Нямаше какво да губя! Заминах на 1 юни 2001 година за Париж. В продължение на година пеех на улицата, печелейки пари, за да ходя на прослушвания във различни градове на Франция, Германия, Швейцария. Накрая през 2002 обявиха конкурс за работа в хора на Парижката национална опера. Явих се и го издържах. И тук има пикантни подробности, но ще ви ги спестя. Ритъмът в този театър е много динамичен. Трудно е човек да си го представи, когато е навън. Животът на певците в такива институции е подложен ежеминутно на големи изпитания. Първо трябва да владееш гласа си така, че да успяваш да итерпретераш всичко, в което си разпределен и въпреки умората да намираш време да поддържаш нивото си и добрата форма. Париж дава много възможности във всички направления и често имам покани да пея в големи църкви като Мадлената, Сент Рок, Сент Сюлпис и други(Реквием-Моцарт; Стабат Матер-Росини и т.н.). Този репертоар е обширен, затова само да имаш време и да си на нужното ниво, можеш да участваш в културния живот на града. Често успявам да реализирам рецитали- хората са много жадни за оперна музика и идват с удоволствие. В Операта ежегодно се правят прослушвания за така наречените „малки роли“. Имах няколко пъти разпределение в такива и съм наистина мотивирана да си поддържам формата и нивото, за да издържам проверката при всички обстоятелства. Тук срещам много от големите български имена на оперното изкуство. Такива като Красимира Стоянова, Орлин Анастасов, Веселина Кацарова, Марияна Пенчева, Веселин Стоянов и Соня Йончева. За мен е чест да участвам с тях на същата сцена.

Кое е изпълнението, с което най-много се гордееш през своята кариера?

Една от най-любимите ми роли остана Мими от операта „Бохеми“, както и Памина от Вълшебната флейта“. С нея по необходимост пеех понякога в хора, а понякога и в централни роли. Случи ми се дори да изляза на едно турне в Португалия в ролята на Лиу от операта „Турандот“ от Пучини без да съм репетирала и без дори да знам, че това ще стане. Една седмица по-рано мениджъра ме попита дали ще мога да я науча и да я изпея и аз съответно се съгласих. Справих се, разбира се, без никакви проблеми. Партията я учих в автобуса, репетирах веднъж с една колежка пиянистка и хайде на сцената ... и това не е единствният път, в който съм спасявала спектакли. Няколко години по-рано в Испания бях ангажирана за операта „Бохеми“ да участвам в хора и към края на турнето да изпея Мими - централната роля в няколко спектакъла. Случи се така, че още след първата седмица имаше проблем със солистката и един ден сутринта преди да се кача в автобуса ми съобщиха, че вечерта трябва да изляза в ролята ... нямаше нито време за репетиции, нито какво да се мисли ... скочих в авантюрата с двата крака. И така имам толкова спомени, че няма да успея всичките да ги опиша.

Българската опера несъмнено е имала изключителни таланти в миналото. Гледайки към младите изпълнители на родната сцена, смяташ ли, че тази тенденция продължава?

Мисля, че днес певците са изключително надарени. Ако в по-ранните епохи беше важно силата и красотата на гласа, сега тези артисти, музиканти и певци защитават професията на много нива и са в пъти по-добри от всички останали. Това не е само мое мнение, а и на моите колеги, които имат възможност да преценяват от всички, които са на международния пазар.

Липсва ли ти България?

Обичам да се връщам там и когато имам възможност ходя на спектаклите и концертите в старозагорската опера. Добре е, че има ентусиасти и успяват да вложат всичките си качества и усилия, за да реализират спектакли и концерти. Младите хора са много надарени, но самата среда не насърчава много реализацията чрез изкуство. Бих искала да съм полезна за всички млади певци. Да се опитам да им споделя моя опит и се надявам това да стане един ден.

Можете да се насладите на едно изпълнение на Ваня в личния ѝ профил във Facebook

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.