Успелите споделят

Днес ще си говорим с един слънчев човек, за когото смеем да твърдим, че няма нужда да срещате на живо, за да разберете това. Личи си от начина на писане, изказа, енергията, с която обяснява за нещата, които прави и от цялостното усещане, което оставя у вас след комуникацията с нея.

Ваня е на 23 години. От септември е бакалавър по Маркетинг и стратегическо планиране и то на английски език. И от същия месец, в който между другото празнува рожден ден, се обучава за магистър по...(внимание! следва още по-сложно наименование) – Рекламен мениджмънт и визуален брандинг. Ваня обича почивките. Уви, рядко ѝ се отдават. През седмицата освен ангажимент към университета, тя има такъв и към своя работодател – финансова институция с международно представителство.

Повече за Ваня, в частност за това, с което се занимава в промеждутъка между работата и университета, предстои да прочетете в следващите редове.

Здравей, Ваня! Само преди няколко седмици, в рамките на формата Pecha Kucha, ти разказа една вълнуваща история за дарителството, с която изправи на крака цялата зала.

Би ли споделила с нашата аудитория кога направи първите си стъпки в областта на дарителството? 

Проходих на 4... когато щъркелите ми донесоха сестричка. Всичко мое старо ставаше нейно ново. И така... (смее се)

Иначе първата осъзната дарителска кампания двете заедно организирахме в гимназиалния курс. Тя беше доброволец в дом за деца в неравностойно положение – помагаше на учениците с уроците, а малчуганите - забавляваше. Един ден сестра ми се прибра вкъщи кахърна, че нейните „деца“ (така ги наричаше) нямали достатъчно книжки, на които да се упражняват да четат. Тогава за пръв път проявих маркетингов нюх. Предложих ѝ да организираме дарителска кампания с постери в училище и Фейсбук събитие. За 2 седмици събрахме за каузата близо 40 книжки.

А сега те предизвикваме без слайдове и в 20 секунди да резюмираш своята реч от Pecha Kucha. 

Накратко, онази вечер споделих как моят избор вчера – да правя добро, се отрази на нашия избор днес – да обединим усилия, за да осигурим по-добро утре на тях, децата в нужда. Като илюстрирах това с два примера – дарителска кампания, която организирах със и сред колеги в помощ на гражданска организация, предоставяща професионални услуги на деца със специални нужди и техните семейства, и дарителска кампания сред мои Фейсбук приятели и познати в помощ на 2-годишно момченце с тумор на долната челюст.

Резултатът от първата бе ангажирани служители, чрез които осъществихме връзка между фондацията и клиент, търсещ професионални услуги за своето дете в начална фаза на аутизъм, както и 25 000 лв за развитието на организацията. Резултатът от втората бе сходен – ангажирани приятели, успешно оперирано дете и средства, които ще послужат за още една кауза. Превиших времето, дано не се сърдите.

Доколкото ни е известно, от половин година не се занимаваш с програмата за корпоративна социална отговорност, а с оперативен бранд мениджмънт. Това означава ли, че дарителството ще остане на заден план за теб?

О, напротив! За Коледа брандирах корпоративни подаръци, изработени от  деца в неравностойно положение. (усмихва се) Дори в търсенето на кауза ми хрумна идея за създаването на каталог с предмети, произведени от различни организации в подкрепа на техните инициативи, който да се разпространява до бизнеса у нас. Споделих я с моите приятели от Българския дарителски форум и много ще се радвам, ако успеем да я осъществим.

Ти имаш и дългогодишен стаж на преподавател доброволец в лидерска академия за момичета. Какво ти дават дарителството и доброволчеството?

Аз съм от онзи изчезващ вид – децата със село. Много лета съм прекарала с прабаба си, мъдра жена, която все повтаряше „прави добро и го хвърляй зад гърба си“. Като бях по-малка, не разбирах „как се хвърля доброто“, но по някакъв тайнствен за мен начин, мъдростта ѝ се е закодирала в мен.

Никога не съм тръгвала с нагласата „ще направя това, защото ще ми донесе дивиденти“.

Ако трябва да съм честна, доброволчеството го получих като дивидент. (усмихва се) Учителката ми по английски, Mrs. Day, доброволка от Корпуса на мира, ме награди за отличното представяне по време на нейния курс, като ме препоръча за участие в Лидерска академия „ГЛОУ“. Приех наградата като еднократно приключение, което бързо прерастна в многогодишно.

Изпитвала ли си някога съмнения, че твои усилия може да не се увенчаят с успех?

Не. „Когато се съмняваш в силата си, даваш сила на съмненията си.“ Това, разбира се, не са мои думи. Не съм толкова мъдра. Принадлежат на Оноре дьо Балзак, но аз ги прегърнах като свое мото.

Кои са нещата, които те вдъхновяват?

Вдъхновяват ме хора… и неща. Близките ми, приятелите ми, колегите ми, непознати, които случайно съм срещнала, или такива, за които съм прочела. Вдъхновява ме изкуството. В частност фотографията.

Сподели ни своята мечта за България.

Мечтая си за България, в която моралът и образованието са поставени на пиедестал, а стандартът на живот на населението е достатъчно висок, за да не се налага организирането на дарителски кампании. Също бих била много щастлива, ако повече сънародници прегърнат идеята на доброволчеството.

Каква е твоята рецепта за успех?

Щипка радост за мен, две за хората около мен. Равна супена лъжица работохолизъм и още толкова време, споделено с близките ми. Всичко това се разбърква и консумира директно. В случай, че пропорциите са объркани, неизбежно ще бъде приложена термична обработка.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.