Приключения

Много хора са ми казвали, че по-важното за тях е било не това, което са научили в университета, а онова, което са преживели, метаморфозата, през която са преминали. За мен седемте дни, прекарани в бургаското село Варвара със сигурност бяха прекрасна комбинация и от двете!

Още първата седмица на университетския ми живот, проф. Людмил Христов ни съобщи, че има практика във Варвара, на която би искал част от нас - първокурсниците - да присъстват. Естествено, нямаше как да вземе всички, та ни каза, че за да ни вземе изисква да изпратим измислен от самите нас сценарий. Спомена също така, че може да вземе само 7 човека. (в крайна сметка се оказахме 12).

Опитът ми с писането на сценарии не е особено богат, но, както се казва, скалъпих това-онова, написах десет страници, изпратих му ги, "колкото да има нещо", и оставих надеждите си за Варвара настрани (да не говорим и че в първия имейл, който пратих на професора ми, бял забравила да прикача самия сценарий. Опа!). 

Повечето хора вярват в някаква сила, дали Бог, Вселената или нещо друго, която им праща сигнали, напътства ги и им помага. Аз също вярвам в тази сила, вярвам, че ни подава ръка в трудни моменти, както и че игриво ни намига, преди да ни даде нещо. Това "намигване", смятам, дойде в една книга, един разказ, в думите "есенен плаж". Като че тези думи изведнъж ме грабнаха, привлякоха вниманието ми много силно, много по-силно от повечето думи в разказа, сама без да знам защо. Около половин час по-късно, получих добрите новини - бях сред одобрените за Варвара! 

Приключението ми във Варвара продължи 7 дена - от 28.10 до 04.11, като в пет от тези дни заснемахме филми. Всичките филми бяха написани от наши състуденти (следващата Варвара, надявам се, да запиша мой филм!), като сценаристът взимаше ролята и на режисьор, а останалите имахме различни роли, с които да помогнем за създаването на филма - от грип (пренасянето на камерата на различни локации) до оператор (най-интересната роля бе втория ден, когато заснемахме филм за малко по-различна интерпретация на приказката златната рибка, а именно - оператор-риба.)

Сюжетите на филмите, които снимахме, бяха изключително разнородни - от измъчена от живота жена, рисуваща по плажа, до глухи рибари, които хващат златна рибка и не могат да ѝ кажат желанието си. 

И макар все още да не знам повечето неща за кино-изкуството, смятам, че това преживяване ми даде много - както опит, така и запознанства!