Защото избрах България

Днес ще ви разкажем за една украинка, която живее в България. Смята се за творчески, авантюристичен човек, обичащ свободата и природата във всичките ѝ проявления. Споделя, че често е разкъсана на парчета от желанието си да бъде на няколко места едновременно и от липсата на време за всичко, което би искала да прави. Обича да опитва новите неща. През смях казва за себе си, че е животофил (от човек, обичащ живота).

Варвара: Родена съм в Украйна, Полтава, град с история, красива природа и архитектура. Майка ми е архитект, татко е инженер. В Украйна имам голямо и задружно семейство, с което много се гордея и което много ми липсва. От ранно детство рисувам и се занимавам с творчество. Ателиета, художествени училища, специализирани курсове. Първото си висше образование получих в Полтавския университет, специалност "Декоративно и приложно изкуство". Дипломата ми беше керамична скулптурна пластика за фонтан „Танцът на живота“.

След като завърших университета в Полтава, семейният съвет реши, че ще продължа обучението си в Киев със специалност "Графичен дизайн". Обучението продължи три години и беше предимно практическо, извън университета. Първата година започнах работа като дизайнер във финансово списание. Учих дизайн на опаковки, докато работех във фирма за опаковане. Много съм доволна от опита си като дизайнер в производството на керамични плочки в голяма производствена компания. Но най-вече съм благодарна на 3-годишната ми работа като дизайнер и илюстратор в издателството на международно детско списание. Все още не съм била в по-прекрасен работен колектив. Все още поддържаме топли отношения с колегите. Така мина моят 7-годишен столичен живот.

В същото време от 20-годишна възраст винаги съм се занимавала със стенописи, графика, живопис и дори успях да проектирам няколко интериора. Имала съм приятен опит в създаването на бодиарт и флористика. Винаги съм обичала спорт, танци и като цяло предпочитам активен начин на живот.

Дойдох в България в съзнателна възраст, през 2010 г., като учител по творчество в московския семеен лагер на Черно море. След като свърших работата, тръгнахме с приятелка на автостоп с раници на гърба. Плановете бяха да обиколим България, Сърбия, Черна гора и по-нататък. По препоръка на забавен инженер сърфист от Варна посетихме Хисаря. Сега живея тук (усмихва се).

Когато се влюбите в някого, приемате всичко около него като приказка.

Решението за създаване на семейство и отглеждане на дете в България дойде бързо и уверено. Запознах се с България от най-добрата ѝ страна. И до днес се наслаждавам на дивата природа и нейната оригинална култура. Синът ми е българин и украинец едновременно и както и да се развие животът ми, това винаги ще ме свързва с вашата красива страна.

Първите дни в България бях впечатлена от чистата и девствена природа с рядко срещани хора и дружелюбността и отзивчивостта на тези хора, с които се запознах. Усещането за мистицизъм по тези места не ме напуска... Сякаш природата ми говори.

Тук, в България, за първи път станах съпруга и майка и се почувствах напълно отговорна за живота си. Тук имах своя първи опит да живея в къща с двор. Първо правихме ремонта самостоятелно, засадихме пермакултурна градина. Тук за първи път имах кокошки и калифорнийски червеи. Тук засадих дървета, сама съм рязала дърва за огрев, танцувала съм българските хора.

Аз живея тук, защото тук ми харесва. Обичам да ходя по планините и горите, да събирам най-чистите билки и гъби, обичам да се гмуркам с глава напред и да медитирам в минерални извори, да ходя боса и да плувам на необитаеми места. Харесва ми да карам колело, ски и сноуборд. Обичам да слушам български фолклор и да танцувам български танци. Обичам босилек, лютеница и череши от дърво. Харесва ми, че България има толкова разнообразна природа и всичко е наблизо. Често ходим някъде в планината, към езера, реки или море, опъваме палатка и гледаме огъня и звездите. И ми е спокойно и щастливо.

През зимата се наслаждавам на топлината и на огъня от ракетната печка Гамера и правя домашен хляб. Светулки и бухали, щъркели и кукумявки, рози и лавандула, здравец и гъба булка – всичко това допълва живота ми тук. В Хисаря продължавам да рисувам и да се занимавам с керамика и графичен дизайн. Отглеждам сина си и уча децата да рисуват. Понякога участвам в живописните пленери и международни симпозиуми по керамика.

Но има и няколко неща, които не ми харесват в България:

1. Има много хора, които пушат.
2. Мръсния въздух в градовете и селата през студения сезон поради отопление от неефективни печки.
3. Мрънкането за това колко е лошо да живееш в България.

За какво мечтая? Разбира се, за световния мир (усмихва се). Да дишаме чист въздух и да пием чиста вода.

Мечтая да рисувам и създавам керамика в градината ни, при моето семейство, и те да са здрави, доволни и щастливи. Да се люлеем между дъбовете в двора ни и да си мия лицето с вода от езеро или реката до нашата малка, но уютна къщичка. И да ходя боса по тревата. Да се храня от плодовете на дърветата, които посадихме. Родителите ми да са здрави и спокойни. Да пътуваме на нови места, за да видим колко е прекрасна и различна майката земя! Да заспивам и да се събуждам с усмивка. Всеки ден да е съзидателен и специален. И да има смях и песни, и танци. (усмихва се).