Успелите споделят

Васил Дуев – млад, амбициозен, прям и откровен. Актьорът влиза в ролята на младия Хенри Чинаски, алтер егото на Чарлз Буковски в моноспектакъла "Всичко на масата" по Чарлз Буковски, с която си спечелва номинация за Икар 2017 за главна мъжка роля. Наградите за постановката от международни фестивали не закъсняват. „Всичко на масата“ печели Награда за най-добър спектакъл на "BALKAN THEATRE TIRANA FEST" в Албани, Награда за сценичен експеримент и иновация на Интернационалния фестивал "АКТЬОРЪТ НА ЕВРОПА" в Ресен, Македония, Награда за най-добър спектакъл на Интернационалния фестивал на монодрамата "MONOACT" в Печ, Косово, както и покана за още четири фестивала в Русия, Монголия, Турция и Сърбия.

Васил Дуев е автор и режисьор на постановката „Самотни персонажи“, с която отново печели номинация за Икар, Аскеер и Стоян Камбарев през 2013 година. През 2016 година е номиниран за Аскеер за поддържаща роля в „Мърлин Мърло”, спектакъл на Стайко Мурджев и за режисурата на спектакъла „Пилето”.

Едно от последните приключения, в които се въвлича, е постановката „Комичната илюзия“ по Пиер Корней.

На 5-и септември постановката "Всичко на масата" ще се играе в Театрална работилница СФУМАТО

За театъра, самотата, цинизма и красотата на изкуството – разговаряме с Васил Дуев.

От един изкълчен крак и много време между теб, гипса и кино класиките, през номинации за „Аскеер“ и за „Икар“. Трънлив ли е пътят на успеха и какво ти костваше да стигнеш до тук?

Просто правя това, което мога да правя. Опитвам се да правя театър, който да въздейства на колкото се може повече усещания, мембрани, сетива. Не спирам да мисля за изкуството, което имаме да правим. Да търся все по-близки срещи със зрителите съучастници. Да правя всяка една постановка различна от досега направените – не харесвам идеята за почерк.
За успех в нашите ареали не мога да говоря. Особено за успех в изкуството, то е толкова зарязано, че е цяло чудо, че още съществува и има кой да се интересува от него.

„Самотни персонажи“  е постановка с твоята намеса – и авторски, и режисьорски. Кой е най-важният въпрос в нея?
 

„Дали си готов да приемеш за съдба свободата на затвор-чеството?”
 

Ти самотен персонаж ли си?

Да. Но с порастването виждам, че това не е задължително свързано със социопатия или отчуждение. Отделянето ми помага да пиша, да измислям – за работата като пишещ и режисиращ човек. Понеже тези дейности са дейности на планиране на полета. Като актьор гледам да съм свръхкомуникативен, за да се отворя максимално към обграждащия свят. Понеже актьорът е същество в диалог. Изкуството му е общуващо.

Изкуството трябва да се разбира или да провокира?

Трябва да е ясно очертано. Трябва да има врати, през които да могат да минат всички. Трябва да е отворено към повече от замисъла си, така че да може да се издигне в метафора и в тази посока има възможност да се отворят врати, за които самите създатели не са подозирали. Врати, които по-умните зрители сами да си издялат в празното пространство – благодарение на един ясен, кристален първоначален замисъл.

Участваш в моноспектакъла „Всичко на масата“ по Буковски, след който идват и поредните номинации за награди, фестивали и успехи. Трябва ли да си циник, за да играеш Буковски?

Цинизмът е нужен дори и когато ти се наложи да играеш Княз Мишкин.
За моя Чинаски помага много. Той помага, за да успеем ведно с публиката да се надсмеем над  неуспехите, които всеки ден изпитваме.

Имаме тези 80 минути, за да се излъжем, че побеждаваме обществените закони.
 

За „Всичко на масата“ казваш – възпитайте си децата, за да не се превръщат в аутсайдери. Теб добре ли са те възпитали?

Аз имам най-прекрасните родители: Ирина Дуева и Васил Дуев Втори... аз съм Трети.

А играеш ли карти?

Вече не.

Кои карти ти се иска да свалиш на масата?

Картата до Атлантида.

Кое твое лице не виждат хората?

Каквото казвам, е самата истина. Много хора не се доверяват на това поради постоянната иронична интонация. Но е истина.

Това, което не виждат, е това, което не искам да бъда.

А то е този командващ тип, този показващ силите си и манифестиращ контрола си маниер, който е много широко разпространен, но аз дълбоко не харесвам. Мисля, че това е някаква повреда от казармата, която се е случила на много хора или пък неслучената казарма, за която мои връстници явно лелеят.

Искам да виждам честни към несигурността си хора, уверени в неувереността си, по мъжки честни спрямо слабостта си.

Човек не е силно създание – ето минава едно торнадо и повлича стотици, сякаш никога не ги е имало. Да не се правим на силни.

Как искаш да те запомнят?

Красив.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.