Интервюта

Днес съм развълнувана. Срещам се с едно момче, с което ще си говорим за прочутата българска роза. За пътя към успеха, образованието и изборите, пред които ни поставя животът. Благодарение на родителите му, в Панагюрище отново се отглеждат рози. А днес той вече е поел по стъпките на семейния бизнес. Към момента учи в чужбина, за да събере знания и опит. И съвсем скоро ще си дойде в България, за да приложи наученото.

Представям ви Васил Ралчев...

С помощта на твоето семейство в Панагюрище отново се отглеждат рози. Как започна всичко? 

Родителите ми са започнали да се занимават с това малко след раждането ми. Те са имали професии съвсем различни от това, с което се занимаваме днес. Майка ми е завършила Музикална академия-София със специалност "Хорово дирижиране", а баща ми - Института на МВР със специалност "Пожарна техника и безопасност".

Семейството ми никога не е спирало да търси допълнителни източници на доходи, дори в годините, в които  частният бизнес бил забранен. През 1990 г. започнали да развиват малък магазин, тъй като уловили тенденциите на постепенно замиране на малките квартални магазинчета в резултат на настъпването на големите вериги. Този период съвпаднал с момента на окончателно възстановяване на земеделските земи на наследниците на някогашните собственици.

Така семейството ми получило немалко земи в района на Панагюрище. Тогава решили, че не могат да ги оставят да пустеят. Насочили се към етерично-маслените култури. Започнали с 20 дка лавандула и 10 дка рози. По-късно решили да изградят и собствено малко преработвателно предприятие. Днес отглеждат над 1000 декара рози и лавандула и трайно са възстановили този поминък в нашия район.

Как протича един розобер?

Спомням си как преди години родителите ни будеха - мен и двете ми сестри, още преди изгрев слънце. Всички заедно, с помощ на семейни приятели, отивахме да обираме розовите градини. Днес организацията е на съвсем друго ниво.

Има няколко бригади, които отговарят за различните розови градини. Над 100 работника започват да се трудят в ранни зори. Целият цвят трябва да бъде обран до 12 часа, за да може да бъде извлечено максимално количество от прочутото българско розово масло.

Веднага след това бива транспортирано до нашата розоварна. Самият розобер продължава около 1 месец, но някои хора се заблуждават, че това е всичко. Истината обаче е, че грижата за тези растения е целогодишна.

Ти самият учиш агробизнес в Редингския университет. Винаги ли си искал да се занимаваш с това или си обмислял да се насочиш към друга сфера?

Като малък не съм си и представял да се занимавам с нещо подобно. Годините минаваха и наблюдавах как бизнеса на родителите ми се разраства с огромни темпове. На 13-годишна възраст и аз станах част от него, като ми бяха поставяни различни малки задачи.

До 18, когато беше времето да избера какво да уча, вече знаех, че искам да се занимавам с агробизнес. Защото не го приемам като работа, а като удоволствие. За последните 3 години сме създали над  80 работни места. Затова го чувствам и като отговорност. Толкова много семейства разчитат на това за своята прехрана.

Как протича обучението ти в чужбина и как смяташ, че би могло да се подобри образованието в страната ни?

Това е  въпрос, на който ще отговоря с удоволствие. Основната разлика е, че там не ти преподава лектор, който идва и те учи на това, което пише в учебниците. За мен сухата теория разгражда творческото мислене и е основен проблем на образованието у нас.

Много от лекциите ни преминават като дискусии или презентации, подготвени от самите студенти. Стимулира се собственото мислене и умението да стигнеш сам до желаната информация и да я синтезираш и преосмислиш.

Всяка седмица имаме и практически занятия, които протичат полезно и интересно. Рано сутрин се качваме на автобус и отиваме в някоя от най-успешните фирми в агробизнес сектора. Там, на самата нива, собственикът ни обяснява всичко за своя бизнес. Как е започнал, къде е грешил, неговите успехи, неговите провали, това, което го е накарало да не се откаже и неговите планове за бъдещето. Освен, че научаваш толкова много безценни неща от едно такова преживяване, ти също така се мотивираш.

Мотивираш се да вземеш наученото и да го приложиш. "Добрите художници копират, великите крадат" - нещо, което е изключително правилно и което планувам да направя. Да използвам наученото от хора с повече опит от мен, от страна по-развита от нашата. Да се върна и да го приложа в собствения ни семеен бизнес, за да може да той да бъде на едно ново ниво. И да се съревновава с големите европейски предприятия.

Мисля, че практическото образование у нас е на много лошо ниво, а то е в основата на това да се възпитат нахъсани, мотивирани и можещи млади хора.

Навярно твои колеги те разпитват за България. Как им описваш страната ни?

За жалост единственото нещо, което младите хора там са чували и знаят за България е Sunny Beach (Слънчев бряг). Опитвам да им обясня, че това разбиране е съвсем грешно. Описвам им страната ни като едно приказно кътче, в което планината среща морето и историята - модерното.

Казвам им, че все още сме в период на развитие и на всички разказвам за прочутата българска роза. Дори успях да убедя един от приятелите си да дойде на почивка тук и беше изключително впечатлен. Каза ми, че догодина ще дойде пак с удоволствие.

Кое те кара да се завърнеш в страната ни, след като завършиш?

Изключително мотивиран съм да се върна и да приложа наученото. Въпреки, че много хора казват "луд ли си, какво ще правиш тук", смея да твърдя, че нашата страна предлага много възможности, особено след влизането ѝ в Европейския съюз.

Пример е моето семейство - през 2012 г., с помощта на съфинансиране от Европейския съюз, ние закупихме втора инсталация за дестилиране. Така обособихме линия за производство на органични продукти, които са много търсени. Тази инвестиция води до многократно увеличаване на износа на розоварната за козметичната и парфюмерийната индустрия в Европа, което се отразява положително както на семейството, така и на града.

Възможности, които много от  хората у нас не виждат, заради болестта -  да търсят извинение вместо начин. Тази болест е като чума, разяждаща страната ни отвътре.

Политиците, образованието, съседът... Все неща, които българинът обвинява и използва като извинение за своя неуспех, просто защото е по-лесно. Надявам се хората, четящи това да запомнят това мое послание: "Вие сте творци на своята собствена съдба, не търсете извинение, а начин."

Коя е рецептата за успех, която ще следваш?

Прави всичко с любов и желание! Това е моята рецепта. Защото без тези съставки, нещата просто не се получават. А за хората, които все още не са почнали да следват мечтите си имам един безценен съвет, който ми помогна много -  направете първата стъпка, после нещата сами идват на мястото си. Защото ако не тръгнете, няма да стигнете доникъде. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.