От сърце

Наскоро, както често правят, БНТ бяха пуснали едно любимо детско филмче от стария си архив. В този случай шестте серии на "Васко да Гама от село Рупча". Когато бях на около десет, бях чела книгата с голям интерес, а и да не говорим колко бях чувала за филмовата й адаптация от родители, баби и дядовци. Така че, когато видях, че го дават, веднага се настаних пред телевизора. 

Както често става вкъщи, един гледа телевизора, другите минават покрай него и ей така, без да искат, се заслушват или дори заглеждат. А като видиш някой филм от детството, няма как да не се сетиш за дните, когато си го гледал. 

Така всъщност осъзнах, че дори и да сме се запознали с Васко на горе-долу една възраст, аз и майка ми всъщност го виждаме по два много различни начина.

Като за начало - за нея "Васко да Гама" е било едно от малкото детски филмчета сред предавания за големи, във време, когато и не се е гледала много телевизия. За мен Васко беше една забавна детска книжка, подобна на другите на рафта ми за четене. С единствената разлика, че действието се развива във Варна, а не в някое чуждестранно село и разбира се, героите бяха с нормални български имена, а не някои като Бети или Чарли.

Другата разлика във възприятията ни беше, че тя го вижда като портрет на детските си години, а аз като история за някакво отминало време. Така например не се впечатлих особено, когато на Женя му намалиха поведението с две единици, защото не ми беше ясно колко големи са всъщност последиците. Мама пък тихо се възмущаваше как "провалят живота на горките деца".  

Разбира се, филмът е и малко идеализирана версия на нейните детски години, както впоследствие разбрах. Когато Женя и Васко отидоха да пият кока-кола, аз изненадано попитах "че откъде имат пари за кола?", знаейки каква ценност е била тя по онова време. Беше ми обяснено, че проблемът не е толкова как да си платиш колата, колкото, че няма откъде да я купиш. 

Разликите, разбира се, са много повече, но те не ни попречиха да се забавляваме, докато го гледаме заедно (в нейния случай да го слуша). Колкото и различни детства да сме живяли, винаги ще бъде весело да гледаме как Васко живее сред моряците или да слушаме песента за протест на Женя. Въпреки че за мен "Васко да Гама от село Рупча" никога няма да е повече от любима забавна история, а за мама никога няма да е просто това.