Общество

Въздушната акробатика е форма на акробатика, изпълнявана с помощта на оборудване, окачено във въздуха. Примери за това включват въздушни умения, въздушен обръч, въздушни ремъци и статичен/летящ трапец. Макар някои от тези въздушни номера да се считат за сравнително нови допълнения към цирковото изкуство, техният произход е доста стар. Произходът на тази форма на изкуство може да се проследи до цирковото изкуство на 19-ти век, където акробатите изпълнявали смели маневри, висящи във въздуха на различни реквизити.

Един от най-документираните фактори за произхода на въздушната акробатика е древният ритуал „Гкол“, традиционно изпълняван на остров Пентекост в Тихия океан. Според легендата, една жена се скарала със съпруга си и решила да се изкачи на дърво, завързала глезените си с лиани и скочила, като така оцеляла, а съпругът ѝ загинал, следвайки я. Това впечатлило мъжете от селото и те започнали да практикуват скоковете, което по-късно се превърнало в ритуал за събиране на ямс и посвещаване на момчетата в мъжество. През 1979 г. членове на Оксфордския университетски клуб по опасни спортове се вдъхновили от тези скокове и създали бънджи скока, използвайки изкуствени материали.

Следващият фактор е испанската мрежа, която е много по-стара, но за нея има по-малко информация. Испанската мрежа датира от Византийската империя и е описана през 971 г. в дневник на римски търговски кораб. В този дневник се описва игра, в която моряците се катерели по въже, заплитали се в него и след това се спускали на палубата на кораба.

Римските пръстени са апарат, въведен в гимнастиката през 1800-те години от Адолф Шпис. Този апарат, наричан по това време „Ringeschwebel“, е бил популярен още в римската епоха като игра.

Съвременни въздушни изкуства

Въздушни ленти: Първоначално се появяват в Китай в началото на династията Цин. По това време циркът бил изключително популярен в Китай, което карало артистите да измислят нови и вълнуващи номера, за да задържат интереса на публиката. Ремъците били закачени на рамка от бамбук, а артистите ги обвивали около китките си, за да изпълняват своите номера.
  
Въздушни копринени воали: Появяват се през 1959 г. във френско цирково училище, където един студент решил да изпълни своя номер с помощта на плат. Въздушните копринени ленти не станали популярни до 1988 г., когато били изпълнени в шоуто "Quidam" от Изабел Шасе и Изабел Водел.

Въздушен обръч: Има малко информация за историята на въздушния обръч. Една реклама от 1983 г. в "New York Clipper" представя „лиричен обръч“ от артист на име „Caedo“. Друго споменаване е писмо от известния ригър Едуард Ван Вайк, което намеква, че този обръч е едно от първите устройства, които той е изработил. Първите хоризонтални обръчи се появяват в Германия през 2005 г.

Трапец: Най-ранната известна употреба на трапец е през 1820-те години, когато се използвал за упражнения за разтягане при жените. През 1856 г. френски гимнаст на име Жул Леотар създава свой номер с трапец в гимнастическия салон на родителите си, който по-късно доразвива през 1859 г., създавайки летящия трапец. През 1930-те години трапецът става популярен апарат в гимнастическите зали, но по-късно е премахнат от програмите поради съображения за безопасност.

Въздушната акробатика има дълга и интересна история, включваща древни ритуали и разнообразни практики, които се развиват до съвременните въздушни изпълнения в цирковете и други представления. Тя продължава да впечатлява и вдъхновява хората по цял свят.

През последните десетилетия се развива бързо благодарение на популярността на циркове като Cirque du Soleil, които включват въздушни изпълнения в своите спектакли. Тези представления вдъхновяват много хора да се занимават с въздушна акробатика и тя става достъпна за широка аудитория чрез различни студия и курсове по света.

Как и къде може да се практикува?

Днес въздушната акробатика може да се практикува в различни студия, спортни зали и дори на открито. Ето някои от най-популярните места и начини за практикуване:

Много студия по танци и йога предлагат класове по въздушна акробатика с воал, обръч и хамак. Тези студия обикновено разполагат със специализирано оборудване и опитни инструктори, които да помогнат на начинаещите да овладеят основите. Също и фитнес центровете започват да включват въздушна акробатика в своите програми, предоставяйки възможност на членовете си да се занимават с този вълнуващ спорт като част от фитнес рутината си. Друг пример е въздушната йога (Aerial Yoga) е популярна практика, която комбинира елементи от йога с акробатика и се изпълнява с помощта на хамак.За по-напредналите съществуват и множество фестивали и събития, посветени на цирковото изкуство и танца, предлагат уъркшопи по въздушна акробатика, където участниците могат да учат от професионалисти и да се запознаят с нови техники.

Като човек, който наскоро започна да се занимава с въздушна акробатика, мога да споделя, че началото е както вълнуващо, така и предизвикателно. Първите ми уроци бяха в местно студио, където инструкциите на преподавателя ми помогнаха да се запозная с основите на техниката и безопасността. Любопитността и желанието ми се родиха на практика по въздушна йога. Тук обаче не трябва да се бърка акробатиката с йогата, защото двете са коренно различни неща. Въздушната йога представлява комбинация от асани на специален хамак, който НЕ Е еластичен, за разлика от акробатиката. Също при правилното практикуването на йога няма опасност от наранявания и контузии, тъй като цялата й философия е да правиш толкова колкото тялото ти позволява. Въздушната акробатика е спорт, за който ти трябва много добра високо интензивна загрявка, за да се намали шансът от наранявания. Не по-малко важен е добрия захват, гъвкавостта, силата в ръцете и мобилността на цялото тяло. Тренирала съм с воал, хамак и обръч, но определено любим ми остава хамакът.

Първоначалните опити с воала бяха трудни, изискващи голяма сила и гъвкавост. След първата ми тренировка си дадох сметка, че нямам необходимата сила в ръцете (въпреки,че тренирам цял живот) и ще опитам с нещо друго докато не заякна повече. Последва тренировка на обръч, която ми позволи да работя върху баланса и координацията си. За него е много важно да кажа, че е най-болезнения уред от тези, с които съм тренирала. Кожата свиква с времето, но първите месеци се пригответе с крем от арника, защото сините са неизбежни. Важно е да се тренира с дълги дрехи, за да се намали шансът да се нараниш. Определено поговорката ,,красотата е болка" важи с пълна сила, когато говорим за въздушни изкуства. 

След тренировката с обръч си казах, че ще се наложи да се науча и да търпя на болка, докато не свикне тялото. Въпреки неуспехите ми до този момент, последно реших да дам шанс на еластичния хамак. Той остава и моята страст до днес. За няколко месеца натрупах сила в ръцете, която никога не съм имала до сега, а тя се прояви именно в успяваемостта ми да направя няколко лицеви опори (нещо, което преди беше невъзможно). Тялото ми се огъвкавяше с всяка изминала тренировка. В началото се опитвах да оцелявам, но с времето усещах, че започвам да правя комбинации, за които съм мечтаела и гледала само на видео. Дисциплината се проявява в това да се провалиш много пъти, докато накрая не успееш. Вече мога да кажа, че се справям прилично, но имам много пространство за подобрения и точно това ме мотивира да продължавам. 

Плюсове на въздушната акробатика

Въздушната акробатика изисква и развива различни физически качества като сила, гъвкавост и издръжливост. Упражненията във въздуха натоварват всички мускулни групи и спомагат за развитието на координацията и баланса.Контролирането на тялото във въздуха и изпълнението на сложни движения изисква концентрация и психическа устойчивост. Особено полезно е за хора, които имат страх от високо и искат да го преборят. Едно от най-големите предимства на въздушната акробатика е удоволствието от изпълнението на красиви и сложни движения във въздуха. Удовлетворението от успешно изпълнена фигура е несравнимо.

Въздушната акробатика  е изкуство с богата история и вълнуващо настояще. От цирковите представления на миналото до съвременните студия и фестивали, тази форма на изкуство предлага уникални предимства за физическото и психическото здраве. Независимо дали сте начинаещ или опитен акробат, въздушната акробатика предоставя незабравими преживявания и възможности за личностно развитие. Надявам се с тази статия да запозная читателя с тази физическа активност и все повече хора, които си мислят, че ,,няма подходящ спорт за тях", защото не се припознават в най-популярните, да разберат, че всъщност спортове има колкото искаш и трябва да търсиш и опитваш докато не усетиш кое е твоето.