Великите непознати

От време оно, приятелю, българката е олицетворение на пламенна домакиня, слънчев лъч в българското семейство и пазителка на един род-народ-род-народ! Българката е усмивката на зората и нежността на залеза, тя е покорната, вечната и святата. Облечена в своите окови, тя не дава глас на мнението си, далеч е от обществените въпроси, стои си вкъщи, пече погачи и създава топлина. Мъжете са дейните, говорещите и дерзаещите. Мъжете са облечените в прилежни костюми и точно те свободно изразяват гласно позициите си пред обществото и света.

Днешното време обаче познава едни други българки - жени в костюми, смели пред обществото, дейни и несломими. Обществото познава българки, благодарение на които светът е едно по-добро място за живеене. Днес и ние, жените имаме право на глас, не сме облечени в семейни окови, но успяваме да обгрижим семейството си по същия пламенен и отдаден начин. За да разгръщаме днес и ние целия си потенциал, за да сме енергията на зората и копнежа на залеза се е погрижила една различна, борбена и смела наша сънародничка – Димитрана Иванова!

Димитрана е българска активистка, учителка и журналистка. Тя е родом от град Русе и с делата си допринася за живота, който живеем днес.

В далечното утро на 1-вия ден от месец февруари на 1881 г., в семейството на Станка и Петър Друмеви проплаква Димитрана. Ученолюбивото момиченце от Русе още на 16-годишна възраст заминава да продължи обучението си по педагогика и философия в Цюрих, Швейцария. Вече придобила своите умения, нашенката с плам се завръща в Родината, за да учителства в Попово, Шумен, Плевен и Велико Търново. Амбицията ѝ да предава освен знанията, но и мирогледа си над бъдещето на България се засилва с всеки изминал ден.

Заобиколена основно от мъже, деятели в обществеността, нашенката недоволства над пасивността сред жените. От 1908 г. тя е член на русенското дружество „Добродетел“, с приоритетни цели фокусирани над просвещението и културното издигане на жената. До 1911 г. Димитрана е председател на дружеството, където макар и трудно, успява да прокарва своите идеални възгледи.

В ролята си на прекрасен учител, Иванова успява да обикаля десетки градове из страната, точно това се явява и основен положителен признак за реализиране на подбудите ѝ по пробуждане на жената и включването ѝ в обществените дейности.      

Димитрана Иванова работи активно по въпросите на семейството, ролята на съпругата и майката, социалната защита на майчинството и детството. Член е на Дружеството за борба с детската престъпност. През 1925 г. е сред основателите на Дружеството за защита на децата и членка на борда му до 1935 г.

В началото на 20-те години, Иванова е сигурна, че завършването на юридическо образование, би я доближило още повече до равноправие с мъжете и постигане на мечтаните цели. Опитва да се запише като студентка в Юридическия факултет на Софийски университет, но е отхвърлена с обяснението, че „няма завършено средно образование“ (българските гимназии вече са осмокласни, а тя е завършила шестокласна). Борбена и смела, въпреки догмите, Димитрана решава, че трябва да се бори „срещу несправедливостите по отношение на жените и срещу формализма“. В крайна сметка, след като завършва и осми клас се записва в Юридическия факултет и приключва успешно образованието си през 1927 г.

Всички свои идеали, нашенката има възможност да разпространява и чрез вестниците „Учителска подбуда“ и „Женски глас“, където тя пише активно статии. От 1928 г. издава и редактира месечното списание „Жената“, в което разглежда основно юридическите аспекти на подчинения статус на жената. Димитрана сътрудничи на други вестници и списания, за да достига най-пряко до жените и мъжете, от които зависи освобождаването на женската позиция.

Годините между 1926 и 1944 са изцяло посветени на Български женски съюз, където русенската дама е председател. Димитрана се бори за равноправието на половете в образованието, както и за това жените да могат да упражняват професии като адвокати и съдии. След дълга и безмилостна борба, тя е една от първите българки с признато това право.

Благодарение на нейната дейност, стотици сънароднички разчупват стереотипите и навлизат със свежест в обществения живот на България, обучават се и упражняват до скоро забранени професии.

Според теб, Димитрана има ли деца и съпруг? Да, има! Димитрана посвещава всичката си енергия и обич както на деяния около благото на Родината, така и на отглеждане на трите си деца. Съпругът ѝ Дончо Иванов я подкрепя безусловно в начинанията и одобрява позициите ѝ на изпъкваща сред другите, вечна и свята българка.

Димитрана Иванова е активистка, майка, съпруга и преди всичко жена от новото време. Благодарение на нея, днес ние имаме право, освен да бъдем опора на съпрузите си, да следваме вътрешните си пориви, да се борим за идеалите и ценностите, които ни вълнуват най-силно. Благодарение на неуморното русенско девойче, днес страната ни е по-различна, съвременна и озарена от действията на умната, способна и борбена българка.